ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVETYDAY
вторник, ноември 24, 2020
КАК ДА РАЗКРИВАМЕ ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ С ТОЗИ ПРОСТ ТРИК ОТ GOOGLE?
ПРЕПЕЧАТАНО ОТ: KALDATA
Популярна снимка, която циркулира в социалните мрежи тази седмица, твърди, че по време на шествията на привържениците на Доналд Тръмп, част от предизборната му кампания, известни като Million MAGA March, които се състояха във Вашингтон, окръг Колумбия, са се продавали нацистки и конфедеративни знамена. Но това не е вярно. Продавачът, който разнася тези знамена в популярната снимка от социалните мрежи, всъщност е забелязан на битпазар в Пенсилвания през септември и според съобщенията организаторите на пазара изрично са го заставили да прибере знамената и да спре продажбата им.
Новини и снимки като тази, които обикновено носят някакво политическо послание, бързо постигат голяма обществена популярност, но често се оказват подвеждащи или изцяло фалшиви. Обикновено в такива случаи снимките са извадени от контекст или са от две напълно различни събития, като между тях се прави несъществуваща връзка, която има за цел да събуди общественото внимание и активност.
Както навярно сами сте забелязали, интернет пространството понякога може да е много объркващо. Интересно е, че дори стари потребители на глобалната мрежа, които се справят добре с отсяването и систематизирането на информация, често биват подведени от подобни бързо тиражирани новини и снимки.
За щастие съществува един трик, който може да ви помогне да разберете дали една новина или снимки са достоверни, както и да проверите какъв е оригиналния източник на едно изображение, което се разпространява скорострелно. Методът се нарича обратно търсене на изображения и в някои ситуации може да ви накара да се почувствате като брилянтен детектив.
Този метод не е полезен само за фалшиви новини. Обратното търсене на изображения може също да ви помогне да разкриете измами от уебсайтове за запознанства и дори недвижими имоти. Инструментът може да ви помогне да разгадаете нишката и да разберете дали някои използва чужди снимки, за да ви подмами да установите контакт с него в социалните мрежи (вероятно в крайна сметка реалния човек, който стои зад такъв профил ще ви поиска пари, но понякога се случват и по-кошмарни ситуации). Освен това ще ви предпази и от това да дадете личната си информация на измамници, които публикуват обяви за имоти, които в действителност не притежават или не са упълномощени да дават под наем, което в последните години се превърна в стандартна практика, дори на някои брокери, с цел привличане на внимание.
Как да използвате обратното търсене на изображения?
Историята с нацистките знамена, които в крайна сметка не са се продавали по време на шествията на кампанията на Тръмп, беше разкрита от популярния английски портал Snopes, в който редовно се проверяват популярни факти в интернет, които включват новини, слухове, миймове и много други. Разбира се обаче, в сайта далеч не може да бъде проверена достоверността на всички постоянно набиращи популярност в интернет новини и слухове. Ако не успявате да откриете това, което искате да проверите, в Snopes, значи е време да отворите Google.
Има няколко опции за това как можете да използвате обратното търсене на изображения. Навярно повечето от вас знаят, че Google предлага различни инструменти за търсене, освен стандартната търсачка с връзки към страници и мета описание. Един от тези инструменти е търсенето на изображения. Той е полезен, когато искате да видите снимки на търсен обект. Но освен това, инструментът предлага и друга възможност – той може да открие в интернет визуално подобни или идентични изображения спрямо качена от вас снимка или посочена по URL адрес.
И така, нека преминем директно към начините за използване. Първото, което трябва да направите, е да отворите Google Images във вашия браузър Safari, Firefox или Chrome.
Вариант 1: Кликнете върху изображението, което искате да проверите и задръжте. След това го плъзнете в полето за търсене на Google изображения в друг прозорец.
Вариант 2: Направете екранна снимка (скрийншот) на изображението, което искате да проверите, и плъзнете този файл в полето за търсене. Можете също така да качите файла от лентата за търсене на Google Изображения, ако предпочитате.
Вариант 3: Щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „отвори изображението в друг прозорец“. Копирайте URL адреса и след това го поставете в полето за търсене на Google Изображения. Възможно е и да натиснете десен бутон и да изберете „Копиране на адреса на изображението“.
Вариант 4: Ако използвате Chrome, щракнете с десния бутон върху изображението и изберете „търсене на изображение в Google“.
Резултатите ще ви покажат в какви други контексти е качена въпросната снимка. Това ще ви помогне да откриете множество публикации, в които изображението е качено. Така например, ако имаме профилна снимка в социална мрежа, лесно можем да проверим дали тя не принадлежи на друго лице или пък дали едно и също лице не се подвизава под различни самоличности. Обикновено, поради доброто индексиране на популярните социални мрежи, всички профили, в които дадено изображение присъства, се показват на първата страница с резултатите. Можете дори да видите снимки от интериора или екстериора на имоти, които са пуснати в продажба или се дават под наем, но в действителност дори не са от същия град или държава, в които се твърди, че се намират, или присъстват в десетки обяви с различни заглавия и описания.
Как да използвате обратното търсене на изображения на мобилно устройство?
За да получите най-бързи и отчетливи резултати, препоръчваме да използвате обратното търсене на изображения чрез десктоп версията за настолни компютри. Търсенето не е толкова лесно и бързо, ако искате да го извършите от мобилно устройство, но все пак не е и невъзможно. Това са най-простите подходи, които можете да опитате:
Вариант 1: В мобилния браузър Chrome може да задържите изображението и след това да изберете „Търсене в Google за това изображение“.
