ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 19

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 17

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 15 октомври 1886 г.

„Предвид на това, че на пребиваването на нашия драгоман в Търново тамошните власти могат да придадат значение на присъствие там на чиновник на консулството във време на Народното събрание, признато от императорското правителство за незаконно, аз най-покорно Ви моля да съобщите на г-н Якобсон незабавно да напусне Търново и да се върне в Русчук.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 16 октомври 1886 г.

„В канцеларията на нашата дипломатическа агенция нееднократно е забелязано, че местното пощенско ведомство умишлено задържа кореспонденцията за мен и на името на дипломатическото агентство. Освен това се е случвало, щото пакетите да са разтворени и заменени с пликове с други надписи на тях (неправилно написани на руски).

Вследствие на това аз помолих нашето Министерство на външните работи да изпраща писмената ми кореспонденция в Букурещ за предаването на същата в русчукското консулство, поставяйки за това в известност и другите правителствени учреждения.

Най-покорно Ви моля, приемайки официалната кореспонденция на мое име, а така също и на името на нашата дипломатическа агенция, да ми доставяте същата с наши куриери. Освен това разрешавам Ви да разпечатвате официалните кореспонденции (с изключение на моите частни писма), да ги записвате във входящата секретна книга, спешните да ми предавате по телеграфа, а тези, които според консулството не са толкова спешни, да се доставят с куриер в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 17 октомври 1886 г.

„Драгоманът на нашето консулство ме уведоми, че когато е бил в Търново, намиращият се там кореспондент на „Одесский листок“ - руският поданик Малиновски, е нанесъл на г-н Якобсон лично оскърбление. Освен това известно ми е, че Малиновски публично порицава нашите действия в България.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания, как следва да постъпя със споменатия кореспондент на одеския „Листок“ “.

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 18 октомври 1886 г.

„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за свой дълг да Ви уведомя, че от мен е съобщено на одеския градоначалник да обърне внимание на редактора на „Одесский лист“ за насочеността на кореспонденцията от България. На Малиновски предложете незабавно да замине за Русия. В случай че Малиновски откаже да изпълни Вашата заповед, благоволете да съставите протокол за неговото поведение и порицаването от негова страна на действията на императорското правителство и за оскърбление на чиновник на консулството. Съставеният протокол няма да откажете да препратите в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 22 октомври 1886 г.

„При отпътуването ми от Русчук в бележника на драгомана на консулството направих забележка за уговорките с г-н Мантов по отношение избора на княз. Макар че не подлежи на съмнение, че при настоящите условия избирането на княз, даже измежду желаните от нас кандидати, в очите на императорското правителство не може да има законна санкция, при все това аз предполагам, разбира се, без да поемам никаква инициатива, че избирането на граф Игнатиев за български княз би послужило като акт на искрено желание на сегашните управници за сближаване с императорското правителство. Може би, на първо време, за умиротворение на възбуденото състояние на населението на Княжеството Господарят Император ще изрази височайше съгласие за временно заместване на вакантния български престол от граф Игнатиев. Но предвид на това, че императорското правителство по височайша заповед официално призна за незаконно настоящото Велико народно събрание, ние не можем да влизаме в преговори с настоящите български управници по въпроса за кандидатурата за княз. Вследствие на това аз допускам за възможно да се водят само по частен път, чрез посредничеството на нашия драгоман, секретни преговори с г-н Мантов, щото последният от свое име да съобщи на регента г-н Стамболов за кандидатурата на граф Игнатиев. Моля Ви предайте на г-н Якобсон да действа в това отношение твърде внимателно. В краен и нужен случай той може да представи на г-н Мантов моята бележка, без да я оставя под никакъв предлог в чужди ръце. Ако изпълнението на настоящото поръчение е свързано с парични разходи, то аз Ви разрешавам да ги извършите от сумата на окупационния фонд в размери по ваше усмотрение. След като получа от Вас удовлетворително известие, аз незабавно ще съобщя в Петербург за това, че настоящата благоприятна уговорка ние сме постигнали само благодарение на съдействието на г-н Стамболов.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент и консулите в България и Източна Румелия от 25 октомври 1886 г.

