АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІII. КЪМ ГОЛГОТА / Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА (Декември 29 г. - 2 април 30 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“; Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО; ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА; Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА

(Септември - декември 29 г.)

До Пасхата оставали около три месеца, но Исус не можел повече да живее близо до столицата. Като не искал да се връща в Галилея, той отишъл през периода на зимните дъждове в областта, намираща се отвъд река Йордан. Тя била подчинена на Антипа, но тъй като Тибериада, неговата резиденция, била далече, Учителят и учениците му се намирали от другата страна на река Йордан в сравнителна безопасност.

Като дошъл в Бетавара, Исус за последен път се озовал в местата, откъдето започнал своето служене. Съвсем неотдавна тук се чувал гласът на Предтечата и Божият дух осенил Човешкия син. Тук за първи път той започнал да учи за идването на Царството. Сега по бреговете на Йордан царяла тишина, нарушавана само от шума на дъжда. Нямало го множеството, което идвало да слуша Кръстителя...
Четвъртото Евангелие разказва много пестеливо за отсядането на Исус в селището, където почти три години преди това за първи път двама рибари се приближили до него и го попитали смутено: "Рави, къде живееш?". Тогава Андрей и Йоан имали велики мечти, но оттогава се променили много неща. Променили се и самите апостоли. Те станали свидетели на необикновени събития, научили се да гледат по друг начин на нещата. Но все пак неуспехът в Галилея и Ерусалим бил за тях неочакван. Сцените през Празника на шатрите и Ханука като че ли свидетелствали за пълно поражение. Разбира се, учениците били готови да делят с Наставника си всички несгоди, но въпреки това се радвали, че ги е довел в този спокоен край, по-далече от недружелюбния град.

Скоро обаче уединението им било нарушено. Околните жители разбрали за идването на Христос и Бетавара започнала да се пърли с хора. Всички чули, че Учителят е в немилост, но това не спирало тези, които търсели Божето слово. Мнозина си спомняли за съдбата на Кръстителя, повтаряли неговите думи за Исус и казвали, че макар пророкът да не е извършил нито едно чудо, свидетелството му е било истинско. Човекът от Назарет, който лекувал хорските недъзи и който явявал на показ дивни знамения, можел да бъде изпратен само от небето.

През пролетта, все още край бреговете на Йордан, Христос избрал освен дванадесетте още седемдесет апостоли. Те трябвало да обходят местата, които му предстояло да посети по пътя си за Ерусалим. Броят им напомнял за седемдесетте прадеди на всички земни народи и представлявал нещо като указание за разширяване на дейността на новата община. Изпратените получили дарбата да изцеляват и имали призванието да разпространяват добрата вест за Божето царство.

Пътешествието им явно било кратко, но те се върнали "с радост", окрилени от постигнатия успех.

- Повелителю, и бесовете ни се покоряват в твое име.

- Видях Сатаната, паднал като мълния от небето - казал Исус. - Ето, дадох ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони и над цялата сила на врага. И нищо няма да ви навреди.

Като служели на Човешкия син, те станали войници от свещеното войнство, настъпващо срещу тъмнината. За света техният Учител бил отхвърлен и бездомен странник, но точно сега дошло времето на неговата "слава". "Мъж на скърбите", пред когото са безсилни дяволските съблазни, той побеждавал в своето принизение държавата на врага...

Апостолите не трябвало да се гордеят с дадената им сила. Най-големият дар е приобщаването към светлината на Царството. "Не се радвайте на това, че ви се покоряват духовете, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата". [1]

Едва учениците започнали да придобиват увереност и надежда, когато дошло ново изпитание. Приятели от Юдея съобщили, че е опасно болен Лазар, брат на Марта и Мария.

"Тази болест не е смъртоносна" - казал Исус. Но след два дена обявил, че се готви да отиде във Витания.

- Рави! - огорчили се учениците. - Съвсем скоро юдеите искаха да те убият с камъни, а ти отново отиваш там?

Но когато разбрали от думите му, че Лазар е мъртъв и Учителят иска непременно да отиде в дома му, апостолите се смирили. Ако Повелителят е заплашен от опасност, те няма да го изоставят.

- Да отидем и ние, за да умрем с него - казал решително Тома.

Необходими им били не повече от два дена, за да стигнат до Витания. Преди още Исус да влезе в селището, насреща му изтичала Марта.

- Повелителю - казала, плачейки тя, - ако беше тук, нямаше да умре брат ми...

- Брат ти ще възкръсне - казал Исус.

- Зная, че ще възкръсне - в деня на Възкресението, в последния ден.

- Аз съм Възкресението и Живота. Който вярва в мене, и да умре, ще оживее... Вярваш ли в това?

