На 3 март, националния празник на България, в Ихтиман беше открит паметник.
Близо три седмици след това от надписа на паметника остана следното:
И като заваляха едни възмущения във Фейсбук (ние сме майстори на фейсбук възмущенията най-вече по отношение на неидентифицирани обекти!): Срам! Позор! Вандалщина! Морален упадък!
Смешен плач – би казал Христо Ботьов, ако беше жив (но добре, че не е жив, защото щяха да го наврат в миша дупка!).
Мазни управници от най-високо до общинско равнище вършат много по-срамни, по-позорни, по-вандалски и по-неморални дела, за които ние мълчим срамно, позорно, вандалски и неморално, а сега сме седнали за едни букви да се тръшкаме.
Буквите на паметника са най-малкият проблем.
Когато рибата се е вмирисала откъм главата, ама порядъчно се е вмирисала, изобщо не виждам защо се чудим, че понамирисва и опашката.
В моето село имаше една приказка.
Някога, много отдавна се подигравали там на едно момче, че баща му има въшки.
А то рекло: „Кметът има въшки, че тате ли няма да има“.
Отгоре идват мюзевирджилъците, отгоре.
Лоши примери за подражание – колкото ви душа иска…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.