„Предвид можещата да последва в скоро време височайша заповед за отзоваване на нашите представители в България и Източна Румелия най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приведете в порядък секретните, сметните и текущите дела на консулството. След съставянето на опис на тези дела по установения ред с Вашия и на драгомана на консулството подписи, благоволете да ги доставите в Азиатския департамент.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 20 октомври 1886 г.

„Някои от депутатите във Великото народно събрание, избрани от Русчукския консулски окръг, довеждат до моето знание, че българските управници, съзнавайки трудността на създаденото от тях положение и виждайки общото неудоволствие на населението, имат намерение да направят и други още отстъпки и да се подчинят на исканията на императорското правителство. Смятат да поканят за регент Драган Цанков и да съставят министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Пребиваващият тук английски вицеконсул, който в последно време е съветник и ръководител на правителствената партия, в разговор с мен между другото ми предаде, че с освобождаването на арестуваните офицери и отмяната на военното положение българските управници са удовлетворили исканията на императорското правителство. Със съставянето пък на министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии, българските власти могат да постигнат санкции на Европейските държави. От думите на г-н Далзеил мога да заключа, че регентите действат в дадения случай под ръководството на английския и австро-унгарския представител в България, които също признават безизходното положение на страната. Вследствие ходатайството на русчукските депутати за това как следва да съставят новото регентство и правителство от лица от всички политически партии, аз имам честта най-почитателно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ми съобщи мнението на нашето правителство за подобен род компромиси между политическите партии.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 октомври 1886 г.

„В отговор на днешната телеграма бързам да Ви уведомя, че нееднократно от императорското правителство бе заявено за незаконността на настоящите български власти. Въпросът не се заключава в сформирането на ново регентство и правителство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Ако представителите в Народното събрание се стремят към възстановяване на предишните отношения на Русия с България и покровителството на Негово величество Царя Освободител, те трябва безусловно да изпълнят искането, което се състои в отстраняването на регентството и министерството и предаване на правителството на тези лица, които се ползват с нашето доверие. След съставяне на ново министерство без регентство да се проведат свободни избори за представители във Велико народно събрание, на което ще бъде предложен въпрос само за избиране на княз. Моля Ви да заявите на русчукските представители, че императорското правителство окончателно е решило да не прави никакво отстъпление от горепосочените условия и опитът на регента и неговото министерство няма да постигне удовлетворителни резултати.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 5 ноември 1886 г.

„Днес Господарят Император благоволи височайше да заповяда да се отзоват от България генерал-майор барон Каулбарс и всички пребиваващи там и в Източна Румелия наши консули и вицеконсули. Архивите и текущите дела да се предадат на оставените временно, до специално разпореждане, драгомани на консулствата.

Вследствие на това Ви моля да предадете на драгомана на консулството архивите и текущите дела на консулството, а също да завежда архивите на бившето окупационно управление и секретните дела на императорския комисар до получаването на инструкция по тези въпроси. Секретната сума на консулството и окупационният фонд да се преведат в императорската мисия в Букурещ. Частните суми, съхранявани в консулството, да се предадат комуто следва или пък да се оставят в касата на нашата мисия до поискване.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 6 ноември 1886 г.

„По височайше повеление е забранено пребиваването на нашите представители в България по-късно от 8 този месец. В изпълнение на височайшата заповед Ви моля на 8 число да заминете от Русчук. Ако не успеете в този срок да приведете в ред текущите дела на консулството, аз Ви разрешавам да ги предадете на драгомана на консулството в настоящия им вид, на когото заедно с това съобщете, че със същата височайша заповед му се забранява да има официални връзки с местните власти. Формалната защита на руските поданици ще бъде поверена на пребиваващите в България и Източна Румелия представители на френската република, чрез посредничеството на които нашите драгомани могат да имат в необходимите случаи връзки с българските власти. След предаване на паричните суми на консулството в нашата мисия в Букурещ благоволете незабавно да пристигнете в Петербург, където сте назначен в императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до драгомана на консулството в Русчук (през Букурещ) от 15 ноември 1886 г.