Вариант 2: Задръжте снимката в мобилния си браузър и изберете опцията, която ви позволява да копирате снимката (например „копиране“ или „копиране на URL адрес на изображението“). След това можете да поставите самото изображение или неговия URL адрес в лентата за търсене на Google Изображения, след като те първоначално са се копирали в клипборда на устройството ви.
Можете също да използвате приложението на Google за качване и правене на снимки. Ние обаче установихме, че през него резултатите не са особено надеждни, когато се опитвате да намерите произхода на дадена снимка, т.е. къде е качвана най-много и къде е станала достъпна най-рано.
Какво да правим, ако открием подвеждаща или фалшива публикация?
Можете да съобщите за подвеждащата или фалшива публикация чрез опцията за докладване, която социалната мрежа, в която сте попаднали на изображението, със сигурност притежава. Освен това, можете също така да докладвате профили на измамници в сайтове за запознанства, фалшиви реклами и фалшиви обяви за продаване на имоти или даване под наем, директно в сайта, в който сте попаднали на въпросната обява. Стъпките за докладване на публикации са различни за всеки уебсайт.
Можете също така да се свържете директно с потребителя, който е качил фалшивата публикация. Резултатът, разбира се, ще варира. В крайна сметка, съществува известна, макар и малка вероятност, потребителят, който е качил или споделил дадено съдържание, дори да не подозира, че то е недостоверно. Именно благодарение на лесното подвеждане (и понякога емоционалните реакции) на хората фалшивите новини се разпространяват толкова бързо.
Независимо обаче как реагира автора или разпространителя на едно фалшиво съдържание, вие вече знаете как да развенчавате фалшиви новини, преди да ги разпространите до приятелите и близките си, или да се паникьосате.
В края на статията решихме да дадем един реален наш пример, който би могъл да бъде полезна демонстрация.
Виждаме статия озаглавена „Норвегия – държавата с узаконена педофилия и кръвосмешение“ в известен блог. Материалът сега циркулира масово в социалните мрежи, споделян от стотици потребители и от големи групи, предимно с националистичен характер. Статията е стратегически публикувана непосредствено след деня на детето, който традиционно се празнува на 1-ви юни в пост-съветските държави, а по случайност, на 20 ноември, беше и Международният ден на детето.
В статията срещаме една амалгама от широкообхватни термини и понятия, които са посветени на дезинформационната кампания за службата за закрила на деца в Норвегия и масовата истерия на Балканите за заплахата от нея и риска за намеса в държавните политики за закрила на детето. Създадено е едно силно символично послание, като през цялото време се повтарят думи като педофилия, инцест, майчинство, детство, хомосексуалност, патриотизъм, традиции и други. Статията започва с исторически контекст за Норвегия, като в последствие разкрива „реална“ история от първо лице на майка, която се е сблъскала с норвежката служба за закрила на детето „Барневарн“. В нея срещаме основният конфликт между „модерното родителство без ценности“ и „традиционното родителство основано на ценностите“, какъвто се насажда през последните години от някои пропагандаторски медии и организации. В материала се засягат всякакви теми, в това число и сексуалното образование на децата в Норвегия, „принуждаването на деца да избират хомосексуална и „нетрадиционна ориентация“, честото отнемане на децата от семейства на мигранти и се стига до сериозен набор от обвинения в зверства и издевателства над деца, които няма да цитираме.
И така, нека в крайна сметка да проверим дали тази история е истинска:
Ако проверим основното или някое от присъстващите изображения в материала по описания горе начин, ще установим, че същите снимки присъстват в публикации от различни, слабоизвестни сайтове, но са публикувани по различно време в различни години – най-ранната версия, която откриваме е от 2011 г. Някои от резултатите, които се появяват в Google, дори показват, че статията е изтрита от сайтовете, които първоначално са я разпространявали. Когато разглеждаме резултатите на английски и руски език обаче, виждаме, че материалът е публикуван в редица руски портали, в които масово коментарите и мненията са, че информацията не може да бъде достоверна, а при преглеждане на различните версии на статията откриваме, че „личният“ разказ от първо лице почти всеки път е изменян в известна степен, вероятно с цел да се постигне по-голяма емоционалност и внушителност.
Друг вариант е да копираме част от текста – например първите изречения от началния параграф на статията и ги поставим директно в Google. При това търсене също откриваме, че статията е публикувана поне десет пъти в разстояние от 2011 година досега в различни сайтове, като някои от които във времето са изтривали материала и са го публикували отново, вероятно за да го представят като актуален безброй много пъти.
понеделник, ноември 23, 2020
НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – ХИМИЯ – ЛУИ ЛЕЛОАР
Луис Лелоар (Luis Leloir)
6 септември 1906 г. – 2 декември 1987 г.
Нобелова награда за химия
(За откриването на захарните нуклеотиди и тяхната роля в биосинтезата на въглехидрати.)
Аржентинския биохимик Луис Федерико Лелоар е роден в Париж, когато неговите родители Федерико Лелоар и Ортенсиа (Агуиере) Лелоар са на пътешествие във Франция. Момчето навършва две години и семейство Лелоар се връща в Буенос Айрес, където Луис посещава по-късно начално и средно училище. След като завършва университета в Буенос Айрес, той получава през 1932 г. медицинска диплома. После в продължение на две години работи в университетската болница, но – чувствайки неудовлетвореност заради ограничените по това време възможности за медицинско лечение, започва да работи в университетския Институт по физиология под ръководството на Бернардо Усай, изследвайки ролята на надбъбречните жлези за метаболизма на въглехидратите.
