ИЛЮСТРАЦИИ НА МИГЕЛ КОВАРУБИАС ОТ 1920-те И 1930-те ГОДИНИ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мигел Коварубиас (1904—1957) е мексикански художник, карикатурист, илюстратор, етнолог и историк на изкуството. Заедно с американския си колега Матю У. Стърлинг, той е един от откривателите на цивилизацията на олмеките.

Личност с много таланти, Коварубиас започва също така да проектира декори и костюми за театъра, включително за „La Revue Negre“ на Каролайн Дъдли Рейгън с Джоузефин Бейкър в главната роля, която я прави хит в Париж.

Произведенията на Коварубиас и карикатурите на знаменитости са представени в списанията „The New Yorker“ и „Vanity Fair“. Линейният характер на стила му на рисуване оказва силно влияние върху други карикатуристи като Ал Хиршфелд. Първата книга с карикатури на Коварубиас „Принцът на Уелс и други известни американци“ се превръща в хит, въпреки че не всички негови съвременници са развълнувани, поради това че неговото остро, бръснещо остроумие е насочено срещу тях.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ИКОНОМИКА / ТРИГВЕ ХААВЕЛМО

Тригве Хаавелмо (Trygve Haavelmo)

13 декември 1911 г. - 28 юли 1999 г.

Нобелова награда за икономика

(За изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури.)

Иконометрията се занимава с оценката на икономическите отношения и с тестване дали постулираните отношения отговарят напълно на реалността. В статия в „Econometrica“ през 1943 г. и в докторската си дисертация, озаглавена „Вероятностният подход в иконометрията“ (1944 г.), Хаавелмо посочва, че резултатите от много от използваните до това време методи са били подвеждащи. По-ранните методи не отчитат достатъчно факта, че реалното икономическо развитие се определя от взаимодействието на множество икономически отношения и че икономическите закони не са строго стриктни.

В своята теза Хаавелмо представя нов и революционен подход към оценката на икономическите отношения чрез прилагане на методи, използвани в математическата статистика. Работата му поставя основите на нова област на изследване, която доминира при изучаването на оценката на сложните икономически отношения.

В рецензията си на докторската дисертация на Хаавелмо британският нобелов лауреат Ричард Стоун пише, че това е брилянтен принос към иконометрията, който ще има революционен ефект върху степента на успех при оценката на икономическите отношения.

След като става професор в университета в Осло, изследователските интереси на Хаавелмо се насочват към икономическата теория. Неговата книга, озаглавена „Изследване на теорията на икономическата еволюция“ (1954 г.), е пионерско изследване на възможните причини за икономическото изоставане на една страна по отношение на други страни, много преди други икономисти да се заемат сериозно с изследване на развитието.

Хаавелмо има също ценен принос и към теорията, която определя развитието на инвестициите в една страна. Неговата книга, озаглавена „Изследване на теорията на инвестициите“ (1960 г.), въвежда теории за търсенето на реален капитал и за мудността в адаптирането на реалния капитал, които са от фундаментално значение в следващите му изследвания. Многобройни теоретични и емпирични изследвания на инвестиционното поведение са вдъхновени от неговата работа.

Много от другите изследвания на Хаавелмо, като например монографията му за икономиката на околната среда, която се появява много преди да се появят подобни изследвания, са вдъхновение за други изследователи.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/1989/haavelmo/biographical/

Превод от английски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 17

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14

"ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 15

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 14 август 1886 г.

„Приемът, оказан на княз Батенберг в Рени, от генерал-майор Янов направи на умовете на всички политически партии потресаващо впечатление. Населението и особено офицерите от гарнизоните на консулския окръг виждат в този прием знак на неодобрение на императорското правителство от извършения в България преврат.

От Търново ми предават сведения, че председателят на Народното събрание г-н Стамболов е получил телеграма от княз Александър, с която последният е упълномощил Стамболов да състави временно правителство. Нашият посланик в Букурещ ме уведоми, че тамошният английски посланик употребява всичките си усилия и влияние над букурещкия кабинет, за да оказва съдействие на Батенберг при възвръщането му в България.

Всичко гореизложено принуди българската войска, с изключение на Шуменския и Видинския гарнизон, да се присъедини към революционния Филипополски гарнизон начело с подполковник Муткуров. Полицейските и други чиновници явно агитират в полза на г-н Стамболов. Населението се отнася с доверие към временното правителство на Каравелов. От София пристигат тук частни известия, че офицерите, взели участие в изгонването на княза, са арестувани от тамошния комендант, други офицери, бягащи от София, също се преследват от властите и ще бъдат арестувани. Носят се упорити слухове, че княз Батенберг с пристигането си в България ще назначи военнополеви съд над главните виновници и участници в преврата, които ще бъдат подложени на строги наказания.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 17 август 1886 г.

