Мислех и аз да напиша нещо за изпитите.
Нали, както се казва, съм от кухнята.
Да напиша и за пълната неоснователност да има изпити по „външно оценяване“ (което изобщо не е външно) за четвърти клас, и за вопиющата безсмисленост на изпита за седми клас да се явяват хора, които няма да кандидатстват след седми клас (някои от които не могат и името си да напишат – разправяше ми една колежка, която била квестор в едно училище), и за безумията около държавните зрелостни изпити, които избиха накрая в абсурдна полицейщина, вместо да се реформира (ама истински, не както го правят сега: ще махнем два-три урока и Атанас Далчев и „ура“, реформирахме се!) зубрашката образователна система, която е основната причина за преписвацията, за да се реши веднъж завинаги проблемът, но се отказах, защото това сигурно вече съм го писал, не помня, пък и да не съм го писал, кой ли не го е казвал и не го знае (освен капацитетите от просветното министерство, разбира се).
Плюс това намерих един много кратък, но изключително силен текст на Нери Терзиева и ми се иска него да представя тук, вместо да разтягам познати или полупознати локуми, защото – освен всичко друго – текстът надхвърля пределите на класните стаи и училищните сгради и засяга проблем вече от доста по-широк и по-сериозен мащаб.
Ето го текстът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.