Патриотизъм, течащ из крачолите

Моето министерство е най-патриотичното министерство от всички министерства по всичките земни кълбета.

Дето се вика, пука се по шевовете от патриотизъм.

Последната патриотично възвишена идея на министерството, както знаете, е да се учат задължително народни хора в часовете по физическо възпитание – от първи, та чак до дванадесети клас.

И сега вече, ако трябва да преинача малко Христо Ботьов (вижте фейлетона "Политическа зима"), патриотизмът настина ще потече из крачолите на нашите ученици, особено на такива като мене с два леви крака и с настъпени от слон уши.

Ама може и да не потече.

Малко е!

И затова, обзет от истинска родолюбива възбуда, имам две много високопатриотични предложения до просветното министерство.

Първото ми хрумна завчера, когато отидох при един мой съселянин да натоварим на каруцата му и да откараме у дома агнето за Гергьовден.

- Сига ж`одим въз уцети – каза ми моят съселянин на чист български език, какъвто говореха още по времето, когато живеех на селото и ходех прав под масата, какъвто са говорили там и преди един век.

Та си рекох – ако тропането на копаница прави децата патриоти, по същата логика това трябва да се отнася и за говоренето на диалекти.

Затова предлагам да се премахне от учебната програма книжовния език и да се премине към интензивно изучаване само на диалекти.

Какво по-патриотично от това да говориш на този език, на който е говорила пра-пра-пра-баба ти.

Същото е като да се друсаш в танците, в които се е друсала пра-пра-пра-баба ти.

Та нали не друг, а любимия ни Вазов е рекъл: „Език свещен на моите деди…“

„На моите деди“, а не „на БАН“, чиято рожба и под чието „опекунство“ е книжовният език.

Така че зачеркваме книжовния език, започваме да учим диалекти и патриотизмът потича из крачолите.

Но… може и това да не е достатъчно.

Затова давам следващото предложение.

Така и така доста хора надигат глас за униформи в училищата – нека в края на краищата да има униформи.

Ама да са патриотични.

Като тази, да речем (давам само мъжкия вариант).

Цървули, потури (в ихтиманско – чешири), риза с народни шевици, калпак (в ихтиманско – гугла) – задължително, останалото може и по желание (демокрация сме все пак!), но отново да е нашенско в народен етнографски план.

Тогава вече патриотизмът в българското училище няма начин да не потече из крачолите.

На потурите…

------------------------------

Приписка: А моят приятел Георги Димитров (да не се бърка с Гошо Тарабата, нямат нищо общо!!!), като видя тази моя идея, ми написа: „Ама вие учителите, Павка , требе да сте с геги !

Какво пък, чудесна идея.

Може и един ямурлук по профсъюзна линия, че във Вакарел през зимата е много студено…