Тъй като се интересува все повече от биохимия, Лелоар заминава през 1936 г. за Англия, за да работи в биохимичната лаборатория на Кеймбриджкия университет – голям научно-изследователски център, ръководен от Фредерик Г. Хопкинс. След като се занимава една година с биохимия на ферментите, Лелоар се връща в Института по физиология в Буенос Айрес, където изследва метаболизма на етанола и окисляването на мастните киселини в безклетъчен чернодробен екстрат. Подобно изследване е необичайно, защото по това време се смята, че за този процес са необходими неразрушени клетъчни структури. След това Лелоар се присъединява към група учени, които изследват ролята на бъбреците за регулиране на кръвното налягане. Тази работа го довежда до получаването на ангиотензин от ангиотензиноген, протеин - създаван от черния дроб.
След укрепването на политическото влияние на Хуан Перон през 1943 г. в Аржентина Усай е уволнен, а неговата научно-изследователска група е разпусната. Заминавайки за САЩ, Лелоар работи като асистент-изследовател в биохимичните лаборатории на Карл Ф. Кори към Вашингтонския университет в Сент Луис (щат Мисури), а след това под ръководството на Дейвид Е. Грийн в Колежа на лекарите и хирурзите към Кулумбийския университет в Ню Йорк. Като се връща две години по-късно в Аржентина, Лелоар прави проучвания в Института по биология и експериментална медицина, частен институт, функциониращ в Буенос Айрес под ръководството на Усай. Благодарение на финансовата подкрепа на Хайме Кампомар, владелец на текстилна компания, през 1947 г. е създаден Институтът за биохимични изследвания, чийто директор става Лелоар.
Първоначалната задача на научните изследвания, които той провежда в института, е синтезирането на лактоза. По това време биохимиците знаят, че протичащият в живите организми процес на разпадане на въглехидратите (полизахаридите и скорбялата) на по-прости захари служи за източник на енергия, необходима за живота. Значително по-малко е известно обаче това по какъв начин тези комплексни органични молекули се синтезират в живите системи.
Търсейки фермента за катализиране на обратимия синтез на лактозата, Лелоар и неговите колеги откриват, че този процес изисква наличието на два неустойчиви на нагряване кофермента, които той идентифицира като глюкозо-1-6-дифосфат и нуклеозида уридиндифосфатглюкоза. Както по-късно Лелоар казва, „присъствието като кофермент на уридина беше нещо ново, защото в другите съчинения... се срещаше нуклеозида аденин. Появата на производни захари в съчетание с нуклеозид също беше нов фактор“.
Лелоар и неговите помощници се досещат, че уридиндифосфатглюкозата би трябвало да има и други функции освен действието ѝ като кофермент при метаболизма на галактозата. И те наистина откриват, че уридиндифосфатглюкозата е също така доставчик на глюкоза при образуването на трегалозфосфата на дизахаридите и на захарозофосфата. Сътрудниците от различни лаборатории скоро откриват множество други захарни нуклеотиди и посочват двете им основни функции: първо, те участват в процеса на взаимното преобразуване на простите захари и второ, действат като доставчици при реакциите на преобразуването на глюкозата, водещи до синтезирането на α1-заахриди и полизахариди. През 1959 г., след като откриват, че гликогенът (основният запасен въглехидрат у човека и животните) се образува от уридиндифосфатглюкоза, Лелоар и колегите му анализират синтеза на скорбялата в растенията и доказват, че участващият в този процес захарен нуклеотид е аденозиндифосфатглюкозата.
Когато през 1955 г. диктатурата на Перон е свалена, новото правителство предоставя на Института за биохимични изследвания по-голямо помещение. През 1962 г. институтът е присъединен към университета в Буенос Айрес като негов филиал, а Лелоар е назначен за ръководител на биохимичния отдел. По-късно той се отказва от тази административна длъжност, за да прекарва повече време в лабораторията.
Продължавайки да прави биохимични изследвания, през последните си години Лелоар проучва ролята на липидите – междинни химични съединения при синтеза на полизахариди от захарни нуклеотиди, а също така участието на долихола при синтезирането на гликопротеиди, които са компоненти на биологичните мембрани и на имунологичните вещества на кръвните групи.
Лелоар, за когото неговите студенти и колеги се изказват като за човек учтив и съчувствен, се слави с умението да провежда важни научни изследвания при ограничени финансови възможности. През 1943 г. той се жени за Амелия Зухербухлер. Семейството има една дъщеря. Ученият живее с жена си в Буенос Аюрес до своята смърт.
Лелоар участва в работата на Аржентинското дружество за биохимични изследвания и на Панамериканската асоциация на биохимичните дружества. Присъдени са му награди и степени от университети в различни страни. Член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американската философско дружество, на Папската академия на науките и на Лондонската кралска академия.
Превод от руски: Павел Б. Николов
неделя, ноември 22, 2020
ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ – МЕДНИЯТ СВИТЪК
АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1.
ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"
ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА
ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.
ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН
ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ
СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ
ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД
СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ
ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”
”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ
ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА
ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?
ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ
ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ
ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ
ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА
НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .
ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС
СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ
ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ
ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ
ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ
ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА
ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС
ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА
ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“
ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“
МЕДНИЯТ СВИТЪК
На 20 март 1952 г. отец Де Во и други трима археолози от Ecole Biblique при проучване на кумранската пещера № 3 намерили удивителна находка: свитък, разпаднал се на две части.
Че находката била важна, свидетелствал още външния ѝ вид: заради необичайната си значимост нанесеният върху свитъка текст не бил написан на пергамент, а бил изсечен върху тънки медни листове, завити след това на руло.
По тази причина свитъкът дълго време не можел да бъде прочетен. За да се разгъне тънък меден лист отпреди две хиляди години, имало нужда от специален стан, какъвто направил професор Райт-Беийкър от Масачузетския технологичен колеж.
