СЛУЖБОМЕР

вторник, септември 03, 2013

Твърдица – х. „Буковец“ – х. „Чумерна“ – пр. Вратник - Котел

(продължение от вчера)

ДЕН ТРЕТИ

Сутринта все още духа вятър, хладно е.


Вървим по горска пътека сред дъбове и букове, теренът е от възможно най-неприятните: постоянни стръмни качвания нагоре и слизания надолу.

Теренът е обезводен от предходните жеги: където е имало поточета, всичките са пресъхнали.

На едно място най-сетне намираме вода.


След това стигаме и до прословутата Агликина поляна.


Освен „хайдушкия паметник“ на поляната има и един явно скоро издигнат параклис.


Като видя подобно нещо, се вбесявам.

Не за параклиси, църкви и манастири трябва да се дават пари, а за училища, за образование.

Но ако дадеш пари на едно училище, малцина ще чуят и ще разберат какъв благодетел си, а така – на Агликина поляна всяка година има събор, хора минават оттам постоянно: ще видят имената на ктиторите, изписани отвън, и ще рекат: „Какви благородни хора…“

Четкане на собственото его е всичко това, да врат в казан с разтопено злато на оня свят всичките мазни ктитори!

Ядът ми продължава чак до прохода Вратник, през почти всичките два километра дотам не преставам да мърморя.

Но най-сетне дългоочакваният проход се появява и настроението ми малко се разведрява.


От прохода вървим отначало по асфалтов път, а преди да хлътнем отново в гората, налитаме на къпинак.


Няма как да простим на къпините и започва усилена паша.


Пътят нататък е лек и приятен, после пътеката напуска гората и върви сред множество папрати.


Излизаме на Железни врата, където някъде е минавал римският път, свързващ Тракия с Мизия (в дъното – рушащият се вече заслон).


Малко преди вечерта спираме за нощувка в гората, времето е прекрасно, не се чувстваме и толкова много уморени.



ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Времето е все така на наша страна, пътят в началото си е изключително приятен, с много къпини и жълти сладки сливи – спираме често.


Минаваме покрай множество големи поляни…


…а накрая гората отстъпва на обширни ливади; вървим под палещо слънце.


После отново навлизаме в гора (усещам силна жажда, вода няма никъде по пътя, а не съм пил от предната вечер и така ще е до самия Котел - жаден кошмар).


Пътеката постоянно е пресечена от паднали дървета, които трябва да заобикаляме или прескачаме, според случая – много е мъчително, забавящо и дразнещо (имаме си министерство на туризма, ама за онези капути там явно туризъм е само да отидеш с колата до някой хотел на морето, де се пържиш цял ден на слънцето и вечерта да се нальокаш в бара като донски казак).


След като прескачането на дърветата свършва, на два часа път от Котел пътят ни се оказва обрасъл с бодливи храсталаци, през които трябва да се провираме и съответно се издираме порядъчно.

На това отгоре един час по-късно започва и да вали.


Но с прибежки и припълзявания, както се казва, доживяваме да видим между дърветата Котел (черната ивица долу вдясно на снимката не е дефект, а комар, прелетял пред обектива: след дъжда ни налетяха от гората на цели рояци – едри като хеликоптери и… много изгладнели).


Тъкмо пристигаме на автогарата в града, дъждът отново плисва, този път с колосална сила.


Но небето вече не може да ни уплаши с нищо.

Чакаме автобуса за Сливен.

Той идва, качваме се и потегляме към равнината…


----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.