„В отговор на Вашата телеграма и вследствие донесение (също по телеграфа) на нашия дипломатически агент за завземането от търновските, софийските и филипополските революционери на властта и образуването на временно правителство начело със Стефан Стамболов имам честта да Ви уведомя, че императорското Министерство на външните работи не признава законността на властите, действащи от името на отсъстващия от Княжеството княз Батенберг.“

Шифрована телеграма на управляващия русчукското 1 консулство до началника на Азиатския департамент от 18 август 1886 г. (изпратена от Букурещ)

„Княз Батенберг вчера пристигна в Русчук. За посрещането му аз бях поканен от декана на румънското консулство, където присъстваха всички пребиваващи тук чуждестранни консули. На пристанището княз Батенберг ми изрази своята признателност за оказаното посрещане, канейки ме на обяд и на съвещание. След обяда, отстранявайки присъствието на всички свои привърженици, княз Батенберг написа и подписа телеграма на височайшето име на Негово Императорско величество, със следното съдържание: .................................................., молейки ме да я изпратя с нашия шифър. Връчвайки ми телеграмата, княз Батенберг устно ме упълномощи да осведомя императорското министерство за това, че последният акт, извършен в София, го убеждава в това, че съществуването на България зависи единствено от покровителството на Негово величество. Преди всичко Негово височество има намерение да положи всички усилия за това, щото да върне предишното благоволение към себе си на августейшия монарх, което той поставя над всичко като най-драгоценно за себе си и за което той е готов на всякакви жертви. Княз Батенберг се е отнасял доверчиво към Радикалната партия на основание на това, че г-н Кояндер е бил постоянен неин защитник. Нееднократно той е имал намерение да уволни Каравелов и да разпусне Народното събрание, но винаги е намирал противодействие от страна на г-н Кояндер и княз Кантакузин. Осигурявайки си подкрепата на Англия, той е извършил акта на обединение на Княжеството, смятайки, че той ще намери съчувствие от Русия, стремяща се към създаването на велика България и осъществяването на Санстефанския договор. Накрая княз Батенберг помоли да убедя императорското министерство и в това, че ако на Негово величество бъде благоугодно височайше да му повели да предаде властта на княз Долгоруков и да се отрече от българския престол, то той тържествено ще изпълни волята на Негово величество в интерес на Русия. Заедно с това смятам за дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Превъзходителство върху обстоятелството, че горепосочената телеграма на височайшето име е съставена в тайна от всички привърженици на княз Батенберг. Въобще, доколкото можах да се убедя, княз Батенберг се отнасяше равнодушно към направените му в Русчук и Гюргево овации.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 19 август 1886 г.

„Бързам да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че местните власти продължават да тероризират населението. Арести и изтезания се извършват в още по-големи размери, особено в тези градове, през които преминава княз Батенберг. Местните жители се страхуват от сериозни кървави стълкновения с въоръжената правителствена шайка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия русчукското консулство от 20 август 1886 г.

„Вашите телеграми бяха доложени на Господаря Император. Негово величество не одобрява връщането на княз Батенберг в България и благоволи височайше да повели да се отговори на Батенберг, че Господарят Император предвижда неприятни последици за страната от пребиваването на княза в България, която е въвлечена от него в тежки изпитания. Той трябва незабавно да напусне Княжеството. В противен случай императорското правителство ще се въздържа от всякакво вмешателство в печалното положение на работите в България, съхранявайки своите интереси и мира на Изток. Назначаването на княз Долгоруков за императорски комисар временно е отменено. Предвид отсъствието в България на законно правителство Ви моля да прекратите всякакви връзки с местните власти до отстраняването на княз Батенберг от Княжеството.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 22 август 1886 г.

„Съгласно секретен циркуляр на Азиатския департамент от 5 май 1885 г., № 1469, Ви моля да доставите на мен и непосредствено на одеския временен генерал-губернатор сведения за състоянието на тазгодишната реколта в Русчукския консулски окръг, а така също за наличния запас от зърнени храни и фураж. Тези сведения в реда, указан в горепосочения циркуляр, съобщете на мен и на генерал-губернатора по телеграфа.“

Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 август 1886 г.

„Моля Ви да съобщите на капитаните на параходите от дружеството на Черноморско-Дунавското параходство незабавно да се върнат в Одеса, извършвайки рейса без спиране в българските и румънските пристанища. За всеки заминаващ от Русчук в Одеса руски параход благоволете да уведомите агента на нашето министерство в Одеса.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 28 август 1886 г.

„Предвид изменението на положението на работите в България, формалното отричане на княз Батенберг от княжеския престол и неговото напускане на територията на България временно е преустановена цялата подготовка. По височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за извънреден дипломатически агент в България. Настоящите регентство и правителство ще получат законна санкция само при изпълнение от тях на исканията на императорското правителство, които ще бъдат предадени от барон Каулбарс.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1886 г.