- Да, Повелителю, вярвах и вярвам, че ти си Месията, Божия син, който идва на света...

В същото време Мария си била вкъщи, заобиколена от близки и съседи, които я утешавали. Сестра й влязла и й прошепнала: "Учителят е тук и те вика". Мария станала и излязла бързо навън. Приятелите й я последвали, като мислели, че отива на гроба. Намерили я в краката на Исус. Мария повтаряла със сълзи на очи думите на сестра си: "Повелителю, ако беше тук, нямаше да умре брат ми". Дълбоко вълнение се отразило на лицето на Учителя. Всички видели, че той плаче. "Ето колко го е обичал" - говорели помежду си витанците. А някой казал: "Не можеше ли той, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?.."

"Къде сте го погребали?" - попитал Исус. Хората го повели към гробницата, затворена според обичая с каменна плоча. Минали вече четири дена, откакто Лазар бил погребан там.

"Махнете камъка" - наредил Учителят. Марта започнала да протестира плахо, като казвала, че тялото е вече докоснато от тлението. "Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божата слава?" - отвърнал Повелителят.

Входът на пещерата бил отворен, Исус вдигнал очи към небето и се вглъбил в молитва...

Какво станало в следващия момент? Какво изобщо ни е известно за тайната на живота и смъртта, за състоянието на духа, който е напуснал своята обвивка? Знаем, че тялото оказва влияние на духа, но можем ли да определим вярно силата на обратното въздействие на духа върху плътта? За единосъщия с Бащата няма прегради и необратими процеси...

"Лазаре, излез!" - извикал Исус и гласът му, като гръмотевичен удар, отекнал в други светове.

Когато умрелият се показал на прага на пещерата, хората се дръпнали ужасени назад. А той стоял като страшен призрак, загърнат от главата до петите в погребален саван. "Разповийте го и го оставете да си върви" - казал Христос сред настъпилата тишина. [2]

Когато четем този евангелски разказ, неволно възниква въпросът защо Повелителят е върнал живота на своя приятел? Нали по-нататък, като всички други хора, все едно и той е трябвало да умре? Има много опити да се обясни витанското чудо. Но по-скоро са прави тези, които виждат в това събитие намерението на Исус да покаже на учениците си своята власт над живота и смъртта. Възкресяването на Лазар трябвало да ги подготви за пасхалната тайна.

Във Витания много хора и преди вярвали в Божето царство. Сега вероятно почти цялото селище приело Исус като Месията. Но и там се намерили хора, които сметнали за свой дълг да съобщят за станалото на Синедриона. Неговите членове, разбира се, помислили, че имат работа с измама, но преценили съобщението като признак за ново увеличаване на популярността на Назаретянина.

Веднага бил свикан съвет. За участие в него били поканени и фарисеи, но техните обвинения срещу Исус засягали чисто религиозната област. В същото време управляващата партия се тревожела от друго: садукеите се страхували, че галилейското движение прераства в метеж и ще предизвика наказателен поход на римляните. Йосиф Кайафа заявил, че лъжемесията трябва да бъде отстранен без колебание. По-добре смъртта на един човек, отколкото бедствие, което ще се стовари върху целия народ. Фарисеите, макар да враждували с духовенството, този път вероятно са се съгласили с мнението на Кайафа и са били радостни, че йерархията е готова да прояви твърдост. Сега не трябвало да отлъчват Исус, защото Синедрионът щял да доведе нещата до край със собствени средства.

Не е известно дали веднага е бил изпратен отряд във Витания или властите са отложили въпроса, като разбрали , че Исус е напуснал селището. Но решението било взето. Всички предполагали, че по време на Пасхата Галилеецът непременно ще се появи в Ерусалим. Затова първосвещеникът наредил на всеки, който разбере къде се намира, да съобщи за това на властите.

В същото време Исус отишъл от Витания в една безплодна местност близо до Юдейската пустиня. Средата на март прекарал в затънтеното градче Ефраим, а после отново се отправил отвъд Йордан, в Перея.

След витанското чудо апостолите се въодушевили още повече. Ако Повелителят можел да върши такива неща, значи всички коварства на неговите противници ще се окажат напразни. Те само се учудвали как хората могат да не вярват на Исус след подобни знамения. Той им разказал една притча.

Живял някога един богат човек, коравосърдечен и равнодушен към чуждото нещастие. Пирувал той ден и нощ, а пред вратите на дома му стоял бедният Лазар, който се хранел с огризките от масата на богаташа. Двамата умрели, единият намерил покой "в лоното на Авраам", а другият - възмездие за греховете си. С мъка си мислел богаташът за своите братя и се помолил на Авраам, искайки да изпрати на земята Лазар да ги предупреди накъде води пътят на злото. Но Авраам възразил: "Те имат Мойсей и Пророците: нека ги слушат". Богатият помислил, че това не е достатъчно:

- Не, татко Аврааме, ако някой от мъртвите отиде при тях, те ще се покаят.

