ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Д. ПЪШКОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 549

Д. Пъшков до автора [1]

1) Петков Пано Бонджора е бил 45 години в онова време.

2) Пано Петков Бонджора е бил бояджия - заедно с баща си боядисвали са вълнени прежди, шаяци и сукмани селски и пр. Работили са самостоятелно, били са еснаф хора със средно състояние.

3) Дружил е (Пано П. Бонджора) с турци на неговата възраст (съвръстници, б.р.). С турците го е сближило пиянството. Всяка вечер с Исмаил Назяров, Мустафа Назяров, Исмаил Гърбов, Мехмед Мехмедов и други вечер са ходили на кръчмата на даскал Ангел Иванов да пият ракия, на раки-кефи. Кръчмата е била в Дръстена.

4) Лятно време е ходил с турците на гювеч да гуляят и да развратничат по лозята. Баща му го е търпял, защото е бил добър работник и [от] страх от турците. Между хората е минавал за пияница без никакво уважение и почит.

5) Като се завърнал от Румъния, поздравявал когото срещне с „бонжур“, и оттогава му останало името Бонжора като прякор.

Добри Ненчов Кръчмаря е от Панагюрище. Неговата кръчма се е посещавала и от турци, и [от] българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм. На левия бряг на Осъм се извива покрай Осъма горица, сред горицата е табашката пещера. Тази местност привличала и турци, и българи да посетят Добрювата кръчма. Каймакаминът и кадията всякой петък посещавали кръчмата на Добря като религиозен празник - да си поотпочинат и полюбуват на хубавата местност. Понеже не е имало къде да седнат, отбиват се в кръчмата на Добря и се качват горе на балкона, който е обърнат към р. Осъм и горичката, пият по едно кафе и си отиват. Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер, като Исмаил Ефенди - чиновник по емляка (описване сградите), Речеп Чауш, Исив [Хюсеин — б.р.] Чауш Бошник, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят.

Кръчмата на Добря и сега стои - тя е старо, паянтово здание на два етажа, в долния етаж е била кръчмата, а горният етаж е служил за семейството му, там е и балконът. За да се иде на балкона, трябва да се мине през двора и се покачи по стълбата за балкона, без да се минава през кръчмата. Това обяснение давам, за да се не помисли, че каймакаминът и кадията са минали през кръчмата за балкона, когато тяхното официално положение нямаше да им позволи да минат през кръчмата за балкона.

Дъщерята на Добря кръчмаря — Мария Добрева, по мъж Трифонова, 55-годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, отишъл през нощта с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята, за да влязат при същия Добря. В момента, когато почнали да влизат, стената се разтърсила и окачената торба - кожена - с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се събужда. И като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че животът му е застрашен. Надава вик Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се осуетило. Това е станало в 1875 г. пролетта.

След обесването на Левски работата поел Стефан Стамболов. Знае се, че Ст. Стамболов е дохождал в Ловеч в 1875 г., за да подготви въстанието, обаче Комитетът не бил готов. [2]

БЕЛЕЖКИ

1. Сведения събрани и доставени от Д. Пъшков.

2. След освобождението Гечо отишъл при Добри и му се признал. Д. Пъшков мисли, че Ст. Стамболов е наредил да се убие Добри. Добри е бил подозиран от комитетски хора, но конкретно не се сочи за какво и изобщо не е доказано това. През перипетиите на Освободителната война Добри е бягал от Ловеч, което показва че не е бил на особено добра нога с турците. П. Кръстю след освобождението пращал два пъти поп Цока да моли Д. Пъшков и другарите му от Комитета да приемат поп Кръстю на лични обяснения по предателството, но Д. Пъшков и другите отказали. Гечо Сирков бил брат на Никола, но от друга майка, бил по-младият. Д. Пъшков помни, че видял Л. Каравелов след Освобождението в Търново; ходил нарочно да го види. Л. Каравелов казал, че не знае докога ще задържим освобождението и дали ще има кой да ни освободи от русите. Нито Бонджора, нито Добри не са биле комитетски хора от времето на Левски.

(Следва)