През 1942 година Жан Брюлер, активен участник във френската Съпротива, който по-късно ще стане известен на света с псевдонима си Веркор, пише и публикува нелегално своя разказ „Мълчанието на морето“ („Le Silence de la mer“).
И нека първо се оправим с жанра, защото „Уикипедията“ сочи „Мълчанието на морето“ като повест, а руската „Википедия“ – дори като роман. Не е роман, нито повест – разказ е, макар и малко по-дълъг, но сме виждали и още по-дълги разкази.
Действието на разказа се развива през 1941 година. В дома на възрастния мъж Андре и неговата племенница Жана, се настанява на квартира интелигентният немски офицер от вермахта Вернер фон Ебренак, бивш композитор. Жана и Андре не могат да избегнат неговото присъствие, затова протестират по единствения възможен за тях начин – с мълчание. В своите монолози пред двамата Вернер разкрива мечтите си за братство между френския и германския народ – носители според него на две велики култури. Но след един отпуск в Париж, където се среща със свои другари, той се връща силно разочарован, защото е разбрал, че германската армия е създадена не за мир, а за разрушение. След което взема решение да напусне Франция и подава рапорт за преместване на Източния фронт. На тръгване той казва само една дума: „Сбогом!“. И тогава Жана за първи път отваря уста и също произнася: „Сбогом!“. Нещо е можело да се случи, но не се е случило, смазано от жестокото военно време...
Разказът „Мълчанието на морето“ е екранизиран три пъти.
За първи път през 1947 година от един от основателите на френската „нова вълна“ Жан-Пиер Мелвил. Отначало Веркор отказва да предостави на Мелвил правата за екранизация на разказа, но след това се съгласява. Филмът е заснет с типични похвати на „новата вълна“: за кратко време (27 дена), нисък бюджет, в дома на режисьора.
Втората екранизация на „Мълчанието на морето“ е реализирана в Германия през 1954 година. За този филм обаче не можах да намеря никакви сведения.
Третата екранизация е от 2004 година и е осъществена от Пиер Бутрон. В този филм режисьорът влага още един разказ на Веркор ("В този ден“), „Мълчанието на морето“ явно му се сторило много късо за замисъла му произведение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.