„Уведомявам Ви, че формалната защита на интересите на живеещите в България руските поданици е поверена по височайша заповед на пребиваващия в Княжеството германски представител. По работите на руските поданици само в нужните случаи вие можете да се обръщате към посредничеството на германския консул в Русчук за връзки с местните власти. По общи политически въпроси обаче връзки с германския консул да нямате. От днешна дата Вие сте на разположение на императорския посланик в Букурещ, от когото ще получите по-нататъшни инструкции и указания. Издръжката, възнагражденията на кавасите и извънредните служебни разходи ще Ви бъдат отпуснати като аванси от касата на нашата мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 януари 1887 г. (през Гюргево)

„Моля Ви да окажете всички Ваши възможни съдействия на учредения в Гюргево Комитет за организиране на народното движение в България, а така също да ме уведомите за дейността на отделението на русчукския комитет, какви лица вземат участие в него и какво е Вашето мнение за тяхната благонадеждност и способности.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 6 януари 1887 г.,№ 4

„Вследствие на телеграмата от вчерашна дата имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че русчукското отделение на Комитета за организиране на народното движение в България се състои от следните лица: Симеон и Павел Златеви, Александър Цветков, Пенчо Черковски, Георги Геров, Димитър Анев и Димитър Бръчков. По отношение на благонадеждността всички те, с изключение на Павел Златев, могат да се признаят за благонадеждни. А относно способностите на споменатите лица аз ги разделям на следните групи. Братя Златеви могат да бъдат годни само за предаване на сведения на майор Узунов и другите офицери, получавани за тях от букурещкия и гюргевския комитет; но да вземат каквото и да е активно участие в движението господата Златеви са неспособни. Александър Цветков и Георги Геров, първият от тях е способен да води приходо-разходните книги на комитета, за други поръчения той не може да бъде годен като лице, което не се ползва с влияние сред населението; Георги Геров, макар и да е влиятелен човек в търговско отношение, но е неспособен за революционно направление. Пенчо Черковски е способен за организиране на конспиративно движение, но няма никакво влияние сред русчукските граждани; Димитър Анев и Димитър Бръчков като постоянни систовски (свищовски – бел. П. Н.) жители не могат да бъдат годни за Русчук и въобще те не са постоянни членове на комитета, а при пристигане в Русчук като лица от една политическа партия посещават русчукското отделение на комитета.

По моето скромно мнение от дейността на русчукския комитет по народното движение не трябва да се очакват особено благоприятни резултати.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 16 февруари 1887 г. (изпратено с куриер)

„Препращайки тези копия от телеграмата на българското военно министерство на името на командващия Дунавския полк капитан Драндаревски за изпращане под негова команда войска за усмиряване на силистренското въстание, а така също и за определяне мястото за въоръженото стълкновение и маршрута на изпратената от Шумле (Шумен – бел. П. Н.) войска под командата на капитан Паничерски имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че по оценката на сведущи лица и по мнението на майор Узунов успехът на силистренското въстание е твърде съмнителен.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук (през Гюргево) от 18 февруари 1887г.

„Поръчвам Ви да предадете на майор Узунов от мен, в качеството ми на императорски извънреден посланик и упълномощен от министъра, моите уверения в това, че по разпореждане на императорското военно министерство три парахода с войска и оръдия са изпратени от Одеса в Русчук в негово, на г-н Узунов, разпореждане. Предайте му също така моята молба и желанието на неговите другари, щото той утре в памет на деня на освобождението на България да открие своите действия. Майор Груев и капитан Бендерев утре ще дойдат в Русчук.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 1 март 1887г.,№ 8

„Генерал-майор барон Каулбарс, когато беше в България като извънреден пълномощен императорски дипломатически агент, ми поръча секретно и в частна форма да водя преговори чрез посредничеството на русчукския префект г-н Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но по време на последното заседание на търновското Велико народно събрание моите преговори по разни причини не можаха да имат желания успех.

