Ужасът на залъгването

Автор: Григорий Ревзин – историк, изкуствовед и журналист

Превод от руски: Павел Николов

Украйна не съществува.

Правителството там не е легитимно, дявол ги знае кои са, ние изобщо не ги познаваме и очите им не сме виждали. Има един само легитимен президент Янукович, но него също го няма. Пък и какъв ти президент, такава държава също няма. Имаше държава, но стана революция, старата държава беше отменена, а новата засега не я виждаме. Както казват там - lost state. Имаше я, но изчезна някъде си.

И такъв народ – украинци – няма. Украинците са руснаци, но мънички, малоруси. Те са като децата, играят си нещо, искат да ядат, много обичат Путин. За тях трябва да се грижим. Да ги учим трябва.

Ако има някакви украинци, които искат нещо – те са бандеровци. Бандеровците са фашисти. Те изскочиха от Великата отечествена война и превзеха малките, незлобливи и симпатични, но неразумни руски деца. С фашистите ние воюваме.

Това е за широките маси. Хората, истински вещи в световната политика, разбират, естествено, че това не са истински фашисти. Истинските фашисти другарят Сталин ги победи през 1945 година. Това са остатъци. Които, разбира се, нямаше да съществуват, ако не ги подхранваха с бисквити. Така че по същество това са американци. Американци, които организираха Майдана и отведоха от нас Украйна, която сега не съществува. Има нещо, но това не е Украйна. Това в общи линии, ако се позамислим, е страна, окупирана от бандеровците, тоест от фашистите, тоест от американците. Ние я освобождаваме. На части. Ето, вече освободихме Крим. От американците. Е, от фашистите всъщност. От бандеровците.

Още един път – украинците не съществуват, а има бандеровци, които са фашисти, които в действителност са американци. Точно с тях воюваме.

При което много добре воюваме. Окупирахме им Крим, ей така хитро, все едно не сме ние, преоблякохме се и го окупирахме. А те как ни отговориха? Ами никак. Санкции, манкции – къси са им ръцете и пак ще им дойде до хак, да. Ще го преглътнат, къде ще идат. Ами това между другото даже не е и война. Каква война, къде са убитите? Няма никаква война. Това е мирна окупация, за да покажем на американците кукиш в процеса на победата над фашизма.

Те самите как? Ирак, ето ви и Косово. Помните ли Косово? Не го ли помните? Много добре, че не го помните, ние сега ще ви разкажем, там значи беше съвсем същото като у нас и американците бяха като нас. А сега ние сме също като американците. Те могат, а ние не можем ли? Те окупираха нашата Украйна, Малорусия, страната, където живеят мънички руснаци, нашата всъщност страна, а ние в отговор какво да правим, да седим в ъгъла ли? Че те после няма да ни уважават.

Ужасът е в това, че всичката тази помия запълва постепенно главите на всички. Не само на ентусиазираните привърженици на окупацията, но и на тези, на които всичко им е дошло до гуша. Ето на мене, например. Вече кой ден поред като идиот мисля, че не, санкциите с времето си ще нанесат болезнен удар. Западът дълго впряга, но бързо препуска и ето че точно навреме ще затворят границите, ще замразят влоговете, няма да се размине с малко. Не може цивилизованият свят просто така да вземе и да се примири с това безобразие.

Цивилизованият свят ще помисли и ще каже своята дума на нецивилизования.

Вижте какво, всичко това е илюзия. Работата е съвсем инаква.

Работата е там, че ние, Русия, воюваме с Украйна. Не с цивилизования свят, не с Америка, не с фашистите, а именно с Украйна. Именно от нея, а не от Америка, отхапахме парче територия. Воюваме с нея за това, че въстана срещу един мошеник и крадец и го запрати на майната му. Воюваме с нея за това, че Путин й предложи 15 милиарда долара, а тя му се изплю в лицето. Воюваме с нея за това, че поиска да бъде в Европа.

Можем колкото си искаме да си даваме вид, че всичките мислещи украинци са бандеровци, фашисти, антисемити и русофоби, но това са глупости и ние знаем, че са глупости. Един милион хора, които излизаха в Киев срещу путинските закони на Янукович – какво, бандеровци ли са? Кого искате да заблудите? Себе си ли? Себе си. Вие се надявате, че това чудовищно престъпление – войната на Русия срещу Украйна – някак си ще ви подмине. Някак си ще се окаже, че случилото се ще влезе в историята не с това, че през 1914 г. Путин е окупирал част от Украйна заради опита й да стане европейска страна, а че е поправил една историческа несправедливост и ни е върнал Крим, Севастопол, Одеса, а още по-добре Донец, Харков и навсякъде нататък. Но това изобщо няма да стане.

В историческа перспектива няма да стане, защото украинците сега ще се консолидират изключително за противопоставяне на външния агресор и този агресор е Русия. Ние окупирахме Унгария и Чехословакия, принудихме Полша да се саморазкъса и какво направиха те след това? Хукнаха безкрайно далече от нас и сега нямаме по-твърди противници в Европа от тези наши братски някога народи. Но да върви по дяволите историческата перспектива.

Много по-лошо ще стане още сега, когато украинците започнат да се съпротивляват. Или си мислите, че няма да започнат? Че ние ще вървим и вървим напред, а те ще пеят песни? За какво?

Всеки убит ще представяте за бандеровец, тоест за фашист, тоест за американец? За дълго ли стига? Основният ужас на Русия изобщо не е в санкциите, в сметките, във визите, не е в международната изолация, не е в милитаристичната истерия, не е в това, че някак си ще ни отговорят в Сирия или дявол знае къде още. Всичко това са глупости, това не е никак съществено. Основният ужас на Русия е в това, че УКРАЙНА СЪЩЕСТВУВА. И Русия окупира нейна територия.