СЛУЖБОМЕР

неделя, септември 08, 2013

Две неща, които могат да съсипят #Дансwithme

Първото е отчаянието, че „нищо не става“, на което решително трябва да се противопоставим вътре в себе си, защото хубавите неща с вълшебна пръчица, иначе казано – мигновено, се случват само в приказките.

Илюзията, че крепостта ще падне лесно, е опасна илюзия.

Поставете се само на мястото на Сергей Станишев и си помислете какво ще ви струва загубата на властта.

Не много, а всичко, защото Първанов и хората му само това чакат.

Оттам нататък – не само прощаване с председателския пост в БСП, но и край на мечтата за партийна кариера от европейски мащаб.

Поставете се на мястото на Волен Сидеров, чиято компрометирана вече партия по отношение на антитурската си политика повече няма да види парламентарно представителство.

Поставете се на мястото…

Загубата на властта ще е съкрушителна не само в партиен, но и в личен план, така че няма защо да се надяваме на лесна победа: просто стискаме зъби и продължаваме – загърбили умората, загърбили личното време, загърбили спокойствието си и част от така необходимата почивка след работа.

Фактът, че атаките срещу протестиращите стават все по-яростни и по-яростни говори, че все пак нещо се случва или – по-точно – че е в процес на случване.

Защото никой не вади нож на умряло куче.


Второто нещо, което би се отразило пагубно на протеста, е разделението вътре сред самите протестиращи.

В момента тече кампания де се представи протеста като протест на ГЕРБ (Сорос за малко е изместен периферно в името на новата повеля), за да се отблъснат хората, които са настроени антигербаджийски (като мене например!).

Едновременно с това се чуват гласове за „яхване“ на протеста от Реформаторския блок, като целта на тази линия е да разочарова пък тези, които не харесват Радан Кънев (който, виждате ли, бил като Костов!), Миглена Кунева и прочее.

При всичките си участия в #Дансwithme (макар и не много редовни) съм разговарял с какви ли не хора: и с гербаджии, и със социалисти, и с анархисти, и с такива, които имат неприемливи за мене виждания за това какво трябва да се случи след оставката.

Изслушвал съм събеседниците си търпеливо, но никога не съм влизал в остри спорове с тях.

Подобни спорове (които накрая се превръщат задължително в караници) сред участниците в #Дансwithme са безсмислени и вредни.

Защото лозунгът е един – ОСТАВКА!

Един за всички, които искат това правителство да си отиде.

Нека постигнем главната си задача, а после ще се делим на който какъвто е.

Сега просто трябва да сме заедно…

1 коментар:

  1. Лошото е, че разделението вече е на лице.
    Някои хора много държат да се разделят, разграничат и т.н.

    ОтговорИзтриване

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.