През 1955 г. свитъкът бил разгърнат и станало ясно, че това не е религиозен текст, а списък на съкровища.
„Медният свитък“ изброявал гигантско количество златни и сребърни предмети и драгоценни ритуални съдове. Общото тегло на скъпоценностите било 65 тона сребро и 26 тона злато, оставяйки далече зад себе си съкровището на капитан Кид. В свитъка се посочвали 64 места, където съкровищата били скрити. В основни линии ставало дума за Ерусалим с неговите околности.
Какви били тези съкровища?
Това били съкровищата на Храма, разграбени от зилотите през 66 година.
„Медният свитък“ едновременно с това датира Кумран и идентифицира неговите обитатели.
„Медният свитък“ опровергава напълно представата, че обитателите на Кумран са били мирни есеи, и също така опровергава напълно представата, че миленаристите, защитаващи Ерусалим, са били бандити, лишени от организация.
Да изнесе от Храма 80 тона скъпоценности и да не ги разграби, а да отчете, дари и формално, всяко златно кюлче, можела само структура, изградена върху жесток контрол.
„Четвъртата секта“ имала несъмнено много фракции и някои от тях били даже мирни, каквато била фракцията на Павел. Но именно обстоятелството, че апостол Павел проповядвал от името на Исус, а не от името на другиго, подчертавало високия, системообразуващ статус на Исус Христос.
Именно пришествието на Исус проповядвал най-влиятелният от вождовете на „четвъртата секта“, брат му Яков Праведника, когато му предложили да се отрече от Исус. „Защо ме питате за Човешкия син? Той седи на небесата отдясно на Великата Сила и ще дойде върху Небесни облаци“ [1] - казал Яков.
Именно пришествието на Исус проповядвал вече споменатият Юда Тома, известен и като Теуда, чието въстание било смазано през 46 г. по времето на прокуратора Куспий Фад.
Именно Исус проповядвал онзи гоес, за когото Йосиф Флавий казва, че извеждал хората в пустинята, за да „им възвести (ἐπαγγέλλω) Спасението“, иначе казано – в обратен превод на арамейски: да им възвести Йешуа [2].
Тези ранни последователи на Исус го смятали от самото начало за Втора Власт на Небето. Те го смятали за Син на Бога и Син на Всевишния. Той бил хегемон на сектата, която не признавала друг хегемон освен Яхве.
Вярванията на тези ранни последователи на Исус се различавали много от вярванията на по-късните. Да не забравяме, че по това време даже фарисеите вярвали в преселението на душите и смятали, че „душите на добрите хора се преселват след смъртта им в други тела“ [3].
Павел не е единственият претендент да бъде новият Христос. Много възможно е за това да са претендирали и Юда Тома, и Ръководителят на Общината по време на въстанието – Менахем.
Според някои фракции на сектата, ако се съди по всичко, Исус изобщо не е умирал. Той бил унизен, но след това застанал над ангелите. Той бил надсветовен дух, който се облякъл в човешко тяло като в дреха и именно затова не можел да се облече в друго тяло.
Тези, които възкръсвали според тази теология, били последователите на Исус. След смъртта си те получавали ефирни тела на ангели и още приживе можели да се качват на небето, да вършат чудеса и да убиват враговете с огън от устата си.
Именно затова в Евангелието от Йоан Исус обещал пришествието на Утешител/Менахем и го нарекъл „Дух на Истината, който ще свидетелства за мене“ (Йоан, 15:26).
Именно затова Веспасиан заповядал след Юдейското въстание да изколят родствениците на Исус [4].
Именно затова фарисеите, събрали се в Явне, проклели миним, изповядващи ереста за Двете Власти на Небето – иначе казано, тези, които вярвали, че Месията от Давидовия род е втори бог или че такъв е пророк Енох.
Именно за това проклятие говори Исус в Евангелието от Марк. „ Ще ви предадат на съдилища, и в синагоги ще ви бият – казва Исус - и ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Марк, 13:9–13).
Евангелието от Марк било написано веднага след превземането на Храма и Исус говори в него за събитията, които ще последват след това превземане. Той казва, че Юдейската война ще повлече след себе си преследване на неговите последователите. И ще ги бият, и ще ги гонят заради неговото име.
И, нещо повече - той пряко твърди, че това ще бъде съпроводено с появата на пророци и Месии, говорещи от негово име. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, избраните“ (Марк, 13:22) – казва Исус. „Мнозина ще дойдат от Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“, и ще подмамят мнозина“ (Марк,13:6).
Тези лъжехристи и лъжепророци няма да дойдат от името на някакъв абстрактен Месия. Те ще дойдат „от Негово име“. И след това християните ще бъдат преследвани „заради Неговото име“.
В Евангелието от Марк Исус казва в прав текст, че бирйоним говорят от негово име. Той твърди, че те са лъжехристи. Ако в Евангелието от Йоан Исус нарича Менахем „Дух на Истината“, в Евангелието от Марк, при това в същия момент, когато римските войници по разпореждане на Веспасиан търсели и разпъвали Менахемовите родствениците, Менахем е наречен „лъжехрист“.
В началото на тази книга зададохме въпроса: как е станало така, че Елеазар бен Яир, командирът на Масада, кървавият фанатик, братовчед на Месията Менахем, преди да пререже гърлата на жените и децата на своите съратници, е твърдял, че душата „има родствена връзка с Бога“? Как е станало така, че в Масада същите хора, които до неотдавна се надявали на физическо преображение на света и на това, че Дървото на Живота ще бъде пресадено до престола на техния цар, сега казвали, че истинското освобождение не е в това да бъде освободен светът, а в това да се освободят от света? [5].
