СЪБАРЯНЕТО НА ПАМЕТНИЦИ – СТАРИННА ЗАБАВА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Нищо не е ново под слънцето. Унищожаването и оскверняването на паметници в САЩ и Европа не е свежа сензация. Подобни неща са се срещали в световната история.

Първи статуи не в чест на боговете, а на обикновени смъртни се издигали още в античността. В Гърция увековечавали по такъв начин победителите в Олимпийските игри, в Рим – императорите и държавните дейци. Повечето от тези паметници са изчезнали завинаги. Виновен преди всичко бил религиозният фанатизъм: ранните християни унищожавали старателно изображенията на езическите божества, зле запознати с тяхната същност. Жертва ставали не само Юпитеровците и Хермесовците, но и мраморните изображения на исторически лица. В Рим например по чудо оцеляла само конната статуя на Марк Аврелий, която християните сметнали за изображение на император Константин, обявен за светец. Мюсюлманите, които завзели източната част на бившата Римска империя, започнали да унищожават всякакви човешки изображения с още по-голям ентусиазъм.

През следващото хилядолетие в Европа практика да се издигат паметници изобщо отсъствала. В памет на важни събития се строели църкви или се установявали мемориални кръстове. Скулптурни изображения на хора се срещали само като част от декорацията на катедрали и гробници.

Традицията да се издигат самостоятелни паметници се възродила едва през епохата на Ренесанса. Но много скоро във връзка с политически събития започнало събаряне на неотдавна установените статуи. Войните, революциите и метежите покосявали не само хората, но и паметниците. По време на революцията в Нидерландия били унищожени статуите на испанските крале. Войната за независимост в САЩ съборила от пиедесталите паметниците на английските крале. Френската революция унищожила не само монархическите монументи, но и лишила от главите ми скулптурите на кралете на древния Израил по фасадата на катедралата „Нотр Дам“.

Събаряне на конната статуя на Джордж III в Ню Йорк

Неудържимо събаряне на паметници имало през ХХ век. В Русия, след като било отхвърлено самодържавието, унищожили почти всички монументи на царе и държавни дейци. По чудо оцелели няколко паметника на Пьотр I, а също така няколко паметника с особена художествена ценност. На мястото на съборените статуи издигали нови, но при смяната на политическия курс унищожавали и тях.

ХХ век измина, но паметниците не започнаха да се чувстват по-уверено. По цяла Украйна премина така нареченият „ленинопад“ (събаряне на паметници на Ленин – бел. П. Н.). Пред очите ни американските и европейските борци срещу расизма насочиха гнева си към паметниците на известни исторически личности. Покрай бившите търговци на роби пострадаха Христофор Колумб, Мигел Сервантес и Волтер. Много други каменни изваяния тръпнат, очаквайки претенции към тях от страна на извънредно толерантните жители на XXI век.