„До получаването от Вас на изработените в Министерството на външните работи инструкции моля Ви да се ограничите в разпространението в Русчукски консулски окръг само на следващата по-долу ответна телеграма: приемайки заявеното от името на българския народ изразяване на чувства на преданост, Господарят Император се надява, че както народът, така и неговото правителство ще се погрижат за това да докажат на дело искреността на посочените чувства, че те постоянно ще се въздържат в бъдеще от действия и заявления, несъгласни с добре известното на българите мнение на Негово величество за настоящото положение в тяхната страна, и ще се стараят да сложат край на раздорите между партиите. На назначения да ръководи работите на агенцията в София генерал Каулбарс му предстои да служи за посредник при предаването на българите на всемилостивите указания предвид гарантирането на щастливо бъдеще на тяхната страна и възстановяване на предишните отношения между Русия и Княжеството. В случай на готовност на българите да се съобразят с посочените условия Господарят Император от своя страна няма да се откаже да се погрижи за преуспяването на техните народни интереси. По мое мнение следва, доколкото е възможно, да се въздържате от обяснение на смисъла на съдържанието на настоящата телеграмата на българите.“

Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г., №2078

„Революционното движение във Филииопол от 6 септември 1885 г., актът, извършен в София на 9 август тази година, т. е. отстраняването на княз Александър от България, а така също образуването в Търново на временно правителство начело с председателя на Народното събрание, към което се присъедини мнозинството от българската войска и политическите партии, убедиха императорското Министерство на външните работи в това, че поддръжката, оказана на нашите представители в Княжеството и Източна Румелия, не доведе до желания резултат и че за голямо съжаление нашите дипломатически агенти и консули са доставяли на Министерството на външните работи сведения, несъответстващи на положението на нещата в България и Източна Румелия.

Генералният консул във Филипопол довежда до знанието на Министерството на външните работи, че обединението на Княжеството може да се постигне само със съдействието на правителствената партия в Източна Румелия и че опозиционната клика не се ползва с доверието на народа и поддръжката на войската. На практика се оказа точно обратното, т. е. тамошното правителство се е състояло от хора невлиятелни, а опозиционната партия е народната сила, към която се присъедини и войската, с енергичните действия на тази партия на 6 септември миналата година беше присъединена Източна Румелия към Княжеството. Но само благодарение на протестите на Великите европейски държави, подписали Берлинския договор, обединението не получи законна санкция.

От донесенията на нашата дипломатическа агенция в София императорското Министерство на външните работи можеше да съди, че отстраняването на княз Батенберг от България ще срещне съчувствието и одобрението на всички политически партии в Княжеството. А между това се оказа, че грамадното мнозинство от народните представители в законодателното събрание изразяват пълната симпатия и преданост на българския народ към княз Александър, неодобрявайки поведението на офицерите и други лица, взели участие в държавния преврат на отминалия 9 август.

Получавайки телеграма от управляващия на нашата дипломатическа агенция за отричането на княз Александър от българския престол, императорското министерство счете за свой дълг да предаде на българите, че Русия както преди ще се ръководи спрямо българите от чувства на безкористно доброжелателство; за окупация на България императорското правителство и не мисли и неговото съдействие ще бъде винаги на страната на тези от българите, които ще насочват своите усилия за поддържане в страната на ред и спокойствие и с това да обезпечат нейното бъдещо благосъстояние. Независимо от гореспоменатото изявление на императорското правителство, че за окупация на България Русия и не мисли, българските офицери порицават действията на своите другари по отричането на княз Александър и се присъединяват към революционното движение във Филипопол и Търново.

Известено за намеренията на българските офицери, императорското Министерство на външните работи по височайша заповед (по телеграфа от 11 август) чрез Вашето посредничество, почитаеми господине, повторно обявява на българския народ, „че цялото влияние на Русия е насочено към това да опази България от външните опасности, на които я изложи необмисленият начин на действие на княз Александър. Що се отнася до обединението, то разбирайки въжделенията на българския народ, Негово величество смята, че гореспоменатата цел може да бъде постигната само с мирни условия, че в това отношение българите е най-добре да се доверят на известното им доброжелателство на Русия, която намира за необходимо преди всичко да опази България от нови изпитания. Господарят Император се надява, че временното правителство ще съумее да поддържа духа на народа и да осигури ред вътре в страната, избягвайки при това насилие и без да се увлича от партийни интереси“. Но свещеното обещание на Господаря Император и уверенията на правителството на Негово величество нямат никакво влияние над развратените умове на българския народ. В Търново революционери начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов образуват ново правителство, към което се присъединяват гарнизони, разположени в други градове на Княжеството. Това правителство с поддръжката на българската войска и народните маси призовава в България изгонения княз Александър.

Възмутителният факт - изгаряне на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище, предизвиква печално впечатление у всеки военен. У българските офицери липсва понятие за светините, подарени на военната част за пазене, те също така не знаят, че ако тази част се окаже недостойна да пази знамето, то може да бъде отнето и с почести поставено в катедралната църква; да изгориш обаче най-святото за войската, е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото, младо офицерско поколение на армията. Освен това заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги е украсявал, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие.

Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, е смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху представителите на българския народ.

След разглеждане на всичко гореспоменато императорското министерство е решило: отсега да не покровителства отделна политическа партия, а да се стреми, щото политическите партии да не се потискат една друга. А главно обаче да се действа на умовете на истинските българи патриоти, щото те да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново правителство, състоящо се изключително от лица, назначени от императорския извънреден посланик генерал-майор Каулбарс.

Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите „че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън“. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България.

Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.“

Секретно съобщение на императорския извънреден посланик в България генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 септември 1886 г., № 917

„При моето пристигане тук при вратите на града бях посрещнат от делегация, на чиито приветствия отговорих с реч; при което на основание на всемилостиво дадените ми пълномощия от Господаря Император изказах вижданията и мненията на нашето правителство, които накратко в следващите по-долу точки смятам за нужно да доведа до Вашето знание, заедно с това Ви моля да им предадете цялата възможна пълна гласност с всички средства, които имате на разположение. 1) България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще, Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки всички вътрешни интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България. 2) Времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. 3) Русия не желае и не се стреми към поробване на България, напротив, тя желае развитие на страната във всички отношения и само ако българите дружно се присъединят към по-големия брат Русия, те ще могат да разчитат на нейната пълна поддръжка по въпроси, толкова близко свързани с тяхното съществуване и с бъдещето на тяхната държава. 4) Не всички факти обаче показват това доверие, което Русия имаше право да очаква от страна на българите. И така правителството счете за нужно да поздрави царя с деня на неговото тезоименство; обаче всемилостивата ответна телеграма скри и не публикува. Думите на Господаря Император, отправени към българския народ, трябваше да бъдат публикувани с всички намиращи се на разположение на правителството средства. 5) Печално впечатление прави на всеки истински военен чудовищният факт на изгарянето на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище. Знамето е светиня, подарена на военната част за опазване. Ако тази част се окаже недостойна да го пази, то знамето може да бъде отнето и поставено с почести в катедралната църква; да се запали най-святото за войската е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото младо офицерско поколение на армията. 6) Ако се окаже вярно, че заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги украсява, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие. 7) Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, представлява смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху депутатите в събранието. 8) Нито княз Батенберг, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол. 9) Ние искаме, щото Народното събрание да се събере само след избори, проведени без всякаква принуда и съвършено свободно, поради желанието, щото българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с въпросите за избирането на княз и за своето бъдеще. 10) Затова смятаме и искаме военното положение да бъде отменено и офицерите, взели участие в преврата, пуснати на свобода незабавно, а така също между двете искания и изборите да минат два месеца, по време на които българският народ ще може да се успокои и да обмисли възможно по-пълно предстоящото му решение. 11) По повод на освобождаването на офицерите аз изразих мнение, че ние не признаваме за истинско правителство, съставено от политически партии, и поради отсъствието на законно постоянно правителство те нямат нравствено право да съдят и преследват друга също такава политическа партия; затова искаме тяхното незабавно освобождаване. 12) Накрая съветваме всички истински български патриоти да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново младо правителство.

Гореспоменатото окончателно решение на имперското правителство по въпроса за избора на княз статссекретарят Гирс доложи на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички възможни средства за отстраняване от властта в България на настоящите незаконни регенти и правителство, като състоящи се от привърженици на княз Батенберг. Да съставя ново правителство без регентство под мое ръководство и да свикам Велико народно събрание, на което да предложа да се занимае с преразглеждане на съществуващата конституция, защото Негово величество е благоволил да приеме титлата Български велик Княз .и Княжеството ще се управлява по конституционен ред с назначаване на императорски наместник.

Освен това на 2 този септември Господарят Император благоволи височайше специално да повели: до свикването на Велико народно събрание да се задържи в Княжеството обединена армия от войските, разположени в Одеския военен окръг: да се отпуснат от държавната хазна на новото българско правителство във вид на заем нужните, парични средства за издръжка на армията и други правителствени нужди.

На нас ни е възложено задължението по пътя на мирните уверения в доброжелателството на Русия да въздействаме върху съзнанието на населението, че за възстановяването на предишните дружески отношения между България и Русия, а така също на покровителството на Царя Освободител е необходимо да се отстранят сегашното правителство и регентство, като съставени против съществуващата конституция. Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат достигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия.

В инструкциите на императорското Министерство на външните работи е предвидено и противодействие от страна на настоящите незаконни власти в Княжеството, които и без това прибягват към терор и насилие, и, разбира се, избягвайки откритата наша агитация, управниците на България по всяка вероятност и сега ще прибягнат до по-жестоки мерки за усмиряване на възбуденото състояние на населението, което неминуемо ще повлече след себе си сериозни стълкновения между народа и незаконните власти.

Възползвайки се от това и посочвайки на представителите на европейските държави опасното положение в страната, ние можем да получим съгласието на другите кабинети за въдворяване на законния ред в България чрез назначаването на ново правителство от лица, ползващи се от нашето доверие, чрез посредничеството на които ние ще постигнем нашите предначертания. Затова, за да поставим властите в по-затруднено положение, е необходимо да употребим всички наши старания, че между гарнизоните да произлезе разногласие и недоволство против настоящото правителство. С помощта на недоволните от настоящото положение в България, разположени в гарнизоните, ще бъде възможно да се нанесе решителен удар на незаконните управници и да се заставят да се откажат от насилствено заграбената от тях власт.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, независимо от агитацията сред населението да благоволите да действате на съзнанието на българските офицери от гарнизоните на Русчукския консулски окръг, присъединявайки се към исканията на императорското правителство, изложени в горепосочените дванадесет точки, да признаят регентството и правителството, съществуващи сега в България за незаконни. Разрешавам Ви в размери по Ваше усмотрение нужните разходи по всички обекти да употребите от сумите на окупационния фонд и на извънредната служебна издръжка, съхранявани в русчукското консулство.“

(Следва)

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) - 1

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА

1. Хуриета и балканската война от 1912 година.

