ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 17

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12; ГЛАВА 13; ГЛАВА 16

Глава 17

1.

Колумб търсел път към Индия.

Индия примамвала европейците с несметни богатства. Преди всичко с черния пипер. Ако сложите на месото черен пипер, получава се друг вкус.

В Европа търсенето на черен пипер било безумно.

Цената – умопомрачителна и зашеметяваща.

Черният пипер струвал в Европа по-скъпо от среброто, по-скъпо от слоновата кост, понякога по-скъпо и от златото.

Теглели черния пипер с бижутерски везни.

Причината е проста. Европа била разтърсвана от войни. Всички воювали против всички. Цели столетия. Всеки крал, херцог, епископ, граф, барон, всеки уважаващ себе си рицар имал укрепен замък. Някои – голям, някои – огромен. Някои – малък. А някои – още по-малък.

Във всеки замък имало запас от продоволствия в случай на дълга обсада.

Така че черният пипер бил стратегическа стока.

Създаваме дългогодишен хранителен запас, добавяме пипер в този запас и нямаме проблеми. Пиперът ще спаси от разваляне вашите запаси.

Враговете са обсадили замъка, а ние стоим зад каменните стени и плюем от високата кула върху враговете си. Опитайте се да пробиете стените. С глад също няма да ни победите.

В Индия черният пипер имал някаква цена. Не много голяма. Но този пипер трябвало да бъде занесен в Западна Европа.

Керваните вървели от Индия през джунгли, които никога не са виждали нито лед, нито сняг, през планински проходи, където снегът и ледът никога не се топели, през сухи степи и безкрайни пустини, през тесни проломи и широки пълноводни реки без мостове, през множество граници, през царства и княжества.

На всяка граница плащай, плащай и плащай, та даже и малко свръх това.

По горите и дефилетата зли хора причаквали търговските кервани. Срещата с грабителите не предвещавала щастлив изход. В жестоките схватки можело да загубите не само стоката, не само магаретата, конете и камилите, но и живота си.

Като се защитиш от една банда, на другия ден чакай нападението на друга.

А още има и всякакви тропически болести, непознати за европейците. Освен това – диви зверове: лъвове, вълци, тигри. И гадини съскащи, пълзящи и скачащи – змии, скорпиони, отровни паяци.

Като вземем всичко това под внимание, ще разберем защо карането на черен пипер в Европа с магарета, коне и камили било дълго, скъпо и опасно, защо стойността на черния пипер в Европа била съпоставима със стойността на благородните метали.

А не може ли по море? По-скоро: по океана?

Може.

През тези години любознателните умове вече претегляли възможността да се пътува на юг покрай западния бряг на Африка и, като се заобиколи Африка, да се направи завой на североизток. Там би трябвало да се намира Индия.

Но Христофор Колумб решил: ще тръгнем по друг път!

2.

В края на Средновековието в кръговете на просветените хора вече съществувало бунтовното мнение, че земята, на която живеем, не се държи на три кита.

И на три слона не се държи. А тези слонове не са стъпили върху костенурки.

Земята изобщо не се държи на нищо. Тя се носи в пространството.

И изобщо не е плоска като рицарски щит, а е кръгла като билярдната топка, която майсторът Анри дьо Винем направил през 1469 година за краля на Франция Луи ХI.

Някои хора пресмятали възможността да се намери морски път около Африка. На всеки нормален човек му било ясно, че Африка все трябва да свършва някъде. И ако Африка има някакъв предел, това означава, че Африка може да бъде заобиколена.

Колумб разсъдил иначе: пътят покрай Африка ще бъде много дълъг. А има ли изобщо такъв път? Може да се опита в обратна посока.

Какво ще стане, ако тръгнем на запад!

Ще обиколим земята и ще се озовем направо в Индия. Или отначало в Япония, а след нея в Индия. Само че от другата страна. Нали земята е кръгла.

На теория е ясно. Но експедицията е нещо скъпо. Въпросът е: с какво да се плати?

Десетилетие и половина Колумб търкал праговете на кралските и княжеските дворци, молел за пари, обещавал да открие нов път за Индия. Натрупал малко средства, оборудвал три корабчета и се понесъл по океана.

Имената на корабите са „Пинта“, „Ниня“ и „Санта Мария“.

Флагмански кораб бил „Санта Мария“. Името му не изисква разяснения.

Второто корабче е „Ниня“. Ако не го превеждаме буквално, а само по смисъл, ще получим нещо хубаво и ласкаво. Така наричаме нашите любими, когато няма странични хора: Котенце, Писанке, Мацко...

Та и „Ниня“ е нещо подобно – „Девойчето“.

А името на третото корабче е „Пинта“.

По това време литърът още не бил измислен.

Но нормите за употребя на веселящи течности в тези времена били почти същите като днес. Пинта е половин литър. В едни страни пинтата била малко повече, в други – малко по-малко.

Морякът е винаги романтик.

Морякът и в третото хилядолетие е същият като по времето на Христофор Колумб и Фернандо Магелан, иначе казано – романтик на много високо равнище. Разбира се, не на това равнище като танкиста или разузнавача, но все пак много близо до това.

Моряците, които открили Америка, извън всякакви съмнения били поети, мечтатели и романтици. Колко душа те вложили в името на своя кораб – „Пинта“.

Казано по нашему – „Половин литър“ (на руски е една дума: „поллитровка“ – бел. П. Н.).

3.

