НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1966 ГОДИНА – ЛИТЕРАТУРА – ШМУЕЛ ЙОСЕФ АГНОН

Шмуел Йосеф Агнон (שמואל יוסף עגנון)

17 юли 1888 г. – 17 февруари 1970 г.

Нобелова награда за литература (заедно с Нели Закс.)

(За характерното му задълбочено повествователно изкуство с мотиви от живота на еврейския народ.)

Израелският писател Агнон (Шмуел Йосеф Халеви Чачкес), автор на романи, повести и разкази, е роден в малкото градче Бучач в Галиция, провинция на Австро-Унгарската империя (днес град Бучач е районен център на Тернополска област в Украйна). Баща му, Шолом Мордехай Халеви Чачкес, по професия търговец на кожи, получава равинско образование. Майка му, Естир Фарб, е много начетена жена; високообразован е и дядо му по майчина линия, търговецът Йехуда Фарб, който оказва силно влияние върху младия Агнон.

Образованието, което Агнон получава в детството си, се проявява в темите и сюжетите на много негови произведения. Той посещава хедер (начално училище), а също така изучава Талмуда под ръководството на своя баща и на местния равин. В „Беф хамидраш“ („Дом за обучение“) чете произведенията на древни и средновековни еврейски разказвачи, поученията на хасидите (последователи на мистична юдейска секта, появила се през XVII в. в Полша) и съвременна еврейска литература. Като юноша става активен ционист. Първите си поетични произведения, публикувани в местния вестник, пише на иврит и на идиш. На осемнадесет години отива в Лвов, за да работи в еврейски вестник, през 1907 г. заминава за Яфа, Палестина, а една година по-късно се мести в Ерусалим. По това време е секретар на юдейския съд и служи в различни юдейски съвети. През 1909 г. Агнон публикува късата повест „Изоставени жени“ („Agunot“), чието заглавие използва по-късно за своя псевдоним („Агнон“ означава на иврит „изоставен“). От 1924 г. „Агнон“ става официална фамилия на писатели. Като всички следващи произведения, повестта „Изоставени жени“ е написана на иврит. В книгата са на лице характерни за творчеството на Агнон особености: използването на фолклор и фантазия, на религиозни мотиви. Творчеството на Агнон, с корени в юдейската селска култура, е скъсване с космополитизма на секуларните еврейски писатели като Шолом Алейхем. Предшественици на Агнон са Шеломо Рубин и Реувен Бройдес.

През 1912 г. Агнон се връща в Европа и се установява в Берлин, където изучава класиците, чете лекции по еврейска литература, дава частни уроци по иврит и заема длъжността на научен консултант. Заедно с теолога и философа Мартин Бубер събира предания за хасидизма. Освен това двамата основават списанието „Юде“ („Jude“). Същевременно Агнон се запознава с немския предприемач от еврейски произход Салман Шокен, който му предоставя през 1915 г. петгодишна стипендия за литературно творчество при условие, че ще редактира антология на еврейската литература. С течение на времето писателят успява да основе свое издателство в Берлин, което издава основно негови произведения. За дванадесет години в Берлин Агнон публикува няколко повести и сборници с разкази.

За да се освободи от армията по време на Първата световна война, в продължение на няколко седмици преди явяването пред наборната комисия през 1916 г. Агнон пуши много, пие хапчета и спи малко, в резултат от което вместо в армията попада в болницата със сериозно разстройство на бъбреците. През 1919 г. се жени за Естир Маркс, която му ражда дъщеря и син.

Заради войната и последиците от нея Агнон се връща в Ерусалим едва през 1924 г.; по това време Палестина преминава под мандата на Великобритания. През 1927 г. писателят се настанява в Талпиот, район на Ерусалим. По време на арабския метеж през 1929 г. къщата му е разграбена и той си построява нова, в която живее до края на живота си.

В края на 20-те години Агнон пише своето значително произведение, двутомния роман „Сватбен балдахин“ („Hachnasat Kalah“), който е публикуван през 1931 г. В този плутовски роман се описват приключенията на беден хасид, който странства по Източна Европа в търсене на съпрузи и зестра за своите дъщери. Хуморът и иронията в „Сватбен балдахин“ се съчетават със състрадание, което е типично за творчеството на Агнон като цяло.

През 1930 г. Агнон отива отново в Европа, където по това време Шокен издава в Берлин неговия „Пълен сборник разкази“ („Kol Sippurav“, 1931 г.). Преди да се върне в Ерусалим през 1932 г., писателят посещава юдейските общини в Полша, които от времето на неговото детство са се променили съществено. Този опит намира отражение в романа „Нощен гост“ („Oreach Natah Lalun“, 1937 г.), чийто герой се връща в родното си село и го намира физическо и културно опустошено след разрушителната и кръвопролитна война. В романа „Обикновена история“ („Sippur Pashut“, 1935 г.) Агнон използва похват, характерен за Гюстав Флобер и Томас Ман – романтичните стремежи на героя се противопоставят на интересите на буржоазното общество в едно от градчетата на Галиция в началото на ХХ в.

В началото на 30-те години произведенията на Агнон се публикуват широко на немски език, но действието на много негови книги от този период се развива в Палестина. Когато през 1938 година нацистите закриват издателството на Шокен, предприемачът заминава за Тел Авив, където продължава да издава произведенията на Агнон. В края на Втората световна война Шокен открива филиал на своето издателство в Ню Йорк и започва да публикува книгите на Агнон на английски език, след което писателят придобива световна известност.

В последните години от живота си Агнон става в Израел нещо като национален кумир. Когато в ерусалимския район Талпиот започват строителни работи, кметът на града Теди Колек нарежда да се сложи специален знак близо до жилището на Агнон: „Пазете тишина! Агнон работи“. Но въпреки огромната си популярност, писателят е убеден, че читателската му аудитория намалява. В газовите камери на Втората световна война загива значителна част от хората, за които е писал, и на него му се струва, че младото поколение е равнодушно към традиционните културни ценности, които са отразени в неговото творчество. Агнон умира от сърдечен удар в Ерусалим. Погребан е на Елеонския хълм.

Освен с Нобелова награда Агнон е удостоен с други израелски национални и регионални награди. Има почетни степени от американската Юдейска теологична семинария, от Еврейския университет в Ерусалим и от Колумбийския университет в САЩ. През 1962 г. е избран за почетен гражданин на Ерусалим.

Малко известен на широкия читател до получаването на Нобеловата награда, Агнон се смята за един от най-големите израелски писатели и не веднъж е сравняван с Джеймс Джойс, Марсел Пруст, Уилям Фолкнър и преди всичко с Франц Кафка, с когото го сродяват многозначността и сгъстения мрачен колорит. Творчеството му се поддава трудно на критично осмисляне до голяма степен поради това, че Агнон преработва често вече издадените си произведения, а също така заради архаичния и сложен за превод синтаксис. Но въпреки това даже в превод прозата на Агнон запазва своята особена, самобитна сила. Оценявайки достижението на писателя, американският критик Робърт Албърт отбелязва, че „в своето многостранно литературно наследство Агнон засяга множество най-сложни аспекти на съвременния свят… Без да губи духовната връзка с миналото… той се придържа към убеждението, че подобна връзка е необходима и може да се постигне“.

Превод от руски: Павел Б. Николов