ДРЕВНА ГЪРЦИЯ И ВОЙНИТЕ НА ДИАДОХИТЕ: РЕЖИМЪТ НА ДЕМЕТРИЙ ФАЛЕРСКИ В АТИНА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Древна Македония и династията на Птоломеите укрепвали. Съперничели им ученици на Аристотел и на Академията на Платон. Деметрий Фалерски бил дете на тази епоха.

Школата на Аристотел и Теофраст: Деметрий до идването му на власт

За началото на биографията на Деметрий се знае извънредно малко. Той се родил през 50-те години преди новата ера в атинския дем Фалер. Семейството му не било знатно или състоятелно. Диоген Лаертски, автор на биографията на философа, го нарича направо роден в бедност.

Философът Теофраст

Същият автор предава сплетнята, че Деметрий е бил роб или син на роб на атинския стратег Конон. Съвременните изследователи смятат тази версия за клевета. Вероятно семейството на Деметрий е било свързано със семейството на влиятелния пълководец.

Като млад Деметрий се обучавал в основаната от Аристотел Ликейска философска школа. Всички източници сочат за наставник на бъдещия управник философа Теофраст, ученик и приемник на Аристотел като ръководител на школата.

Деметрий имал брат Харилай. Епохата на войните между диадохите разделила братята. Харилай загинал в битка срещу македонците, а Деметрий станал техен привърженик. Началото на политическия живот на Деметрий учените отнасят към времето на бягството в Атина на македонския ковчежник Харпал веднага след смъртта на Александър през 323 година преди новата ера. Деметрий бил един от посланиците, изпратени от атиняните при македонския пълководец Антипатър.

Древната Атина под властта на философа

След смъртта на Александър територията на създадената от него империя и Гърция се потопили почти четиридесет години в непрекъснати войни. На различни страни се сражавали предишните съратници – пълководците на Александър. Гръцките полиси също не оставали встрани, ставайки съюзници на македонските военачалници.

През 317 година преди новата ера Атина била съюзник на Полиперхон, а пристанището Пирея контролирали привържениците на Касандър. Атина преминала на страната на Касандър, който предоставил на града самостоятелност във вътрешните работи. Касандър върнал на Атина пристанището Пирея, но оставил гарнизон в Мунихия (крепост над Пирея – бел. П. Н.). За свой представител в Атина македонецът посочил Деметрий.

Официалният статут на Деметрий е неясен. Различни източници го наричат „епимелет“, „епистат“ и „законодател“. За този длъжност го предложил Касандър и атиняните го избрали официално. За да укрепи законността на властта си, той можел да заема понякога и традиционни длъжности. По-специално, през 309 година преди новата ера бил архонт-епоним.

Във външната си политика Деметрий бил принуден да следва своя покровител, затова с цялата си сила и енергия се отдал на законотворчество. Висок статут по негово време получила колегията от седем пазители на закона (номофилаци). При Деметрий бил съставен нов кодекс на приетите преди това атински закони. Затова древните хора го наричали трети след Дракон и Солон велик законодател на Атинската държава. Деметрий успял да увеличи доходите на Атина до 1200 таланта ежегодно и постигнал изобилие и поевтиняване на стоките.

Сред един от първите бил приет законът за ограничаване на разкоша. Забранявали се излишни харчове за сватби, погребения и пирове. По-специално, да се събират на пир повече от 30 гости. За спазването на тези закони трябвало да следи специално назначена колегия. Някой можел да бъде изправен пред съда и за излишен разкош в облеклото, както се случило с философа Кратет.

Погребенията трябвало да стават до разсъмване. Атиняните можели да почитат паметта на роднините си само със скромен надгробен монумент – статуите, стелите и релефите били забранени. Изключение се правело за чужденците, които по една или друга причина се оказвали погребани в Атина.

Законите за ограничаване на личния разкош премахнал търсенето на надгробни скулптури, затова много известни ваятели напуснали Атина. Този закон продължил да съществува и след Деметрий.

Друг закон на Деметрий, напротив, бил приет в интерес на богатите атиняни. Той отменил хорегията, скъпо струваща повинност (литургия), която се поемала от най-богатите граждани. Хорегията предполагала подготовка за сметка на изпълнителя на драматични хорове за театрални състезания. Оттам насетне с подготовката на театрални състезания се занимавал избираем агонофет, който получавал за това пари от държавната хазна, но можел да добавя средства и от себе си.

Управителят философ се опитал да възроди авторитета на Ареопага – аристократичен съвет, в който участвали хора, заемали по-рано длъжността на архонти. През епохата на разцвета на демокрацията неговите пълномощия били орязани до минимум. Но в общественото съзнание той бил символ на стария добър ред. Известно е, че пред членовете на Ареопага били изправяни хора, обвинени в религиозна нечестивост. Освен това Ареопагът, заедно със специалната колегия, следял за спазването на законите срещу разкоша.

Във външната политика Деметрий поддържал всичките решения на Касандър. Но успял да превърне Атина в тихо пристанище, което почти десет години не било засегнато от война. Когато Касандър решил да възстанови беотийската Тива, атиняните отбелязали това известие като се накичили с венци (обичай при получаване на добра вест). Гражданите на Атина помагали на завърналите се в родината си тиванци да изградят отново стените на града.

Монета на македонския цар Касандър

През 314 гдина преди новата ера атинската ескадра участвала в обсадата на Лемнос, но била лесно победена от ескадрата на флотоводеца Антигон Диоскурид. След това поражение Диоскурид изгонил атиняните от Делос, който престанал да бъде част от атинската държава.