Младотурският режим, въведен .като по чудо в Македония в един критически за Европейска Турция момент, в твърде кратко време разочарова със своята безпомощност не само борците за свободата па Македония, които макар и с 15-годишна революционна борба зад гърба си, пред тържествените обещания за премахване на злото в тая страна, свиха революционното знаме, но даже и ония, които не допускаха съмнение в искреността на тия обещания и очакваха положителни резултати от смяната на един турски режим с други. Фактите останаха по-силни от желанията и очакванията, турчинът се видя обезличен и деградиран от приравняването му с християнина, а българинът, ако правеше баланс между стар и нов турски режим, правеше го като реалист, с оглед към осезателните и непосредствени факти, а именно: в отоманския парламент българския елемент можеше да се представлява само доколкото това допускаше комитета „Иттихадъ ве Тереки“. Основа на побратимяването трябваше да се търси в отоманизирането на нетурските народи, а това се постигаше с посягане на самостоятел- ността на учебното дело, което при стария режим си оставаше незасегнато. Задължителната военна повинност се обърна на средство за оплячкосване на нетурските поданици. В добавка на тези и други такива „блага“, младотурският режим пристъпи, за да се обезпечи от изненади, към тъй наречената обезоръжителна акция.

А последствията от всичките мерки на новия режим, който трябваше да възроди държавата? Те са известни: арестуване и заточение на голяма част от бившите, известни сега македонски революционери, избиването на друга част от тях, забягването па трети; сблъсквания и сражения между революционери и турските потери, атентати и ... мобилизацията на българската армия през септември 1912 година.

Всичко годно в България бе свикано под знамената и с неудържим устрем се отправи срещу главните сили на неприятеля. Македонските емигранти образуваха цял отряд в тая освободителна за тяхната земя война, а македонските революционни чети, заварени в тоя исторически момент в границите на родната македонска земя, не закъсняха, по изричното желание на българския генерален щаб, да се явят в помощ на съюзническите сръбски войски, на които оказаха всичкото си съдействие. А наличността от чети на революционната организация в деня на обявяване войната на Турция беше доста внушителна. Така в Кукушко действуваше с четата си Мито Морацалиев, в Енидлси-Вардарско — Въндо, в Дойранско — Мито Патарозлията, в Гевгвлийско — Ичко Димитров, във Воденско — Иван Палйошът, в Струмишко — Иван Николаев, в Битолско — Милан Матов, в Охридско — Петър Чаулев. в Прилeпско — Милан Гюрлуков, в Тиквешко — Лазар Тодоров, в Крушовско —.Ставрe Димитров и Иван Джонев, в Кочанско — Симеон Георгиев, в Радовишко — Христо Симеонов, в Щипско — Ив. Бърльо, в Брашовско — Дончо Ангелов, в Кумановско —- Кръстю Лазаров, във Велешко — П. Лесев, в Скопско — Лазар Велков, в Леринско — Кръстю Лйондев, в Ресенско — Кръстю Трайков, в Поройско — Илия Гегов.

По дадените инструкции и според местните обстоятелства, всяка от тия чети бе извършила до деня на мобилизацията определена задача (вж. „Революционната борба в Македония“ от А Томов и Г. Баджаров, стр. 142, 143, 144).

Всичките тия революционни чети, бойната сила на Вътрешната организация, се обърнаха на партизански отряди в помощи на съюзните армии.

Главните турски сили бяха разположени на Чаталджанските укрепления, в Булаир и Люле-Бургас, както и при Одрин,. и срещу тяух именно трябваше да действуват — знае се сега при какви обстоятелства, с каква упоритост и с каква развръзка — българските войски, а само второстепенни по брой и качество турски части бяха останали да бранят границите на Македония. Поради това походът на съюзните войски към Македония се извърши при значително по-благоприятни условия. При това, обстоятелството, че Македония представляваше територия на революционната организация, беше едно преимущество за ония съюзни армии, на които обект за действия представляваше тоя именно фронт на военния театър. Не е чудно, прочее, че тук противникът бе по-скоро поразен и по тоя начин военните действия за сърбите се привършиха.

(Следва)

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 2

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И МИСТЪР ХАЙД“ - 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И МИСТЪР ХАЙД“ (1885 г.)