Сега г-н Мантов ми предаде, че той желае да възобнови преговорите по въпроса за избор на княз и че българският министър-председател г-н Радославов и той, Мантов, като един от влиятелните префекти в Княжеството, са готови да ни окажат своето съдействие за да заставят регентите да изпълнят исканията на императорското правителство.

Предавайки ми гореизложеното, г-н Мантов ходатайства за това да му бъде предоставена възможност да има лични преговори с Ваше Превъзходителство по тези въпроси.

Донасяйки за това, имам честта най-почтително да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания по въпроса на ходатайството на русчукския префект. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че от думите на г-н Мантов аз заключавам, че между регентството и министерството съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от това възбудено състояние на управниците в България и при някои материални поддръжки, е възможно да се постигнат благи резултати.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 март 1887 г. (през Гюргево)

„В отговор на Вашето секретно донесение от вчерашна дата Ви уведомявам, че нямам никакви сведения за поръчаните Ви от генерал-майор Каулбарс преговори с г-н Мантов по въпроса за избор на княз на България. Аз съм длъжен да запитам за това императорското Министерство на външните работи. До получаването на отговор от министерството аз не намирам за възможно да влизам в каквито и да е, даже частни, преговори с русчукския префект по горепосочения въпрос. Относно материалната поддръжка и нейния размер имам желание да изслушам Вашето лично обяснение по този въпрос. Вследствие на това Ви моля утре да пристигнете в Букурещ за лични обяснения с Вас и по други служебни въпроси.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 3 март 1887 г.

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че генерал-майор Каулбарс му е поръчал, секретно и в частна форма, да води преговори чрез посредничеството на русчукския префект гн Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но тогава преговорите се оказали безуспешни. Сега г-н Мантов от свое и от името на българския министър-председател Радославов е изразил желание да ни бъдат полезни както по горепосочения въпрос, така и по другите наши искания, в изпълнението на които българските регенти оказваха съпротива на генерал-майор Каулбарс. Русчукският префект Мантов ходатайства да му бъде предоставена възможност да има лично с мен преговори. Донасяйки за това, г-н Якобсон допълва, че от думите на Мантов, той заключава, че между регентите и министрите съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от настоящото възбудено състояние на управниците и ненормалното положение в страната, при материална поддръжка е възможно да бъде достигнат желателен резултат. Нашият драгоман ми предаде лично, че Мантов иска скромно възнаграждение за себе си и за други влиятелни лица в размер на 15 хил. наполеона. Не бидейки поставен в известност за поръчението, дадено от генерал-майор Каулбарс на драгомана на русчукското консулство, аз отклоних ходатайството на г-н Мантов до получаването на инструкции от императорското Министерство на външните работи.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми за мнението на императорското министерство по посоченото донесение на г-н Якобсон и намирате ли Вие, почитаеми господине, за възможно да се влиза в частни преговори с г-н Мантов и да се удовлетвори неговото искане за материална поддръжка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 10 март 1887 г.

„В отговор на телеграмата от 3 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи намира за възможно да се водят преговори с г-н Мантов в качеството на частно лице. Що се отнася до даването на пари, то това се предоставя на Вашето, почитаеми господине, благоусмотрение.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 14 март 1887 г. (през Гюргево)

„Моля да предадете на г-н Мантов, че той може да пристигне в Букурещ за частни преговори с мен по известни въпроси. В качеството на официално лице аз не мога да го приема. На Вас поръчвам да узнаете действа ли г-н Мантов по взаимно съглашение с министър Радославов, или лично от себе си. В последния случай ме уведомете с какви средства той, Мантов, разполага за това, че да застави българските регенти да изпълнят известните искания на императорското правителство.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Румъния до началника на Азиатския департамент от 20 март 1887 г.

