Снощи се връщам от работа късно и изморен, въртя педалите бавно и не съм в много живописно настроение.
В ушите ми са боднати слушалките на телефона, който почти не използвам като телефон, но затова пък експлоатирам безпрестанно като радио.
И ето че зазвучава „Хава нагила“, инструментално изпълнение, бързо.
Тогава внезапно педалите стават по-леки и податливи, пред очите ми започват да танцуват усмивки, а някои недотам добри спомени от изминалия ден си стягат куфарите и запрашват някъде през девет планини в десета.
Обичам я тази простичка на гледане песен, която винаги ме е карала да се чувствам по-бодър и по-оптимистичен.
Тук ви я давам в един не много качествен запис, но затова пък участва Боб Дилън (с устната хармоника).
|
|
Ето и интерпретацията на Хари Белафонте.
И, разбира се, няма как да изпуснем за капак Бари систърс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.