Робърт Солоу (Robert Solow)
23 август 1924 г. - 21 декември 2023 г.
Нобелова награда за икономика
(За приноса му към теорията за икономическия растеж.)
Роден съм в Бруклин, Ню Йорк, като най-голямото от три деца. Родители ми бяха деца на имигранти. Те трябвало да изкарват прехраната си веднага щом завършат средно образование. Така че сестрите ми, братовчедите ми и аз бяхме първото поколение от нашето семейство, което следваше в университет. Бях образован, и то добре образован, в кварталните държавни училища на Ню Йорк. Бях добър в училище от самото начало, но не много интелектуален до последната си година в гимназията. Тогава един от тези учители, които правят разликата между двете неща, ме научи да чета великите френски и руски романисти от XIX век и да приемам идеите им сериозно. Спечелих стипендия за Харвардския колеж и пристигнах там през септември 1940 г.
Като много деца на Депресията, бях любопитен какво кара обществото да работи. Първите ми проучвания бяха по социология (с Талкот Парсънс) и по антропология (с Клайд Клукхон), както и по елементарна икономика. В края на 1942 г., когато бях навършил осемнадесет години, изглеждаше, че има по-спешни и вълнуващи неща от това, което правя, така че напуснах университета и се присъединих към армията на САЩ. Служих за кратко в Северна Африка и Сицилия, а след това от началото до края на войната в Италия, докато не ме уволниха през август 1945 г.
Мисля, че тези три години като войник оформиха характера ми. Оказах се част от сплотена група, вършеща трудна работа с умения и взаимна лоялност, водена от един от най-забележителните мъже, които някога съм познавал, който никога не се отклони от пътя на хумора и благоприличието. Още два пъти имах подобни преживявания: в Съвета на икономическите съветници на Уолтър Хелър (заедно с Джеймс Тобин, Кърмит Гордън и Артър Оукън) и през по-голямата част от живота си в зряла възраст в Икономическия факултет на Масачузетския технологичен институт (МИТ). Ден след ден това беше най-добрата ми среда. Единственото друго нещо, което човек може да поиска, е топъл и щастлив семеен живот, който със сигурност имах.
След завръщането си в Харвард през 1945 г., вече женен, избрах, почти небрежно, да продължа с икономиката. За късмет Василий Леонтиев стана мой учител, водач и приятел. Научих от него духа, както и същността на съвременната икономическа теория. Той беше отговорен и за въведението ми в емпиричната работа: като негов научен сътрудник създадох първия комплект от капиталови коефициенти за модела вход-изход.
Някак си – паметта се губи кога вече – започнах да се интересувам от статистика и вероятностни модели. В онези дни преподаването на статистика в Харвард беше, любезно казано, ексцентрично. Научих много от Фредерик Мостелер, назначен в отдела за социални отношения. Накрая той ме посъветва да уча по-интензивно на място, където това е възможно. И така, през 1949-50 г. прекарах една стипендиантска година в Колумбийския университет с лекциите на Абрахам Валд, Джейкъб Улфовиц и Т. У. Андерсън заедно с моя състудент и приятел Джак Кийфър. През тази година работих и върху моята докторска дисертация, проучвателен опит за моделиране на промените в разпределението на размера на доходите от заплати, използвайки взаимодействащите процеси на Марков за заетост-безработица и равнищата на заплатите. Дипломната ми работа беше отличена с наградата „Уелс“ в Харвард, която предполагаше публикуване под формата на книга и $500 (по цени от 1951 г.!) след завършването на книгата. Когато препрочетох дипломната работа, си помислих, че мога да се справя и по-добре. Но никога не се върнах към тази работа и дисертацията остава непубликувана (а чекът неосребрен).
Точно преди да замина за Колумбия, ми предложиха и приех длъжността асистент-професор в катедрата по икономика в МИТ. Никога не съм имал или искал друга работа. МИТ ме нае основно да преподавам курсове по статистика и иконометрия. По начало имах пълно намерение да направя кариера в тази насока. Дадоха ми стая до тази на Пол Самюелсън. Така започна това, което вече почти четиридесет години се състои в ежедневни разговори за икономика, за политика, за нашите деца, за зелки и царе (тоест „за какво ли не“, според израз на писателя О'Хенри – бел. П. Н.). Това беше неизмеримо важна част от професионалния ми живот. Предполагам, че беше неизбежно да се върна обратно в „правата“ икономика, след като открих, че инстинктивният макроикономист, се бори да се измъкне оттам.
Катедрата по икономика на МТИ е чудесно място за преподаване и работа. Осигури ми – и не само на мене – проницателни и възхитителни колеги и дълга поредица от прекрасни студенти. Смятам, че ако бях пренебрегнал студентите, можех да напиша двадесет и пет процента повече научни статии. Изборът обаче беше лесен и не съжалявам.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/1987/solow/biographical/
Превод от английски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.