„Вчера вечерта, около 7 часа, двама от живеещите тук български емигранти на булевардната улица извършиха покушение върху живота на русчукския префект Мантов с изстрели от два револвера. Мантов е опасно ранен. Емигрантите са хванати на местопрестъплението и предадени на властите. Покушението беше извършено в присъствието на драгомана на нашето консулство в Русчук, който беше извикан от мен от Русчук по телеграфа, за да ми представи г-н Мантов, а г-н Якобсон, възмутен от действията на българските емигранти, подаде до мен молба за оставка.

Известявайки за гореизложеното и предавайки молбата на г-н Якобсон за оставка, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете с уведомление за резултата.“

(Следва)

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) - 3

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ПЪРВА

3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население.

Но още при влизането си в Македония сърбите не скриха своето неприязнено настроение спрямо българското население в страната. Посрещайки съюзните войски, това последното навсякъде проявяваше своята радост и по български, като възклицаваше навсякъде „добре дошли“, другаде „ура“, а на трето место „Христос Въскресе“. А в Криворечна Паланка отгдето турските военни и административни власти още на 6-и октомври 1912 год. избягали около 30 часа преди да навлязат съюзните войски, българското население изпратило депутация до командващия българските войски, да го моли час по-скоро да заемат опразнения град, за да не се върнати турците отново и пострада населението. Молбата бива изпълнена: на 7-и октомври вечерта градът бил препълнен от войски — наистина не български, каквито то е очаквало, но все пак освободителни съюзни войски. . .

В Скопие излезлите на посрещане жени, очаквайки свои синове и братя, питат сръбските войници де е българската войска. Като получават неочакван отговор, те са в недоумение, но все пак подават на войниците китки, съ надежда, че утре ще стъкнат други за своите....

Разбира се, това не се хареса никак на сърбите, които навсякъде задаваха въпроса: „ща си ти“? — на който получаваха все същия отговор: „българин“ — въпроси и отговори фатални и съдбоносни за бъдещите отношения между новите съюзници, та и Карнеджиевата анкета не е пропуснала да отбележи тоя факти. До тук неприязнеността се изразяваше с кисела гримаса, обикновена сръбска псувня, плесница по лицето на дързостника „бугараш“ — във всеки случай с известна предпазливост!. Но към януари, т. е. когато 3—4 месеца след привършването на военните действия, сърбите се настаниха вече в Македония, тяхната неприязън спрямо новите им поданици взе заплашителен характер. Те почват вече явно да негодуват и побесняват при всяко свободно проявление на българско чувство, българска реч, българско име. И от сега нататък в Македония не трябва да има вече нищо българско. Градовете добиват сръбски имена; улиците в градовете се именуват по сръбски, надписите на магазините са задължително сръбски, всеки ще окачи на името си окончание „ич“, свещеникът в черквата ще служи на сръбски, владиката ще споменава само името на Краля Петра, богомолецът ще се моли на сръбски, учителят ще преподава на сръбски, учеиикът става „дjак“ и всеки ден ще заявява: „я сам прави србин“. С една дума, работата, за която се запретнаха сърбите, беше работа сериозна, защото предстоеше българска Македония да се превърне на здрава част от „Велика Србия“. И в това свое дело те напрегнаха всичките си сили и не пропуснаха никакви средства.

Който гражданин не признава за напред новите закони, въведени специално за Македония, е предател и се наказва като такъв от специалните военни съдилища. Тежко наказание угрозява духовника, който не се съобрази с изискванията на сръбското духовенство, изпълнител и проповедник на едничката религия в държавата — сръбската. Такива свещеници веднага намират затвора; а българските владици се считат за изгубили вече своето паство и като такива през една нощ „доброволно“ заминават зад граница. За да свикнат богомолците на сръбско богослужение, устройват се нарочно чести молебствия от официално естество. Благочестивите българи, на които почна да отмилява вече и черквата — факт забелязан от сърбите и считан за явна демонстрация против техния режим от страна на религиозните граждани от Прилеп, Велес, Скопие, Охрид и пр. — биват предупреждавани: ако смеят, нека не дохождат. Сръбските закони влизат в сила и по отношение към просветното дело, т. е. закриват се българските училища, които се обръщат на сръбски и се унищожават българските книги, за да се заменят със сръбски. Които от българските учители в страната под натиск от властите се съгласяват да останат на местата си под контрола и ръководството на определените за това вещи и патриоти сръбски директори и инспектори, приемат се; всички останали трябва да напуснат границите на държавата. Колкото се отнася до децата — а те се бяха заинатили да не отиват вече на училище — те трябваше да бъдат заставени чрез родителите си да запълнят опразнените училищни стаи; в противен случай бащите отговаряха с кесията си за упоритостта на непокорната младеж.