- Ако не слушат Мойсей и Пророците, дори да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. [3]

С тази притча Христос искал да каже, че когато неверието се засели в сърцето, никакви чудеса не могат да преобразят човека.

Когато останали десет дена до Пасхата, Исус съобщил на учениците си, че има намерение да отиде в Ерусалим преди празника. Приготвили се бързо за път и вървели почти без да спират. Исус сякаш бързал към смъртта. Суровата му съсредоточеност вселявала в апостолите страх, но като вървели след него, те все пак мислели, че се приближават към победата.

Пътят се виел сред полегати хълмове. Тук-там започнали да се появяват хора, които отивали в Ерусалим. Сред галилейците била и Дева Мария, но тя покорно стояла далече от сина си.

Постепенно Христос се озовал начело на голяма тълпа богомолци. Мнозина го разпознавали и го приветствали. А други се приближавали и молели да ги приеме сред учениците си. Но сега Исус започвал веднага да им говори за жертвите, които трябва да се дадат за Божето царство, и за това, че вече не е останало време за колебание. Един човек, който искал да се присъедини към Исус, казал, че трябва преди това да погребе баща си. "Остави мъртвите да погребват своите мъртви" - бил отговорът. Друг, желаещ да се прости отначало със своите близки, Исус предупредил: "Никой, който е сложил ръка на рало и гледа назад, не е годен за Божето царство". [4]

Все повече хора вървели след Христос. Шествието се превръщало в истински месиански поход. Реката пресекли при Ерихон. В града жителите спорели кой ще го приеме, но Исус избрал не почтено, уважавано от всички семейство, а къщата на митаря Закхей. Беден слепец, който седял при градската врата, извикал: "Исусе, сине Давидов, смили се над мене!" Опитали се да го спрат, но Христос, като се доближил до него, казал: "Прогледни! Твоята вяра те спаси"... [5]

Чудото възпламенило ентусиазма на хората. Всички заплахи на властите били забравени. Това отново е техният галилейски Месия, изпратеният на света Син на цар Давид. Навсякъде се чували възгласи: "Благословен е Идващият в името на Повелителя!.."

Апостолите вече не се съмнявали, че "сега Божето царство трябва да настъпи". Близостта на чудното събитие станала за тях толкова реална, че Саломея, майката на Йоан и Яков, помолила Повелителя да постави синовете й от дясната и лявата страна на престола си, когато бъде "в своята слава". Като се обърнал към братята, Исус попитал:

- Можете ли да пиете от чашата, от която пия аз, или с кръщенето, с което аз ще се кръстя, да се кръстите?

- Можем - отвърнали простодушно те.

- От чашата, от която пия, ще пиете и с кръщенето, с което ще се кръстя, ще се кръстите. А да седнете от дясната или лявата ми страна, не разрешавам аз, а на когото е предназначено.

Останалите ученици започнали да роптаят. Всички искали да заемат тези почетни места. Но Исус ги спрял:

Знаете, че тези,

които са първенци на езичниците [6],

господстват над тях

и велможите им властват над тях.

Но да не е така между вас.

Който иска да стане велик между вас,

нека бъде слуга на всички

и който иска да е първи между вас,

нека бъде роб на всички.

Защото и Човешкият син не дойде

да му служат,

а да служи

и да даде душата си в откуп за мнозина. [7]

Въпреки това мислите на учениците му били погълнати от очакващото ги тържество.

В този час Исус бил сред тях сам, както никога...

В петък на 31 март пътниците влезли във Витания, където бил организиран празник послучай пристигането на Учителя. Събрали се много негови приятели. На масата прислужвала Марта, а сестра й, като не знаела как да изрази своята любов и благодарност, намазала краката и главата на Исус със скъпо миро. Стаята се изпълнила с благоухание, а Юда казал недоволно: " Защо е това разхищение? По-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните". И най-удивителното било, че на негова страна застанали останалите ученици. Очевидно те си мислели, че въпреки всичките чудеса, бъдещият монарх трябва да се погрижи за пари, за да покаже на хората от самото начало своята щедрост...

- Оставете я - казал Исус, - защо я смущавате? Тя извърши добро дело за мене... Помаза предварително тялото ми за погребение. [8]

Но учениците не забелязали печалния смисъл на тези думи.