(продължение)

На книгата е присъщ възхитителен винен вкус. И наистина, с развитието на действието в нея се изпива не малко превъзходно вино – достатъчно е да си спомним как си пийва вино мистър Атърсън. Тази искряща благодатна влага се различава поразително от леденящото кръвта преобразуващото чудодейно питие, което доктор Джекил приготвя в своята прашна лаборатория. Всичко е призвано да възбуди нашите чувства: приятно заоблените фрази на Габриел Джон Атърсън от улица „Гонт“, ободряващата свежест на ранното лондонско утро, даже описанието на мъчителните преображения на доктор Джекил в Хайд привлича с богатството но багрите си. Стивънсън е принуден да разчита за много неща на стила, за да реши две трудни задачи: първо, да убеди читателя, че чудодейната напитка се изготвя от обикновени аптекарски прахчета, и, второ, да направи правдоподобна лошата страна на природата на Джекил до и след превръщането му в Хайд. „Бях твърде много напреднал в своите размишления, както вече казах, когато една странична светлина озари въпроса от лабораторната ми маса. Започнах да усещам по-дълбоко, отколкото беше прието преди, трепетната нематериалност, подобната на мъгла преходност на това изглеждащо така солидно тяло, в което се разхождаме пременени. Намерих средства, които имат силата да разтърсят и смъкнат това облекло от плът, също както вятърът може да отметне полите на шатрата. <...> Аз не само разграничих моето тяло от неговата аура и излъчванията на известни сили, които оформяха моя дух, но и успях да съставя лекарство, посредством което тези сили можеха да бъдат детронирани от тяхното върховенство и заменени с втора форма и изображение, не по-малко естествени за мене, защото бяха израз и носеха печата на по-низши сили в моята душа.

Колебах се много, преди да поставя тази теория на изпитание в практиката. Знаех много добре, че рискувам да умра, защото всяко лекарство, което така потенциално контролира и разтърсва самата крепост на личността, може при най-малко предозиране или несполука в момента на проявяване да заличи това нематериално тяло, което се опитвах да променя. Обаче изкушението да направя такова единствено по рода си и голямо откритие най-после победи страховете на безпокойството. Тинктурата бях си приготвил отдавна; закупих наведнъж от фирма фармацевти на едро огромно количество от една особена сол, за която от опитите си знаех, че е последната необходима съставка, и късно през една проклета нощ аз смесих съставките, наблюдавах ги как врат и димят в чашата и когато кипенето спря, в изблик на смелост изпих сместа.

Последваха внезапни адски болки; някакво стържене в костите, ужасно повдигане и паника на духа, което не може да се сравни нито с раждането, нито със смъртта. После тези агонии почнаха бързо да затихват и аз дойдох на себе си като че ли след тежка болест. Имаше нещо странно в моите усещания, нещо неописуемо ново и поради своята новост — невъобразимо сладостно. Чувствувах се по-млад, по-лек и по-бодър; имах съзнанието за замайващо безразсъдство, цял поток от безредни чувствени изображения изпълваха представите ми, някакво разтоварване от задълженията, непозната, но не невинна свобода на духа. Аз познах себе си от първия дъх на този нов живот като един по-лош човек, като роб, продаден на моето първично зло, и тази мисъл в момента ме сграбчи и опияни като вино. Протегнах ръце, тържествуващ от свежестта на тези нови усещания, и внезапно открих, че съм значително намалял на ръст. <...> Даже както доброто светеше в образа на единия, така злото беше изписано изцяло на лицето на другия. Злото (което аз все още трябва да вярвам, че е погубващата страна у човека) беше наложило на това тяло печата на уродливост и разруха. И все пак, когато гледах този грозен идол в огледалото, нямах чувство на погнуса, а по-скоро ме изпълваше радост. Това също бях аз. Всичко изглеждаше естествено и човешко. В моите очи то носеше по-жив отпечатък на духа, изглеждаше по-изразително и неповторимо, отколкото несъвършеният и двойствен образ, който дотогава бях свикнах да наричам мой. И в това бях несъмнено прав. Наблюдавал съм, че когато носех подобието на Едуард Хайд, никой не можеше да се доближи до мене за първи път без видимо отвращение от вида ми. Това, по мое разбиране, бе така, защото всички човешки същества, които срещаме, са смесица от добро и зло и единствен Едуард Хайд в редиците на човечеството беше чисто зло“.

Имената Джекил и Хайд имат скандинавски произход и аз подозирам, че Стивънсън ги е открил на същата страница в старата книга на имената, както направих и аз. Името Хайд е производно от англосаксонската дума hyd, на датски hide, което означава „пристанище“. А Джекил произлиза от датското име Jökulle – „леден“. Ако не знаем тази проста етимология, можем да си измислим бог знае какви символични значения, особено в случая с Хайд; най-очевидното от тях е това, че Хайд е убежище за Джекил, в когото се съдържат едновременно добродушният лекар и убиецът.

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 54

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

СРЯДА, 30 МАЙ 1945 ГОДИНА

Последният ден за пране. От утре сме свободни, всички. Руснаците връзваха вързопите си и навсякъде се усещаше оптимизъм. Бяха наклали сами огън под котела за миене; един офицер искаше да се къпе. Миеха се на открито във ваните, поставени на столове; търкаха широките си гърди с мокри кърпи. Днес направих едно завоевание: с жестове и частично на немски, нашите млади ухажори ми дадоха да разбера, че „онзи“ се е влюбил в мене и е готов да направи всичко за мене, ако аз... „Онзи“ се оказа висок, широкоплещ войник; селско лице с искрени сини очи и вече сиви слепоочия. Той отмести срамежливо поглед, когато го погледнах, след което се приближи с малки стъпки, взе тежката кофа с вода и я занесе до мивката вместо мене. Изцяло нов модел на поведение! Все още на никого не му е хрумвала тази страхотна идея. Тогава, още по-голяма изненада, той каза на немски, без никакъв руски акцент: „Утре заминаваме, далече оттук“. Той казва „hier“, а не „chier“. Веднага разбирам - етнически германец. Той потвърди, че домът му е на Волга, немският е неговият - леко остарял - майчин език. Цял ден беше около мене и ме гледаше с приятелски очи. Той не беше от тези, които щипят, доста е срамежлив, човек от село. Само постоянен кучешки вид, в който се опитваше да вмести всичко, което можеше. Докато беше близо до мене, щипането и блъскането от страна на мъжете около корито намаляха.