Разбира се, при изпълнението на отделните задачи, които трябваше да докарат желаното претопяване на българския елемент от Македония, сръбските власти изпърво постъпваха така, че да се почувствува известна разлика в отношенията им спрямо местното население от тъй наречените в договора от 1912 г. „спорна“ и „неспорна“ зона и това беше твърде обяснимо. Защото, като имаха на първо време за основа тоя договор, те имаха един желан аванс, който знаеха да използуват за своите цели както трябва. И те го експлоатираха пред своите нови поданици от спорната зона в смисъл, че тяхната съдба е едва ли не предрешена в полза на Сърбия и на тях не остава друг изход, освен безропотно да се помирят с новото си поданство. Оттук и разликата в прийомите, които целяха асимилирането на българския елемент от спорната зона и асимилаторският начини и средства в местата, признати по договора и от самите сърби за български. Впрочем, туй различие в отношенията на сръбските власти спрямо българите от спорната и неспорната зона, беше само привидно и то на първо време, до когато още можеше да се очаква, че пунктът от договора относително арбитража ще се изпълни. Но когато сърбите видяха, че войната се продължи повече от очакваното време, а колебанията на самия арбитър да влезе в ролята си дойдоха само да насърчат желанието им да осуетят изпълнението на договора в тоя пункт, тогава те, облегнати на началото beati possedente, изтъкнаха пред съюзниците си формулата за изменилите се условия, които налагали известни промени и в договора. Това бе сериозно предупреждение към българското правителство, както и към населението от терзаните места в Македония. А това последното почти от първия ден след настаняването на сръбската власт бе за почнало и не преставаше да реагира по един или друг начин, а именно, докогато това бе възможно, открито, а после вече само прикрито. Сега нямаше вече за сърбите разлика между населението от спорната и неспорната зона; и едното и другото трябва да бъде сръбско. Сега можеше да се удуши един Лютфиев в Прилеп за пример и назидание на всеки, който се осмели да си помисли, че е възможно в бъдеще Царят на Българите еднакво да се зачита в Македония като венценосецът на „Велика Србиjа“. Сега не бе търпимо за сръбските власти каквото и да било реагиране от страна на населението в Македония и те побесняваха като виждаха, че територията, която те държеха, не беше безмълвната земя, която тъпчеха под краката си, а това бяха горите, чуките, доловете, реките и езерата, които на своя език, но внушително навяваха в ушите им спомените от бурните борби на близкото и по-далечно минало. Как можеха да бъдат спокойни, когато имаха това население, което с измислени теории и брутални мерки искаха да направят сръбско, а то с говора си, с душата си, с миналото и настоящето си им казваше, че принадлежи към друг народ. Можеха ли те равнодушно да слушат пастира да им казва: „Вие можете с щика на пушката си да ме отделите от паството, но никаква земна сила не ще скъса невидимите връзки, които ме свързват с него“, а народния учител да се провиква: „По-добре изгнание, даже и смърт, отколкото позорът, който ми предлагате“! . За да стигне бесът им до своя пароксизъм, те трябваше да чуят и негодуващия глас на възмутената от насилието ученикова душа, която ридаейки отправяше следната интимна изповед — протест пред Бога слещу задължителната декларация при влизане в сръбско училище: „Господи, прости ме, аз не съм сърбин“!

