„Bravo, Monsieur le Monde“

Който е минал вече „на попрището жизнено средата“ и е натрупал доста впечатления от живота, толкова много, че се тълпят цели легиони в главата му, кой избутал се по-напред, кой натикан някъде в някой тъмен ъгъл, няма как да не се е сблъсквал с един странен факт.

Изведнъж, като гръм от ясно небе, без каквато и да е причина, му се явява образ от миналото, който отдавна е забравил, макар да е значел някога нещо за него.

И с мене така се случи преди няколко дена.

Внезапно в паметта ми се втурна задъхано една песен.

В много далечни времена, спомням си, ми се случваше да седя не един път с една моя много близка компания на маса и не един път слушахме тази песен, повтаряхме я даже по няколко пъти за една вечер на грамофона, изобщо – до болка ни харесваше.

После тези времена минаха, пръснахме се, с някои се забравихме, с други се чувахме (и още се чуваме) от дъжд на вятър, единият от нас почина, светла му памет, а песента нямаше къде повече да я чуя: беше на плоча, донесена от Франция, по радиото не я пускаха, интернет не съществуваше.

И я забравих: с думите, с мелодията, с изпълнителя, с всичко.

Докато, както по-горе споменах, преди няколко дена, изведнъж…

…започнах да си тананикам песента:

„Bravo, Monsieur le Monde

Chapeau, Monsieur le Monde …“

И си я спомних, цялата - от край до край (е, почти цялата!).

После е ясно – разходка из интернет.

За да мога да я покажа и на вас.

Една забележителна песен на Мишел Фюген (1942 г.), с мой превод набързо за нефранкофоните (текстът е на Пиер Деланое).

Bravo, Monsieur le Monde, Chapeau, Monsieur le Monde, Même quand les gens diront Que vous ne tournez pas Toujours très rond. Bravo pour vos montagnes, C'est beau, c'est formidable, Compliments pour vos saisons Qui nous donnent des idées De chansons. Bravo, la mer, on n'a jamais Trouvé un vert plus bleu, Un bleu plus vert, Aucune symphonie n'est riche D'autant d'harmonies, Qu'un merveilleux tonnerre Qui fait l'amour avec la pluie. Bravo, le vent, qui fait danser les blés, Qui fait trembler les océans, Bravo pour le soleil et la colère du volcan Bravo pour l'arc-en-ciel, qui met de la joie Dans le coeur d'un enfant. Bravo, Monsieur le Monde, Chapeau, Monsieur le Monde, Nous vous demandons pardon Pour tous ceux qui vous abîmeront. Bravo, Monsieur le Monde, Bravo pour la colombe, Si vous lui laissez la vie, Nous vous dirons simplement merci.

Браво, господин Свят! Поклон, господин Свят! Дори когато хората говорят, че не се въртите винаги съвсем в кръг. Браво за вашите планини, това е хубаво, това е възхитително, комплименти за вашите сезони, които ни дават идеи за песни. Браво, море, никога не може човек да види зеленото по-синьо, синьото по-зелено, никоя симфония не е по-богата от хармонията на дивната гръмотевица, която се люби с дъжда. Браво, вятър, ти караш да танцуват житата, ти люлееш океаните, браво за слънцето и за гнева на вулканите, браво за дъгата, която прави да се радва детското сърце. Браво, господин Свят! Поклон, господин Свят! Ние молим да ни извините за всичко, което ще ви разрушим. Браво, господин Свят, браво за гълъбчето, ако го оставите да живее, ние просто ще ви бъдем благодарни.