Нобелови лауреати – Ирен Жолио-Кюри

Ирен Жолио-Кюри (Irène Joliot-Curie),

12 септември 1897 г. – 17 март 1956 г.

Нобелова награда за химия, 1935 г. (заедно с Фредерик Жолио)

(За синтезирането на нови химически елементи.)

Френската физичка Ирен Жолио-Кюри е родена в Париж. Тя е по-голямата от двете дъщери на Пиер Кюри и Мари(я) (Склодовска) Кюри. Мари Кюри получава за първи път радий, когато Ирен е само на една година. Приблизително по същото време дядото на Ирен по бащина линия, Йожен Кюри, се премества да живее в тяхното семейство. По професия Йожен Кюри е лекар. Той предлага доброволно услугите си на въстаниците по време на революцията през 1848 г. и помага на Парижката комуна през 1871 г. Сега Йожен Кюри прави компания на своята внучка, докато майка ѝ е заета в лабораторията. Либералните му социалистически убеждения, както и присъщия му антиклерикализъм, оказват силно влияние за формирането на политическите възгледи на Ирен.

На десет години, една година преди смъртта на баща си, Ирен Кюри започва да се занимава в кооперативно училище, организирано от майка ѝ и няколко нейни колеги, включително физиците Пол Ланжвен и Жан Перен, които също преподават в училището. Две години след това Ирен постъпва в колежа "Севин", който завършва в навечерието на Първата световна война. Тя продължава образованието си в парижкия университет (Сорбоната). Но прекъсва за няколко месеца учебните си занимания, защото работи като медицинска сестра във военна болница, помагайки на майка си да прави рентгенограми.

След края на войната Ирен Кюри започва да работи като асистент-изследовател в Института по радия, който се ръководи от майка ѝ, а от 1921 г. вече провежда самостоятелни изследвания. Първите ѝ опити са свързани с изучаването на радиоактивния полоний - елемент, открит от нейните родители преди повече от двадесет години. Понеже явлението радиация е свързано с разпадането на атома, проучването му дава надежда да се хвърли светлина върху атомната структура. Ирен Кюри изучава флуктуацията, наблюдавана при алфа частиците, излъчвани по правило с извънредно голяма скорост по време на разпадането на полониевите атоми. Алфа частиците, които се състоят от 2 протона и 2 неутрона и следователно са хелиеви ядра, като материал за изучаване на атомната структура са посочени за първи път от английския физик Ърнест Ръдърфорд. През 1925 г. за изследването на тези частици Ирен Кюри получава докторска степен.

Най-значителното от изследванията, които Ирен Кюри провежда, започва няколко години по-късно, след като през 1926 г. се омъжва за своя колега, асистента в Института по радия Фредерик Жолио. През 1930 г. немският физик Валтер Боте открива, че някои леки елементи (сред които берилият и борът) излъчват силна радиация, когато се бомбардират с алфа частици. Като проявяват интерес към проблемите, които възникват в резултат от това откритие, съпрузите Жолио-Кюри (както наричат себе си) приготвят особено силен източник на полоний за получаване на алфа частици и използват конструираната от Жолио чувствителна кондензационна камера, за да фиксират проникващата радиация, която се появява в резултат от това.

Те откриват, че когато между берилия или бора и детектора се намира пластинка от водородосъдържащо вещество, наблюдаваното равнище на радиация се увеличава почти двойно. Съпрузите Жолио-Кюри обясняват ефекта с това, че проникващата радиация избива отделни атоми водород, като им придава огромна скорост. Въпреки че нито Ирен, нито Фредерик не разбират същността на процеса, направените от тях прецизни измервания прокарват път за откриването през 1932 г. от Джеймс Чадуик на неутрона - електрически неутрална съставна част на повечето атомни ядра.

Като продължават своите изследвания, съпрузите Жолио-Кюри достигат до значителното си откритие. Подлагайки на бомбардировка с алфа частици бора и алуминия, те проучват потока на позитроните (положително заредени частици, които във всички останали отношения напомнят отрицателно заредените електрони), открити за първи път през 1932 г. от американския физик Карл Д. Андерсън. Като затварят отверстието на детектора с тънък слой алуминиево фолио, те облъчват образци алуминий и бор с алфа частици. За тяхно удивление потокът на позитрони продължава няколко минути след като е отстранен полониевият източник на алфа частици. По-късно Жолио-Кюри достигат до убеждението, че част от алуминия и бора в подложените на анализ образци се е превърнала в нови химически елементи. Нещо повече, тези нови елементи са радиоактивни: приемайки 2 протона и 2 неутрона от алфа частиците, алуминият се е превърнал в радиоактивен фосфор, а борът - в радиоактивен изотоп на азота. В продължение на не много време Жолио-Кюри получават много нови радиоактивни елементи.

Една година след получаването на Нобеловата награда Ирен Жолио-Кюри става професор в Сорбоната, където чете лекции от 1932 г. Тя запазва и длъжността си в Института по радия и продължава да се занимава с изследване на радиоактивността. В края на 30-те години, работейки с уран, тя прави няколко важни открития и не ѝ достига много малко да установи, че при бомбардиране с неутрони настъпва разпад (делене) на урановия атом. Като повтарят същите опити, немският физик Ото Хан и неговите колеги Фриц Щрасман и Лизе Майтнер успяват през 1938 г. да разделят атома на урана.

Междувременно Ирен Жолио-Кюри започва да отделя все по-голямо внимание на политическата дейност и през 1936 г. в продължение на четири месеца работи като помощник на секретаря по научно-изследователските въпроси в правителството на Леон Блюм. Въпреки германската окупация на Франция през 1940 г. Ирен Жолио-Кюри и нейният съпруг остават в Париж, където Фредерик Жолио участва в Съпротивата. През 1944 г. Гестапо започва да го подозира и когато през същата година той преминава в нелегалност, Ирен Жолио-Кюри бяга с двете си деца в Швейцария, където остава да освобождението на Франция.

През 1946 г. Ирен Жолио-Кюри е назначена за директор на Института по радия. Освен това от 1946 до 1950 г. тя работи в Комисариата по атомна енергия на Франция. Винаги силно загрижена за проблемите на социалния и интелектуалния прогрес на жените, тя е член на Националния комитет на Съюза на френските жени и работи в Световния съвет по мира. Към началото на 50-те години здравето ѝ започва да се влошава, вероятно като резултат от получените дози облъчване. Умира в Париж от остра форма на левкемия.

Висока и слаба жена, прославила се със своето търпение и уравновесен характер, Ирен Жолио-Кюри обича да плува, да кара ски и да се разхожда в гората. Освен Нобеловата награда е удостоена с почетни степени на много университети и е член на много научни дружества. През 1940 г. получава златния медал Бернард за изключителни научни заслуги, присъден ѝ от Колумбийския университет. Ирен Жолио-Кюри е кавалер на ордена на Почетния легион на Франция.

Превод от руски: Павел Б. Николов