ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / АН. БАШЕВ ДО Д. ПЪШКОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 548

Ан. Башев до Д. Пъшков [1]

I

Поп Къстю е умрял през 1882 г.

Първо, можете да проверите в регистрите за умиранията, които се държеха в черквата „Успение пресвета Богородица“ във Вароша. Тия регистри водеха тогава свещениците.

Второ, можете също да проверите в митрополията - в канцеларско дело по даване на енории на свещеници, и там ще има кога е умрял и кой свещеник е нареден на енорията на поп Кръстя. Погребан е в гробищата на Стратеш.

II

Дядо Натанаил гледаше недобре на поп Кръстя. Той въобще, доколкото аз помня, не е служил с поп Кръстя. Ти знаеш, че когато има Архиерейска служба, трябва да съслужват и свещеници.

Дядо Натанаил беше много мек и добродушен човек, та не е чудно поп Кръстя да се е присламчил някак да служи с владиката. Това може би да е станало до деня, в който в-к „Работник“ в Русе излезе със статия през 1881 г., ако се не лъжа, в която даде няколко точки (мотиви), по които се изобличаваше поп Кръстю в предателство на Левски. Поп Кръстю беше енорийски свещеник на Долнокрайската черква „Св. Богородица“, но държеше и с. Смочан. Обаче след статията във в-к „Работник“ той формално със заявление до Митрополията се отказа от с. Смочан и тогава, доколкото помня, с. Смочан се даде на поп Манев и по горните обстоятелства - отказът на поп Кръстя от с. Смочан - ще намерите заявлението му в канцеларското дело в митрополията.

Сведенията, че е умрял поп Кръстю в 1832 г. и че е погребан в гробищата на Стратош, даде ми син му Христо.

III

Поп Кръстю в митрополията идваше много рядко, и то се явяваше при мене (секретаря), а избягваше да се среща с дядо Натанаила.

Една от причините щото дядо Натанаил съвсем рядко да отива в черквата „Св. Богородица" беше, че и поп Кръстю беше свещеник в „Св. Богородица". А дядо Натанаил всеки празник отиваше в черквата „Св. Неделя".

Добре ще сторите да прегледате в митрополията канцеларско дело от 1880-1882 г. Аз станах секретар от 1 август 1888 г. и делата са подредени. Освен това има и входящ дневник от 1 август 1880 г., та по него ще видите прошения или заявления от поп Кръстю и за какво са.

Бае Пъшков

Прости, че забавих горните сведения.

Дадох сведения устно лятос или есенес и на Димитър Страшимиров.

С поздрав

Твой А. Башев

27. II. 1924 г., Плевен

БЕЛЕЖКИ

1. Това са откъслечни бележки, носещи едрия оригинален почерк на Ан. Башев и нахвърляни с молив върху страниците на самото писмо на Д. Пъшков.

(Следва)