СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 02, 2013

Твърдица – х. „Буковец“ – х. „Чумерна“ – пр. Вратник - Котел

ДЕН ПЪРВИ

На гара Твърдица пристигаме някъде към обяд.


Към хижа „Буковец“ вървим по асфалтов път в адска жега.


Наоколо типични нископланински пейзажи.


Спираме да хапнем край рекичката, която върви покрай пътя.


Празен корем раница не носи.


След това отново нагоре в жегата; при такова време как да не започнеш да философстваш.


Най-сетне стигаме до хижата и разпъваме до нея първия си лагер.


Скоро обаче започва да вали и палатките се оказват „на сушина“ под две дървета.


Дъждът не спира почти през цялата нощ, но в палатките е сухо и топло.

ДЕН ВТОРИ

Сутринта ни посреща с мъгла (хижа „Буковец“ в мъглата).


Насочваме се към хижа „Чумерна“.


Приятен горски път, макар че е мъгливо и не много топло.


Мъглата е ту по-рядка, ту по-гъста, на хижа „Чумерна“, където стигаме след два часа, видимостта е на не повече от пет метра.


На хижата се задържаме малко, колкото да хапнем, и потегляме отново.

Скоро стигаме до един кръстопът и поемаме по прекия път за прохода Вратник (по-дългият път е през връх Чумерна).


Преминаваме през едно сечище и в мъглата губим маркировката.

Въртим се известно време като обран евреин, докато не виждаме вдясно от нас червения знак с двата бели канта.

И започва една лудо катерене нагоре; гората свършва, започва жалонна маркировка, често от жалон до жалон не се вижда, трябва да чакаме вятърът да пораздуха мъглата, за да видим следващия.

Накрая стигаме на един връх, сред гъста мъгла, носена от бръснещ вятър.

Тръгваме надолу по жалоните и вървим точно в обратна посока (на запад вместо на изток).

Учудването ни престава, когато отново стигаме до…


Оказва се, че в мъглата не сме видели маркировката за Вратник, а тази която води до връх Чумерна откъм източната му страна, качили сме върха (ойларипи!) и сме слезли западно пак на разклона за прекия път и пътя през върха. Нещо като при Самуил Маршак:

„…Еду я вторые сутки,

А приехал я назад,

А приехал в Ленинград!“

Изгубили сме доста време и доста сили.

Пак стигаме до сечището, мъглата вече започва да се разсейва и виждаме пред себе си правилната маркировка, но вече е ясно, че няма да изпълним набелязаната цел за втория ден – да стигнем до прохода.

Лагера разполагаме в гората до това интересно дърво.


Започва да духа отвратително студен вятър, който ни напъхва бързо в палатките и ни приспива доста рано.


Продължението – утре…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.