Отговорът се състои в това, че тази поразително висша гностична теология в устата на бандитите и главорезите била следствие от катастрофалните неуспехи на въстанията, предшестващи Юдейската война. Елеазар бен Яир обещал на своите привърженици това, което обещал Енох, който уверявал своите последователи, че душите на мъчениците отиват на небето и стават ангели (Енох, 19, 139). Там, на небето, те ще сияят (Енох, 19, 137).
Исус Христос обещал венци, тронове, победа и Дървото на Живота.
Исус казал: „Всеки, който ми се подчинява, ще получи трон и венец сред тези, които са Мои“ [6].
Исус казал: „Ще напиша Моето има на челата им и ще подпечатам дясната им ръка и те няма да изпитват нито глад, нито жажда“ [7].
Исус казал: „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени и няма да познават страх в битката“ [8].
Когато войната започнала, тя започнала под новия аватар на Христос. Започнал я Утешителят, Духът на Истината, дошъл да свидетелства за Исус.
Когато Утешителят/Менахем бил убит, неговите последователи чакали Второто пришествие на Христос. Когато Ерусалим бил обсаден, те чакали, че Месията ще им дойде на помощ и в най-последния момент ще се яви на разцепилия се на две Елеонски хълм.
И дори в самия момент, когато Храмът бил щурмуван, няколко хиляди жени и деца се събрали в неговите галерии, водени от предсказанието на пророка, който ги приканил да отидат в Храма, „където ще видят знамение за Спасението [9], иначе казано – пак в обратен превод на иврит: знамение за Йешуа. Той обещал дословно това, което обещал „Дамаският документ“, който казвал на вярващите, че всички, които слушат Учителя по Праведност, ще бъдат простени от Господа и „ще видят Неговото Спасение (Йешу’ато)“ [10].
Тези, които послушали пророка, загинали.
Месията така и не дошъл.
Тит разрушил Храма, разсякъл с меча си завесата към Светая светих и се съвкупил с проститутка върху свитък от Тората [11].
На вярата в Месията Исус, в този вид, в който я изповядвала първата радикална генерация на месианистите, бил нанесен чудовищен, съкрушителен удар.
БЕЛЕЖКИ
1. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 13.
2. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 8, 10.
3. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 4; Иудейские древности, 18, 1, 3.
4. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 3, 12.
5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 7, 8, 7.
6. Apocalypse of Elijah, 1, 8, в: James H. Charlesworth, The Old Testament Pseudepigrapha, Vol. 1, 1983.
7. Пак там.
8. Пак там, 2, 1.
9. Иосиф Флавий. Иудейская война, 6, 5, 2.
10. The Damascus Document, 9, 53, в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha (Oxford: Clarendon Press, 1913): pp. 799–834.
11. b Gittin 56b.
КРАЙ НА КНИГА ПЪРВА
петък, ноември 20, 2020
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ГР. Д. НАЧОВИЧ ДО ХР. ГЕОРГИЕВ
Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 361
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Белград,14 април 1868 г.
Господине Иван Парванов [1]
Напомням Ви писмата си от 1-ви и 7-ми тек[ущия месец], които се надявам да сте временно приели чрез господина X. х. К. В последното си [писмо] ви казвах, че се срещнах в Крайова с няколко от тукашните военни ученици, които са били временно дали оставката [2] и които ми дадоха най-печалните новини за техните събратя в Белград: аз ви казах тогаз, че това известие може да бъди лъжовно. По злощастие обаче, като пристигнах тука, се уверих, че всичко било истина и че работата е много сериозна, даже и опасна. Всичките ученици, разярени до най-висока степен, си дали оставката и не приемат нито да им се предложи да се възвърнат [да се откажат] от това тяхно решение.
Ето според тях главните причини, които са ги докарали до отчаяние и които са им отнели всяко доверие:
„Отначало, казват те, ний бяхме добри, учехме се редовно, напредвахме; нашите учители (офицери) ни обичаха и ний им бяхме крайно предани. След време обаче изведнъж, в разстояние на един час, книги, маси, мастилници, столове, всичко се задигна, учителите се пропъдиха, добрите сержанти и началници се махнаха и вместо тях ни туриха истински тирани; а нам ни казаха, че онова, което бяхме научили, е доволно; че стига да направим малко практика, за да станем достойни за офицери, и ни туриха този час в сръбските части, дето ни наложиха строги длъжности: да чистим не знам що, да ходим цял ден подир робяшите и пр., и пр. Работи, от които ний нямахме никаква полза, и дето си губехме всичкото време. От това ний проумяваме, че сърбите не бяха доволни, че ний се учехме добре и напредвахме.
После три месеца, казват момците, училището ни, като поискаха старите, се пак възстанови, но не като [по-]напред. Тиранството като не преставаше, като ни все принуждаваха да вардим стража, да вардим робяти, да сечем и да носим дърва и пр., ний не можахме да си следваме науките. От друга страна, запирванията [арестите], попръжните, неправдите, руганията с народността ни се умножаваха от ден на ден. Като че нарочно се правеше всичко това, с цел да ни принудят да си излезем.
От комитета дохождаха господин Христо, господин Киселски, господин Колони и енергически настояваха да се поправи това. Правителството им обещаваше да направи всичко, но ето до днес нищо не се е наредило, но напротив - от ден на ден по-зле става. Ний загубихме доверието към тукашното началство и за силата на комитета и не щем вече да стоим тука, ако щат и да ни позлатят. Ний предпочитаме смъртта, нежели да робуваме под сърбите“.