През 310 година преди новата ера в Атина пристигнал македонецът Офел, който готвел поход срещу Картаген. Той бил женен за знатна атинянка и дошъл да набере доброволци за похода. Към Офел се присъединили жителите на града, които били лишени от политически права заради имуществения си ценз.

През 308 година преди новата ера в Атина се празнували пищно Големите Дионисии. Членове на празничната процесия възпявали Деметрий като „слънцеподобен мъж“. А след една година властта му рухнала. В атинското пристанище влязъл флотът на Антигон под ръководството на сина му, също Деметрий. Атиняните не затворили пред него пристанището, защото сметнали флотилията за съюзническа. Като слязъл на брега, Деметрий Полиоркет завзел Пирея и Мунихия.

Деметрий Фалерски избягал, а синът на Антигон провъзгласил пред събрание на атиняните свобода за града. Атиняните премахнали имуществения ценз и колегията на номофилоците, но запазили приетите закони срещу разкоша.

Статуите на сваления управник били разрушени, а неговите привърженици били дадени на съд заради премахване на народовластието. Някои от тях избягали, някои били изпратени в изгнание, а някои – оправдани. Никой от привържениците на Деметрий не бил екзекутиран, само задочно осъдили на смърт избягалия управник и неговите най-близки хора.

Александрийската библиотека и края на пътя на Деметрий

След детронирането си Деметрий отишъл в биотийската Тива, която била контролирана от неговия покровител Касандър. А след смъртта на царя се озовал в двора на Птолемей I. Управителят на Египет го направил свой съветник.

Предполага се, че атинянинът е написан конституцията на столицата на царството Александрия. Но основен негов проект било създаването на Александрийския музейон – научен център и библиотека. Според Йосиф Флавий и раннохристиянските автори под ръководството на Деметрий започнала работа по превеждането на гръцки език на книгите от Стария завет. Но тази инициатива завършила едва след смъртта на атинянина.

Цар Птолемей I

Като се установил твърдо на новото си място, Деметрий се намесил в предизборната борба. Той поддържал Птолемей Керавн, когото стареещият цар предпочитал пред другия си син, също Птолемей. Когато през 283 година преди новата ера Птолемей II станал едноличен управник, заточил философа в селска местност. Там Деметрий Фалерски починал след ухапване от змия.

“Апология на Сократ“ и „Спомени“: литературните произведения на Деметрий

Цицерон и Диоген Лаертски наричат Деметрий ученик на Теофраст, който е ученик на Аристотел и негов приемник като ръководител на Ликейската школа. Така че Деметрий е бил последовател на школата на парипатетиците. Други философи от Ликейската школа изследвали същите проблеми като управителя на Атина.

Списъкът на съчиненията му е поразителен. Сред тях има произведения по история на държавното управление и законодателството на Атина, а също така списък на атинските архонти. В областта на философията Деметрий написал трактати, посветени на „Илиада“, „Одисея“, басните на Езоп и комедиографията на Антифан. Деметрий написал трактат „За риториката“ и серия философски трактати, посветени на любовта, вярата, милостта, успеха и старостта, а също така и произведението „Апология на Сократ“.

Известно е, че под стилоса на Деметрий е създаден и трактатът „Птолемей“. Предполага се, че това е било наставление към царя или проект за преобразования, които атинянинът препоръчвал на своя покровител. Страбон споменава за „Спомени“ на Деметрий, които пише по време на изгнанието си и в които изгнаникът описва своето управление на Атина като благо за полиса.

Неравнодушен към науката, Деметрий покровителствал философите. Примери за покровителство във вид на анекдотична история е запазил Диоген Лаертски. Деметрий спасил от робство член на Академията на Ксенократ, който не можел да плати данъка, налаган в Атина на чуждоземците. Или Деметрий със своя авторитет защитил пред съда на Ареопага философа атеист Теодор.

Деметрий закупил парцел земя за школата на парипатетиците, от които водел философското си начало, защото ръководителят на школата Теофраст нямал право да придобива земя в Атика. След смъртта на Теофраст парцелът станал собственост на школата. Този дар укрепил в Атина позициите на учениците на Аристотел.

Съвременна статуя на Деметрий на входа на Александрийската библиотека

Предполага се, че именно по времето на Деметрий в Атина е издигната статуя на философа Сократ. Редом със статуите на великите трагици – Есхил, Софокъл и Еврипид.

В древните времена Деметрий получил славата на оратор. Цицерон го смятал за последен представител на „атическия“ стил. Нещо повече, споменава се, че ученик на Деметрий, през годините като наставник в Ликейската школа, бил ораторът Динарх. По-късно Динарх се прославил като един от деветте най-големи атически оратори.

В древността имало разделение между ораторското изкуство и философията. Предполага се, че Деметрий се е опитвал да преодолее разделението и да стане еднакво изкусен и в двете направления. Цицерон нарича Деметрий еднакво умел и в съдебните речи, и във философските дискусии.

Деметрий Фалерски живеел във времена, когато епохата на класическите полиси се сменяла с епохата на елинистичните царства. Той приличал на Перикъл и Алкивиад по властолюбие и интерес към философията. Заедно с това бил един от първите гръцки политици, които разбрали, че времената, когато Атина диктувала условията на царете, са отминали. Оттам нататък благополучието на Атина зависело от милостта на управниците на Македония, Пергам или Египет.