Специалистите вече не един век спорят какъв вид плавателен съд е бил флагманският кораб на Колумб „Санта Мария“.

Ако бъдем точни, трябва да признаем: „Санта Мария“ е била карака.

Самият Колумб причислявал своя кораб към вида кораби, наречени нао („нао“ или по-точно „нау“ е португалското название на караката – бел. П. Н.), а двата други наричал каравели.

Но можем ли поне по нещо да вярваме на Колумб? Въпросният другар извършил най-великото географско откритие в историята на човечеството, но така и не осъзнал значението на своя подвиг. Как ще наредите след това да се съобразяваме с мнението на този пътешественик?

Предлагам: нека не вярваме на Колумб. И да наричаме всичките му три кораба каравели.

А защо не?

Векове и хилядолетия наред фараони, цезари, султани, императори, царе, крале, президенти и генерални секретари са режели безпощадно на парчета историята на човечеството, за да скрият, омаловажат или изобщо да оправдаят злодеянията, както своите, така и на своите съучастници и предшественици.

Защо и ние с вас да не изкривим малко историята? Не за да скрием истината и не заради някаква корист, а заради красотата.

Защо само „Девойчето“ и „Половиния литър“ да наричаме каравели, а не и „Санта Мария“?

Ако държите на своето, ако ви е изящно да наричате непокорната и храбра красавица на име „Санта Мария“ с мерзкото название карака, нека бъде ваша воля.

Няма да споря. Аз изобщо никога с никого не споря.

Но ще държа на своето. В това, между другото, не съм сам.

4.

Пътуват трите трошливи корабчета на Колумб към страшната неизвестност.

Минават ден и два.

Минава седмица, втора, трета. Минава цял месец.

Някъде трябва да се появи Япония. Но неизвестно защо не се появява. Вместо в Япония корабите се озовали в някаква страховита каша. Пълно е с водорасли. Корабите не се плъзгат по вълните, а се промъкват през гъсталаци от водорасли. И колкото по-нататък отиват, толкова водораслите стават по-гъсти. Това е така нареченият Sargassum (вид кафяви водорасли – бел. П. Н.).

Моряците са ходили през целия си живот по моретата, но такъв ужас не са виждали. Ясно е, че по-нататък ще бъде още по-зле. От това океанско блато не можеш да се измъкнеш.

Двадесет и четири дена трите корабчета си пробиват път през саргасума.

Но най-сетне излезли на чиста вода. А Япония все още я няма. Екипажът роптае: Подминали сме Япония! Япония е останала встрани!

По този повод назрява бунт.

Капитаните на „Девойчето“ и „Половиния литър“ заплашват да се върнат назад: все едно нищо няма да намерят тук и няма какво да правят там. Глупаците лъжат, че Земята е кръгла. Тя е плоска, а океанът е безпределен и безкраен.

Минават два месеца. Трите корабчета се плъзгат по вълните, а прясната вода е на свършване. Нормата е по една чаша дневно на човек. Да се мият нямали навик. Пък и в тези времена нямало мода да се миеш всеки ден. А и изобщо се смятало, че миенето сваля от ръцете и повърхността на лицето защитния слой и излага организма на всякакви болести. Затова нямало защо да се харчи водата за миене. Но им се искало много да пият.

Да се връщат обратно обаче не трябвало. Точката за обратното връщане била премината. Ако се върнат, водата за връщане няма да стигне. И тогава пътешествениците ще умрат от жажда.

Равносметката е проста: ако се върнем назад, ще умрем от жажда. Ако вървим напред, пак ще умрем от жажда. Но може и да не умрем. Ако срещнем по пътя си нови земи.

Затова решението било еднозначно: ще вървим напред!

И ето че на седемдесетия ден морякът Родриго де Триана, който се качил на мачтата на „Половиния литър“, огласил безбрежните морски простори със страшен вопъл: Земя!!!

5.

На Колумб били дадени пари за решаването на строго определена задача – да намери път към Индия.

Но Колумб объркал бреговете. В прекия смисъл на думата. Открил някакви неизвестни земи. И побързал да доложи: ето го пътят към Индия.

Откритите земи Колумб нарекъл Западна Индия. А жителите индианци. Те, наистина, не приличали изобщо на индийците, които носели чалми.

Но Колумб обяснил на неразбиращите, че Индия е голяма, ако пътуваш с магарета и камили или заобиколиш Африка с кораби, ще се озовеш в Източна Индия, където мургавите индуси носят чалми на главите си. Ако дойдеш от другата страна, се озоваваш в Западна Индия. Така че в тази Западна Индия живеят съвсем други индуси, червенокожи и с пера по главите. И при тях чалмите не са на мода.

На нас сега ни е смешно да слушаме такива разкази.

И ето че странната девойка Оксана се смее на сън, подиграва се с Колумб: как така, Христофоре, си направил най-голямото географско откритие в историята на човечеството и изобщо не си разбрал, че това не е никаква Индия, че е нов континент, който е много по-голям и по-богат от Индия.

По право откритият от Колумб континент би трябвало да се нарича Колумбия: Северна Колумбия, Южна Колумбия, Централна Колумбия.

Страната, която лежи на юг от Канада и на север от Мексико, би трябвало да получи името Съединени колумбийски щати.

Но континентът бил наречен Америка. И съответно голямата страна получила името Съединени американски щати.

Случвт се такива неща: понякога намираме не това, което търсим.

А заслугите ни си присвоява някой друг.

(Следва)