Разумява се, че аз оборвах всичките точки на оплакванията им: представях им страданията като не толкоз тежки, колкото те мислят; уверявах ги за искреността на тукашното правителство; отдавах недостатъците на неспоразумението и ги уверявах, че в бъдеще всичко ще се поправи. Всичките мои говорения обаче не можаха нито да им повърнат загубеното доверие, нито да ги убедят за поправянето на училището, с една дума, яростта им бе застъпила разума им.
Главната причина, докарала ненадейно избухването на тяхната ярост и причинила общото даване на оставката им, е следната.
Учениците, за работата или без работата, ходили при господин Мустаков. Един ден господин Мустаков вижда сам с очите си един сръбски солдатин до вратата му, турен (от кого?) да гледа и да забелязва кои ученици ходят при господин Мустаков. Онези, които ходили този ден при него, са наказани със затвор за няколко дена. Други няколко ученици, като виждат това, поговорили помежду си да си дадат оставката. Шпионите, които ги чули, известили тутакси на командира. Този не забавя да свика всичките ученици наред и да ги пита въобще кои са онези, които искат да си излязат. Учениците се умълчали отначало, но командирът като захванал да им крещи, да ги заплашва със стреляне, с бой, те изведнъж пристъпили всичките [напред] и си искали оставката. Това като видял командирът, заповядал им да дадат писмен рапорт за причините, които ги накарват на тази постъпка. Учениците излагат тогаз писмено до министъра всичките свои недоволства и свършват, че по никакъв начин те няма да приемат да останат занапред.
Министърът, без да вземе никакви укротителни мерки, без да даде внимание на желанията, които комитетът беше изразил в писмото си № 11 за поправянето на състоянието, и като че той това е чакал, отбира 9 момчета, най-интелигентните и които са се най-старали за въздържанието на тяхното заведение, и като ги нахоква добре, им заповядва да оставят [напуснат] Белград за 24 часа.
Имената на тези момчета са следните: Петър Мешайков, Иван Кършовски, Михаил Танасов, Васил Иванов, Коста Ефтимов, Иван Мънзов, Янко Банков, Тома Панталеев и неговия брат Петър. Моля ви да забележите имената на Янко и Тома, които са между изпъдените, още преди те да пристигнат тука, защото ний пътувахме заедно. От това вий можете да заключите колко справедливо са и другите изпъдени.
Другите ученици, като виждат каква строгост употребява правителството против изпъдените и ги принуждава, като няма вапор, да преминат в Австрия, отдето могат да ги проводят в Турско (казват те), се разлютяват до една невъображаема степен; те си наистина загубили разума.
Като изпъжда тези, министърът заповядва да изпъдят малко по малко и другите българи.
Аз пристигнах тука тъкмо на този пункт, когато вече гореотбелязаните изпъдени ученици щяха да тръгват, и не забавих време да ида да се представя на господин Николич, да му дам вашето писмо и да го моля да употреби всичките възможни и прилични средства за погасяването на този пожар, който не само че унищожава всички планове за югославянството, но и отцепва за дълго време двата народа. Господин Николич ми отряза изведнъж всичките надежди; той ми каза открито, че трябва да се осъдят всичките българи и че няма да се приемат други освен онези, които се покоряват с всичката точност на военната дисциплина. Това ме много учуди от страна на един югославянин, толкоз искрен и ревностен; аз мисля, че щеше да бъде по-добре, ако той беше малко отстъпил за полза на общата идея.
Господин Николич ми каза и следните думи:
„Отначало гърците ни казаха, че и ний не ще да можем нищо да направим с българите; но, че е по-добре да ги поделим. Ний, като съжалявахме вашия злощастен народ, не се склонихме да робува той вечно ту под един, ту под друг народ; но отговорихме на гърците, че ний ще им покажем какво можем всичко да направим с българите. Днес обаче ний виждаме, че гърците са имали право."
Знам, че ще се зачудите на тези думи, защото те и мене много наскърбиха. Но ви моля да бъдете уверени, че това са неговите точни думи, които ни той каза, като се връщахме от министерството. Жал ни е само, че не мога да ви опиша и начина, по който той ги каза, за да им проумеете по-добре важността.
Аз ходих после с господин Мустаков при военния министър, за да молим и него да вземе нужните мерки за укротяването на учениците. Неговите думи ни показаха, че той не е взел под никакво внимание исканията на комитета в писмо № 11. И той ни даде същия отговор, че е решен да изпъди всички ученици: „Аз искам да имам войници съвършено покорни и подчинени на военните закони и никак не приемам хора, които да се занимават с вестници и с политика". Ний го помолихме да изпъди сержанта, който прави големи злоупотреби против учениците, но без да сполучим. Всичкото, което ний сполучихме в тази наша първа визита, беше да се приемат пак назад Янко и Тома, да останат при онез ученици, които биха се покорили на законите и да останат занапред. Невероятно е обаче, че ще се намерят ученици, които да останат под таквиз условия.
Ний като видяхме, от една страна, постоянството на всичките ученици да си излязат, и, от друга страна, постоянството на Министерството да не взема укротителни мерки и да иска да ги изпъди, ако не се съвършено подчинят на дисциплината, изнамерихме за добро да дадем имената на по-вироглавите помежду учениците, които подбуждат другарите си на постоянство, на министъра и да го молим да изпъди по-първо тях, за да можем да уговорим другите да влязат в здравия разум. В същото време мислехме да действаме и пред министъра, за да направи някои отстъпки, които биха улеснили нашата мисия пред учениците.