(Следва)

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 4

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

(продължение)

Домът на Джекил, олицетворявайки отношенията между двамата персонажи, принадлежи половината на Джекил, а половината на Хайд. Когато в един неделен ден Атърсън и приятелят му Енфийлд се разхождат из Лондон, попадат на една улица в далечен квартал, малка и както се казва, тиха, макар че в делнични дни там кипи оживена търговия: „Даже в неделя, когато уличката скриваше голяма част от своя пищен чар и беше почти напълно безлюдна, тя блестеше за разлика от своите съседки подобно на огън в гора и със своите новобоядисани кепенци, лъснати металически части и забележителна обща чистота и спретнатост веднага привличаше и радваше окото на минувача.

През две врати от единия ѝ край, вляво, като се отива към изток, редицата сгради отстъпваше място на входа за един двор; и точно там някакво мрачно здание издаваше напред своя фронтон. Беше двуетажно, без никакъв прозорец, само една врата на долния етаж и сляпа, избеляла стена на горния; във всичко то носеше белега на дълго, осъдително нехайство. Вратата, на която нямаше нито звънец, нито чукче, беше подкожурена и мръсна. Скитници се бяха отбивали във входа и палили клечки кибрит; на стъпалата — деца играли на магазин, някакъв ученик опитвал ножчето си по корнизите и цяла вечност никой не беше се показал да изпъди тези неканени гости или да поправи нанесените от тях вреди“.

Именно тази врата, която Енфийлд показва на Атърсън с бастуна си, използвал гнусният злодей, който стъпкал хладнокръвно едно момиче, което се спънало и паднало; когато Енфийлд го хванал за яката, той се съгласил да плати на родителите на момичето сто лири. Като отключил вратата, злодеят се върнал с десет златни лири и чек, платим на предявителя, върху който стоял подписът на доктор Джекил, оказал се по-късно истински. Енфийлд стига до извода, че тук се крия някакъв шантаж. Той продължава: „Няма друга врата и никой не влиза или излиза през тази освен много рядко господинът от моето приключение. Има три прозореца на първия етаж, които гледат към двора, и никакви долу; те са винаги затворени, но чисти. А — има и комин, който обикновено пуши; така че навярно някой живее там. И все пак не е много сигурно, защото сградите са така нагъсто в този двор, че трудно може да се каже къде свършва едната и къде започва другата“.

Зад ъгъла има площад, заобиколен от красиви старинни богаташки къщи, повечето изгубили някогашното си величие и давани под наем като жилища или отделни стаи. „Една от къщите обаче, втората от ъгъла, продължаваше да бъде предишна и говореше за голямо богатство и разкош“. Атърсън чука на вратата и пита у дома ли е приятелят му доктор Джекил. Той знае, че вратата, през която влиза господин Хайд, е врата на някогашна зала за аутопсии, останала от бившия собственик на къщата, хирург, и долепена до елегантната къща, гледаща към площада. Доктор Джекил я превърнал в химическа лаборатория и именно там (както ще разберем по-късно) настъпва неговото превръщане в господин Хайд, който след превръщането обитава крилото.

Подобно на Джекил, в когото са се смесили добро и зло, жилището му е също нееднородно; домът на Джекил е необикновено точен символ, точен израз на връзката между него и Хайд. Виждаме, че по-далечната, гледаща на изток парадна врата в дома на Джекил води към площада. А тайнствената врата, която използва Хайд, води към странична уличка в същия квартал, причудливо изкривен от натрупване на други постройки и вътрешни дворове. И така, в комбинирания дом на Джекил с неговия спокоен, просторен хол има коридори, водещи в леговището на Хайд, в някогашната зала за аутопсии, а сега лаборатория на Джекил, където докторът прави не толкова аутопсии, колкото химически опити. За да създаде постепенно свят, в който странната трансформация, по думите на самия доктор Джекил, да се възприема от читателя като добре създадена художествена реалност, при която той, с други думи, да получи такова състояние на ума, при което не би се чудил дали такава трансформация е възможна, Стивънсън използва различни техники – образи, интонация, фигури на речта и, разбира се, подвеждащи ходове. Нещо подобно прави Дикенс в „Студеният дом“, когато благодарение на прецизен подход и виртуозна проза извършва чудо: ние вярваме напълно в самозапалването на налелия се с джин старец, от когото остава шепа пепел.