Трите работехме отново добросъвестно. Малката Герти беше много щастлива днес, като през цялото време пееше и бърбореше. Толкова е щастлива, защото сега знае, че няма да има руско дете след случката на дивана. Което ме кара да се замисля, че вече ми закъснява с една седмица. Въпреки това не се притеснявам, все още вярвам, че съм успяла да се предпазя с вътрешното си „не“. Но щастливата Герти има силни болки. Опитахме се да я предпазим малко и изпрахме нейните дрехи. Денят беше сив и влажен, часовете минаваха бавно. Към вечерта руснаците дойдоха един по един и прибраха изсъхналите неща. Един от тях държеше до сърцето си изящна дамска носна кърпичка с плетен край и, въртейки ентусиазирано очи, каза само една дума: името на населеното място „Ландсберг“. Още един Ромео, мисля си. Може би и Петка някой ден ще сложи дърварската си лапа на сърцето в своите сибирски гори и ще измърмори моето име със също така въртящи се очи - ако не ме проклетисва после, докато цепи дърва.

В суматохата на тръгването днес готвачът не ни донесе никаква храна. Трябваше да ядем ечемична супа в столовата. Мълвата, която се носеше там, беше, че заплатата от осем марки на ден, обещана ни миналата седмица, никога няма да бъде изплатена и че всички пари са прибрани в джоба на руснаците. Имаше и втори, още по-див слух: по радиото казали, че монголска орда ще се изсипе в Берлин, че дори Сталин не може да укроти тази орда и трябвало да им даде три дни свобода за грабежи и изнасилвания и съветва всички жени да се крият по къщите си... Чиста лудост, несъмнено. Но жените вярват в това и бърборят, и стенат, докато не се намеси нашата преводачка. Силна жена, драгунски тип. Тя се обръща към всички ни по име и спори с нашите подстрекатели, въпреки че няма нареждане да го прави и е докарана тук да работи като всички нас, докато не беше повишена в преводачка благодарение на малкото си руски думи (по произход е от полска Горна Силезия). Това, което тя може да направи лингвистично, аз мога да го правя по-добре. Но наистина се радвам, че не се заех с това. Бих бил изключително недоволна да превеждам командите и повикванията на ръководителите. Всички се страхуваме от тази преводачка. Тя има остри кучешки зъби и пронизващ злобен поглед. Така си представям надзирателите в концлагерите. Вечерта в столовата ни съобщиха, че сме вече свободни. Казаха ни, че трябва да попитаме за заплащането си в кметството следващата седмица, стая тази и тази, защото сме напуснали. Може би там наистина има пари, може би няма. Ще трябва да изчакаме и да видим. Ръкувах се с малката Герти и другата ми колежка перачка - внимателно, защото и трите си бяхме протрили ръцете - и им пожелах всичко най-добро по-нататък. Герти иска да се върне в Силезия, където живеят нейните родители. Ако са живи. Нищо не се знае със сигурност.

(Следва)

КУРБАН НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

ДЪРЖАВАТА САМО – ПЪРВАТА СЛАВЯНСКА ДЪРЖАВА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През 7-ми век в Централна Европа славяните за първи път се опитали да изградят своя държава.

Централна и Източна Европа дълго време оставали истински кипящ котел, в което врели най-различни етноси. Великото преселение на народите, започнало през 4-ти век и превърнало се в една от причините за гибелта на Западната Римска империя, не мислело да спира. След няколко столетия на територията на съвременна Унгария идват нови номади – аварите, и през 562 година на политическата карта на Европа се появява Аварския хаганат, който държи в страх съседните племена и господства до 8 век.

Как славяните се появили в Централна Европа?

Славяните, които аварите прогонили от източноевропейската равнина, след средата на 6 век са своеобразен авангард на номадската армия. В резултат от това те се разселват по територията на съвременна Чехия и Словакия, попадайки в същото време в зависимост от „новите хуни“. По същата причина някои от славяните се оттеглят на юг – към границите на Византийската империя. Така аварите оказват решаващо влияние за разселването на предците на съвременните чехи, словаци и южнославянски народи.

Авари в сблъсък с франките

Първите аварски отряди проникнали на територията на Словакия в края на 6 век. Те подчинили местното славянско население и използвали неговия икономичен и стопански потенциал за осъществяването на своите завоевателни походи. Освен това аварските войници зимували в славянските селища и вземали славянските жени за наложници. В определени моменти търпението на чехите, моравците и другите племена стигало до краен предел.

През 620-те години започва серия от антиаварски въстания на славянското население. За да обединят силите си в борбата с тираните, въстаниците организират съюз, който след това ще се превърне в държавата Само (ударението е на първата сричка!).