Може да ви е криво, като сме предложили да се изпъдят по-твърдоглавите, които не разбират никак от дума. Нашето споразумение беше наистина да не се пуска никой от тях, но ний трябваше да изберем от две злощастия по-малкото: вместо да се изпъдят всичките ученици, ний помислихме да подействаме да се задържат по-многото от тях, ако е възможно. Може да мислите, че е трябвало да се употреби военна сила, за да се задържат всичките в училището. Правителството никога не се би склонило на това, в противен случай в яростта си учениците биха се защитавали до смърт; самите техни офицери свидетелстват за това, и то би повече повредило постигането на общата цел. Никой друг начин освен добрината не може да се употреби с тях; а добрината не е никак приета от началниците, както и от министъра. Затова всичките разумни тукашни хора не одобряват тази постъпка на правителството.
Ний мислим, че засега оттук е вече всичко свършено; ний няма обаче да престанем да се стараем до последен час за поправлението на това положение, ний ще употребим всичките средства, които имаме подръка, за да уталожим, от една страна, учениците, а от друга, да добием някои отстъпки от правителството. Ний ви молим обаче в същото време да вземете там, колкото по-скоро е възможно, всичките мерки, които ще намерите за добри, за да се предотвратят злощастията, които отчаянието на тези войници би ги възбудило да направят; ний не знаем дали познавате какви работи са тези человеци в състояние да направят!
Вий ми бяхте говорили един ден за едно също военно училище в Русия. Господин Колони (казват учениците), като изповядал сам, че е добре опознал, че от тукашното правителство нямало вече никаква надежда, им обещал да издейства до Възкресение да се възстанови на друго място едно също заведение, [къ]дето те ще се преместят. Това не ще да бъде никак зле.
Това е днешното положение на работата; ний сме уверени, че вий и особено господин Колони, който е сам видял началото на тяхното размътване, ще познаете лесно важността на това злощастие и ще вземете предварително мерки. Колкото от наша страна, ний всякак ще се стараем да задържим тука по-голямата част от учениците, поне привременно; не можем обаче да ви дадем никакво уверение, че ще сполучим желанието си, а най-много, като виждаме колко е присърце на тукашните да съдействат и да отстъпят нещичко за постигането на това укротяване.
Приемете, господа, уверението за моята безкрайна преданост.
Гр. Д. Начович
Моля ви, като приемете от Болград 20 (лири австрийски - б.р.) за Тома Панталеев, дето са били с грешка проводени, да ми ги проводите до мене през господин Йордан Попович, ако няма през другаде.
Същия
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
БЕЛЕЖКИ
1. Хр. Георгиев.
2. Някои от нашите легионери в Белград се видели принудени да изоставят Легията, преди тя да бъде разпусната със заповед от сръбското правителство.
(Следва)
ЗА ОБИДЕНИТЕ ЧУВСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ
АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Как са защитавали чувствата на вярващите преди и какво става с тях сега. В действителност – все същото.
След като „Ал Кайда“, афганистанският полеви командир и премиер Гулбудин Хекматиар, турският президент Ердоган, палестинският духовен лидер шейх Абу Али Ахмад, пакистанският премиер Имран Хан, експремиерът на Малайзия, Рамзан Кадиров и Хабиб Нурмагомедов се изказаха за богохулника Макрон (експремиерът на Малайция при това заяви, че мюсюлманите са в правото си да убият всеки французин), своята тежка дума каза Владимир Путин. Той предложи да се приеме на равнището на ООН закон, който да защитава чувствата на обидените вярващи.
Това, разбира се, е забележителна идея.
Единственият въпрос е какво именно обижда чувствата на вярващите?
Както знаем, терористът от Ница, за чиито обидени чувства се тревожат толкова Ердоган и Имран Хан, а сега и Владимир Владимирович Путин, отряза главите на трима души, а по-точно на двама отряза главите, а една чернокожа жителка на Бразилия, майка на няколко деца, закла. Той им отряза главите тогава, когато се намираха в катедралата „Нотр Дам“, затова явно трябва да предположим, че неговите чувства на вярващ са били обидени от това, че има посетители в катедралата. А и от самата катедралата.
При което терористът успял да се обиди много бързо. Той пристигнал във Франция от Тунис един месец преди нападението и веднага се обидил.
В Татарстан на 31 октомври чувствата на някакъв вярващ били обидени от едно кафе-заведение. И той се отправил да взриви това подло шейтанско (дяволско – бел. П. Н.) място, както сам казал.
Във Виена на 2 ноември чувствата на друг вярващ били обидени явно от синагогата. Той отишъл там да постреля, но синагогата била затворена и вярващият започнал да ходи по улиците, обиждайки се и стреляйки. Той бил обиден от четирима минувачи, които били застреляни, и от още двадесет и трима, които били ранени. Като се съди по това, че тези минувачи не са казали нищо на вярващия, явно са го обидили със самия факт на своето съществуване. Те съществуват – значи го обиждат.
Изобщо казано, обидените вярващи имат дълга и интересна история.
Ако вземем такава мирна религия на светлината и доброто, каквато е християнството, изпълнена с любов към ближния, чувствата на християнските вярващи, както знаем, били обиждани от всичките антични храмове и от цялата антична култура, която те унищожили. Император Теодосий даже назначил специален комес, отговарящ за Изтока – Кинегий, - който се заел с боговдъхновената работа по унищожаването. В Сирия, в Апамея, бил унищожен обиждащият чувствата на вярващите храм на Зевс; В Александрия – Серапион, заедно с който била унищожена и жената философ, знаменитата Хипатия. Тя обиждала чувствата на вярващите с това, че се занимавала с философия. Гибън описва подробно как, след като я убили, обидените вярващи дерели с острите краища на мидени раковини парчета плът от трупа ѝ. Кинегий унищожил почти цялата Палмира.