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 56

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПЕТЪК, 1 ЮНИ 1945 ГОДИНА

От балконските сандъчета никне къдрав кервиз и кръглолист пореч. Радвам се сутринта на малкия зелен живот. За закуска имах три филийки хляб, намазани с паста, която сама забърках от суха мая и вода. Нищетата е в правата си.

Въпреки това тръгнах на дълъг поход, този път към Щеглиц, при една млада секретарка от бившата ми фирма.

Берлин се чисти. Децата отново изглеждат къпани. Навсякъде виждате кервани от семейства с ръчни колички – бежанци от района на Берлин, които искат да се приберат. Тук-там по стените и стълбовете на лампите има залепени бележки, призоваващи силезийците и източнопрусаците да се включат в колективни превози обратно до дома. Казват, че на запад е по-трудно, Елба все още е непроходима. Там се срещнали руснаците и янките и, както съобщава радиото, все още празнуват своето побратимяване. По пътя минах покрай дълги вериги от жени, в синьо и сиво облекло, проточили се над планини от развалини. Кофите се предаваха от ръка на ръка. Върнахме се във времената на пирамидите, само че ние не градим, а разчистваме.

Сградата все още стоеше, но изглеждаше силно разрушена. Следи от изгоряло и пукнатини по стената в жилището. Тапетите са на парцали; но в малката стая на Хилде има цветя във вазите. И понеже тя остана странно мълчалива, бързо заговорих с нея, като се опитах да изровя всякакви комични неща, за да я накарам да се засмее. Докато тя самата не започна да говори. После замълчах смутено.

Хилде беше с тъмносиня рокля, защото няма черна. На 26 април загубила единствения си брат. Докато майка му и сестра му останали в мазето, той излязъл на улицата, за да прецени положението. Парче от шрапнел разкъсало слепоочието му. Германците плячкосали мъртвото тяло. Други го отнесли до близкото кино. Едва два дни по-късно Хилде, която търсела навсякъде, открила брат си там. Майката и дъщерята го закарали до обществения парк с ръчна количка, изкопали плитък гроб с лопата и положили седемнадесетгодишния младеж в него, увит в дъждобран. Той все още лежи там. Майката тъкмо беше отишла да занесе люляци на гроба.

Нито майката, нито дъщерята пострадали от руснаците. Четирите стълбища към тяхното жилище ги защитавали. Освен това парапетът на стълбите на третия етаж беше счупен. Хилде каза, че едно дванадесетгодишно момиче, много високо за възрастта си, било „употребено“ набързо в мазето. За щастие имало лекар наблизо и по-късно се притекъл на помощ. На друга жена в къщата един избухлив руснак оставил мръсна носна кърпа с всякакви бижута, завързани в нея – златно съкровище, за чиято баснословна стойност из сградата се носели най-безумните слухове. Хилде казва всичко това съвсем спокойно. Лицето ѝ не е предишното и изглежда като обгоряло. Печат за цял живот.

Наминах на връщане, за да видя моята приятелка Гизела. При нея са все още двете бивши студентки от Бреслау. Трите бяха доста мръсни. Тази сутрин трябвало да разчистват няколко часа отломки в женска верига. Русата Херта лежеше на дивана със зачервено лице. Лекарят, който живеел в съседство, диагностицирал възпаление на яйчниците. Освен това Херта е вероятно бременна.

За обяд трите жени имаха рядка брашнена супа. Трябваше да ям с тях, за да не ги обидя. Бях и много гладна. Гизела наряза вътре коприва, която расте на диво в балконските сандъчета.

У дома и до таванското жилище. Моментна снимка по пътя: черен ковчег, миришещ силно, защото е намазан с катран, завързан за ръчна количка с ремък. Мъж и жена тикат количката; отгоре седи дете. Друга снимка: берлински камион за боклук. Върху него шест ковчега; единият служи за пейка на сметосъбирачите. Те се хранят в движение, подавайки си бутилка бира и поднасяйки я последователно към устата си.

(Следва)