Каспар Хаузер

Преди голямо число години, като ученик в силистренската гимназия, обичах много да ходя у моя учител по френски език (Пирин Бояджиев, лека му пръст, старите силистренци го знаят добре).

В дома му имаше две много съблазнителни неща - завидно количество плочи с френски песни (предимно шансон), донесени от чужбина, каквито нямаше как да се намерят в българските музикални магазини, както и разкошна библиотека с книги, каквито в българските обществени библиотеки по това време просто липсваха.

У моя учител чух за първи път имената на Жорж Брасенс и Ги Беар, на Едгар По и Шарл Бодлер… има още - и певци, и писатели, и поети, но да не изреждам.

Отивах си винаги у дома с по някоя плоча и с по някоя книга, а когато ги връщах, разговаряхме двамата за музика и литература (говореше през повечето време, разбира се, той, а аз слушах и само кимах с глава, поглъщайки всяка дума).

И така веднъж моят учител ми прочете едно стихотворение, не зная точно как се беше завъртял разговорът, че опряхме до него, но последния му куплет запомних още там завинаги:

„Без време ли съм раждан, що ли? –

но тази участ ме срази:

да моля всеки през сълзи

зарад Гаспар да се помоли.“

Скоро след това напуснах Силистра и започнах да се развявам из цялата страна, но този последен куплет си остана в паметта ми, макар че не помнех вече нито какво има преди него, нито заглавието на стихотворението, нито неговия автор, нито кой е този Гаспар - струваше ми се, че е някаква загадъчна, странна личност и едва когато след доста години се появи Мрежата, разбрах, че е наистина така.

На 26 май 1828 година в центъра на Нюрнберг е забелязан странен юноша но около 17 години, който си служи при общуване с жестове и отделни думи, а единствените изречения, които повтаря непрекъснато, са „Не зная“ и „Искам да бъда кавалерист като баща си“, но те явно са заучени механически и юношата не влага в тях никакъв смисъл.

Младежът, на когото дават името Каспар (Гаспар е френски вариант) Хаузер, е задържан и затворен, но надзирателят на затвора, някой си Андреас Хилтел, чието име остава в историята само заради тези събития, го съжалява и го взема под свое покровителство, като го въвежда в семейството си и му позволява дори да се храни на трапезата с всички останали (отначало намереният не признава никаква друга храна освен хляб).

След това към странния юноша проявява интерес доктор Фридрих Даумер (известен поет и философ), който го отвежда в дома си, където обаче след няколко месеца се промъква непознат човек и прави опит да убие Каспар, при което загадката около него става още по-тайнствена.

По-късно Каспар Хаузер – чието име гръмва из цяла Европа - живее последователно в няколко семейства на видни нюрнбергски граждани, по време на което бележи значителен напредък в образованието си, а последните месеци от живота си прекарва в Ансбах.

При едно свое завръщане в Нюрнберг, през 1833 година, когато е на 21 години, Каспар Хаузер е убит с нож в градския парк от неизвестен извършител.

Въпросите около неговата личност си остават и до ден днешен, предположенията са множество: от изоставено дете на бедни родители, през дете, отгледано от животни (несъстоятелно, ако у Каспар наистина е имало препоръчително писмо да бъде прибран и отгледан, както гласи един друг детайл), до наследник на короновани особи – материали има много, цели книги даже.

А през 1881 година, когато по всяка вероятност историята на загадъчния младеж все още вълнува хората, френският поет Пол Верлен пише стихотворението „Гаспар Хаузер пее“ („Gaspard Hauser chante“), от което всъщност е и последният куплет, който цитирах по-горе.

За да не правя в случая буквален превод, от трите български превода на стихотворението, които имам под ръка, ето тук този (на Пенчо Симов), който е най-близък до оригинала (преводът на Кирил Кадийски е като че ли най-добре шлифован, но е прекалено авторски, а аз такива преводи по не ги предпочитам).

Je suis venu, calme orphelin Riche de mes seuls yeux tranquilles, Vers les hommes des grandes villes: Ils ne m'ont pas trouvé malin. A vingt ans, un trouble nouveau, Sous le nom d'amoureuses flammes, M'a fait trouver belles les femmes: Elles ne m'ont pas trouvé beau. Bien que sans patrie et sans roi Et très brave ne l'étant guère, J'ai voulu mourir à la guerre: La mort n'a pas voulu de moi. Suis-je né trop tôt ou trop tard? Qu'est-ce que je fais en ce monde? O vous tous, ma peine est profonde: Priez pour le pauvre Gaspard!

Отидох аз, сиракът примирен, богат със ведрина в сърцето, при хората от градовете: но те не оцениха нищо в мен. Когато наближих двадесетте, с любовни пламъци в гърдите, намерих хубост у жените, но в мене не видяха хубост те. Макар и без отечество, без княз и без куража на героя, поисках да умра във боя, но бях и от смъртта отхвърлен аз. Дали съм много млад или пък стар дали съм се родил без време? О, моите мъки са големи: молете се за бедния Гаспар.

А тук е песенната интерпретация на стихотворението от Жорж Мустаки, която няма как да подминем.

Горе на снимката е кадър от филма на Вернер Херцог „Всеки за себе си, а Бог срещу всички“ („Jeder für sich und Gott gegen alle“), разказващ историята на Каспар Хаузер.

Ето и немския трейлър на филма.