Малко по-късно константинополският патриарх Йоан Златоуст разграбил останките от знаменития храм на Артемида в Ефес.
За разрушаваенто на храмовете понякога се използвали войски (които толкова не достигали за войната срещу варварите), но ной-често това правели самите обидени вярващи; част от тях се наричали парабалани.
Парабаланите трябвало по идея да се грижат за болните и бедните, но в действителност разорявали храмове и дерели с раковини плът от костите.
Ораторът Либаний описва ярко пълното унищожение, на което, благодарение на обидените чувства на вярващите, била подложена цялата империя: цялото ѝ минало, цялата ѝ култура, големите храмове, в които имало дивни статуи, и малките селски светилища, в които след събиране на реколтата поколения наред се стичали хора. Обидените вярващи, пише Либаний, „нападат храма с тояги и камъни, и железни ломове, а понякога, пренебрегвайки това – с ръце и крака. След това следва пълно унищожение – смъкват покривите, събарят стените, разбиват статуите и обръщат олтарите, и жреците трябва или да седят тихо, или да умрат“.
Обидените вярващи успели да унищожат цялата антична цивилизация и култура и самата Римска империя. Защото не я унищожили германците и арабите, унищожили я обидените вярващи.
Аналогична история се случила в Китай, когато там се появили през XVII-XVIII в. християнските мисионери. Станало ясно, че цялата китайска култура: конфуцианството, даосизъмът, будизъмът, китайските храмове и китайските учени – всичко обиждало чувствата на вярващите. Изключение били езуитите, които имали наглостта да научат китайски език, да използват в своите проповеди китайската философско-религиозна терминология и да твърдят, че китайските табели за възпоменание на мъртвите и ритуалите на конфуцианците са граждански ритуали, напълно съвместими с вярата в Исус Христос. Император Канси, настроен благосклонно към езуитите, даже потвърдил този чисто граждански характер на ритуалите в свое писмо до папата.
Но не било съдено! Обидените вярващи изпратили на папата донос за езуитите и в резултата от това папа Климент XI отговорил с була, забраняваща категорично на китайските християни да използват табели за възпоменание на мъртвите, да почитат Конфуций и да използват традиционните термини „тян“ и „шанди“ за назоваване на християнския бог. Накратко, според булата на папата, цялата китайска култура обиждала чувствата на вярващите.
Император Канси прочел булата, изумил се и решил проблема с обидените християнски вярващи ефективно и просто: така, както днес китайците решават проблема с мюсюлманите в Синдзян. В резултат от което китайската култура – за разлика от античната – не била унищожена от обидените вярващи.
Будите от Бамян обидиха чувствата на вярващите талибани. Будите бяха разрушени. Останките от Палмира обидиха чувствата на вярващите даешовци. По времето на Кинегий Палмира не била унищожена напълно, защото тогава обидените вярващи нямали взривни вещества. Даешовците поправиха този дефект и така поеха щафетата, паднала от ръцете на изтощените християни.
Чувствата на вярващите са универсално оправдание. Ако грабиш храмове и колиш хора просто така, това е варварство, грабеж и клане. Но ако се прави същото с думите: „Те обиждат моите чувства на вярващ“ - това е вече богоугодно дело. Съществува – значи обижда. Какво да се прави?
Ако вземем първоизточника на тези обидени чувства – а именно Стария завет, препоръчвам в него книга Числа, глава 31. Мойсей изпраща синовете на Израил на война срещу мадиамците и евреите, като избиват всички мъже, оставят жените живи. Чувствата на вярващия Мойсей се оказват обидени от това, че жените не били убити. „И Моисей им рече: Оставихте живи всичките жени? <…> Убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него...“ (Числа, 31: 15–17).
А на друго място – по-специално в книга Изход, се оказва, че всякакви олтари, всякакви богове и всякакви обитатели на Обетованата земя обиждат чувствата на вярващите в Яхме. Всички те трябва да бъдат предадени на херем – иначе казано, да бъдат унищожени. И там е написано: „Ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им“ (Изход, 23:23-24).
Както виждаме в дадения случай, обида за чувствата на вярващите е самото наличие в дадената земя на аморейци и ханаанци, а също така на всякакви признаци на тяхната култура – от олтарите до стълбовете.
Иначе казано, без чувства на вярващите – геноцид, а с тях – божествена умисъл. Как го каза палестинският шейх Абу Али Ахмад? „Хаилфът ще поведе мюсюлманските армии и ще унищожи напълно Париж“.
Във връзка с това ми се иска да направим уточнение за президента Путин: какво именно, от негова гледна точка, е обида за чувствата на вярващите. И какво да правим с тези вярващи, за които, като за префекта на Изтока Кинегий или като за папа Климент XI, или като за авторите на горепосочените текстове от Стария завет (в единия случай Жреческия документ, а в другия – Елохист), обида за чувствата на вярващите е самото физическо присъствие на хора на дадена територия, несподелящи единствената правилна вяра? А единственият начин да се премахне тази обида е да се унищожат напълно тези хора и тяхната култура?
Какво да правим с тези, които ги обижда самото наше съществуване?
И да, между другото. Нашите пламенни православни патриоти обичат да се присмиват на страхливия Запад, който бил капитулирал пред исляма. Обръщам внимание на пламенните патриоти, че в момента, в който френският президент и австрийският канцлер заговориха за опасността от ислямския тероризъм, президентът Путин, след като се разнесе царствено ръмжене от Чечня, заговори за защита на чувствата на вярващите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)