Когато минала съботата, Христос започнал да се готви за влизане в града. Винаги преди това той пътувал пеш, но сегашният ден бил изключителен. Язденето на кон обаче щяло да напомня за война, за древните царе, които се връщали от кървави походи, за римските войници, които яздели напето по улиците на Ерусалим. Затова Исус избрал животно, което отдавна било символ на мира. [9] Когато пристигнал в съседното село Витфагия, той изпратил учениците си, за да намерят някое младо магаре. Стопаните на животното, като разбрали, че е необходимо на Учителя, им го дали с радост. Вместо седло сложили на гърба на магарето дрехи и като го възседнал, Исус започнал да се спуска от Елеон.

Цар, възвещаващ мир, той яздел невъоръжен, заобиколен от поклонници, които викали: "Осанна на Давидовия син! Да е благословено идващото царство на нашия баща Давид!.."

Галилейците и витанците се опитвали, доколкото могат, да украсят триумфа на Месията. Те хвърляли под копитата маслинени вейки, простирали дрехи, децата тичали след Исус, като размахвали палмови клонки.

Апостолите ликували. Най-сетне настъпил дългоочакваният ден! Те славели гръмко Бога, като пригласяли на тълпата.

Едва се показала окъпаната от вечерната светлина панорама на Ерусалим и екнал месиянският псалм:

Благословен е Царят,

който идва в името на Повелителя.

На небесата мир и във висините слава!

Насреща им тичали други поклонници. Сред тях имало и фарисеи. Като чули възгласите: "Слава на Давидовия син!", те се ужасили. Значи наистина бунтът можел да избухне всяка минута!

- Рави! - викали те. - Забрани на учениците си!

- Казвам ви - отвърнал Исус, - че ако те млъкнат, камъните ще надигнат глас...

Но въпреки радостната възбуда наоколо, лицето на Исус било печално. Тези, които вървели до него, виждали в очите му сълзи. Той оплаквал Ерусалим, града на Общанието и град на слепци.

- Ако беше разбрал в този ден какво води към мир! - казал той. - Но скрито е сега това от очите ти. Защото ще  дойдат за тебе дни, когато враговете ти ще те обсадят... ще те сринат и децата ти вътре ще избият, и няма да остане там камък върху камък, тъй като не позна часа на идването в тебе.

Когато слънцето вече наближавало да залезе, шествието стигнало до стените на града.

БЕЛЕЖКИ

1. Лк 10, 1-16. Лука, който единствен разказва за избирането на седемдесетте, го отнася към последното време на Христовото служене, без да дава обаче по-точни указания. Тъй като след връщането на Христос от Голан в Галилея неговата проповед среща съпротива, може да се предположи, че седемдесетте са били избрани по времето, когато Повелителят се намира в Перея. Изразът "написани на небесата" произлиза от библейската символика. Както в древните градове се правели списъци на жителите, така и "небесният Ерусалим" има своята "книга на живота" (ср. Откровение: 13, 8), където са написани имената на вярващите; виж Ерем 22, 30; Малах 3, 16; Псал 86, 6. - Бел. авт.

2. Йн 11, 1-45. Екзегетите отдавна са задавали въпроса: защо синоптиците не споменават за възкресяването на Лазар? Но сега, когато новозаветните изследвания са довели до извода, че Евангелията не са представлявали "мемоари", а са се изграждали на основата на цяла редица източници, този проблем е изгубил остротата си. Синоптиците са имали на свое разположение ограничен брой текстове и устни предания и разказът за витанското събитие е можел да отсъства в техните материали. Марк например не е включил в Евангелието си молитвата на Повелителя и други важни раздели, които се срещат при останалите евангелисти. - Бел. авт.

3. Лк 16, 19-31. Връзката на притчата с възкресението във Витания вероятно се сочи от името Лазар. - Бел. авт.

4. Лк 9, 59-62. - Бел. авт.

5. Мт 20, 29-34; Мк 10, 46-52; Лк 18, 35-43; Матей споменава за двама слепци. - Бел. авт.

6. Eqn^n, което буквално означава "народите", но обикновено с тази дума наричали езичниците. - Бел. авт.

7. Мт 20, 20-28; Мк 10, 35-45. - Бел. авт.

8. Мт 26, 6-16; Мк 14, 3-9; Йн 12, 1-8. Синоптиците отнасят този епизод съм Седмицата на страданията, но има основания да се предпочете хронологията на Йоан. - Бел. авт.

9. Мт 21, 1-11; Мк 11, 1-10; Лк 19, 29-38; Йн 12, 12-18. Магарето като символ на мирното идване на Месията се споменава за първи път от пр. Захария (9, 9). - Бел. авт

(Следва)