Авари и подчинено население (предполага се - славянско)

Княз Само и Аварския хаганат

Единственият запазен писмен източник, разказващ за събитията от тези далечни години, е така наречената „Хроника на Фредегар“, създадено от популегендарен франкски летописец през средата на 7 век. Тя съдържа четири книги: в първите четири авторът описва събития от световната история, като започва от Сътворението на света. А четвъртата книга е най-ценна за историците. Тя съдържа описание на събития, станали във Франкското кралство през 584-642 година. Хрониката е продължена след смъртта на Фредегар, като там се появява информация и за държавата Само, чиято история е тясно свързана с историята на франките.

Страница от „Хрониката на Фредегар“

Откъде се е взело това странно на първи поглед име? В „Хрониката на Фредегар“ има интересна история, свързана със създаването на съюза на враждуващите с аварите славянски племена.

През 623 година на територията на въстаналите славяни дошъл един търговец от франкския град Санс, който се казвал Само. Първоначалната негова цел и на неговите колеги била да завърже търговия с местното население. По не съвсем ясна причина търговецът решил да съпровожда славяните, вдигнали се на борба срещу аварите. Хронистът съобщава, че Само проявил в битките такава доблест и мъжество, че славяните решили да го изберат за техен княз.

Съвременният град Санс

По това време аварите били заети във война с Византия, затова първоначално не обърнали особено внимание на действията на славянските племена. Но през 627 година хаганът повел лично неангажираните вече войски в настъпление срещу славяните – и претърпял поражение. Кога именно Само оглавил съюза на племената, не е ясно, но не подлежи на съмнение, че е заслужил властта с изключителните си качества.

Какъв е бил полулегендарният търговец от Санс? „Хроникатан а Фредегар“ сочи пряко франкския произход на бъдещия княз. Тук, както и в случая с Рюрик, на преден план при историческите дирения през 19-20 век се поставял политическият аспект.

Една група изследователи не се съмнявала в германския произход на Само, следвайки строго текста на „Хрониката на Фредегар“. Други отбелязвали, че името „Само“ е производно от по-пълния славянски вариант „Самослав“. Поради отсъствието на източници този спор остава напразен и представлява интерес само в рамките на политическите дискусии. В условията на острото германско-славянско противопоставяне през 19-20 век това било още по-актуално.

Централна и Източна Европа през 7-8 век

Може само да се каже със сигурност, че Само е живял дълго време в държавата на Меровингите и е бил възпитан в съвсем друго политическо и културно поле, по-прогресивно от славянската „военна демокрация“. Неговият опит и знанията му, придобити в една по-“напреднала държава“, били оценени по достойнство от въстаниците. Само управлявал 35 години, при което имал безусловен авторитет.

Държавата на франките срещу славяните

С победата над Аварския хаганат историята на първата славянска държава изобщо не приключила. Ударът, нанесен от въстаниците на бившите им господари, не бил окончателен – Само трябвало да отблъсква постоянно опитите на номадите да възстановят статуквото. Проблеми се появявали по-късно и на западната граница – на славяните им се налагало да се противопоставят на Франкското кралство.

„Хрониката на Фредегар“ съобщава за скъсване на отношенията между франките и славянския племенен съюз през 632 година. Причина за това станало убийството на франкски търговци на територията на държавата. Франкският крал Дагоберт изпратил посланици при Симо с искане за справедливо и незабавно наказание на виновните за извършените престъпления. Славянският княз отказал да разгледа въпроса веднага, като обещал само да организира на своя територия съд за изясняване на обстоятелствата по случилото се.

Френският посланик, като превишил значително своите пълномощия, поискал от Само даже да се закълне във вярност на краля, на което получил безусловен отказ. Посланикът бил прогонен от пределите на държавата. Като научил за това, Дагоберт заповядал да се събира войската. „Студеният“ конфликт прераснал в „горещ“.

Франкски войници

Войната се водела с променлив успех. Победи имали и франките и славяните. Но Дагоберт не успял да наклони блюдото на везната в своя полза – отрядите на Само нахлували често на територията на кралството, разорявали градовете и селата на Тюрингия и други области. Военните успехи на славяните били толкова значителни, че вождът на лужишките сърби Дерван, който дълго време оставал верен на франкските самодържци, се влял в конфедерацията на независимите славянски племена.

Историческо значение на държавата Само

През 662 година Само престанала да съществува. Както често се случвало в тези далечни времена, без силен лидер държавата започнала да се пука по шевовете. Славянските племена, на които сега не им било много необходимо да са обединени срещу аварите, започнали да определят самостоятелно посоката на своето по-нататъшно развитие. В Средната дунавска област започват да се формират силни славянски държави – Моравското и Нитранското княжество, които действали доста успешно срещу страшните авари.

Държавата Само била първи опит за славянска държава. Макар че именно „държава“ в пълния смисъл на думата това териториално образувание все пак не може да се нарече. Най-вероятно е имало временен съюз на племена, насочен срещу общия враг – Аварския хаганат. А авторитетният водач, търговецът Само, по волята на съдбата се озовал на върха на властта.