ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС – ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

Как се казвала общината, която ръководел Яков, братът Господен? Досега засягахме само периферно този въпрос. Да се спрем сега на него по-подробно.

Техните членове изобщо не са наричали „християни“. „Християни“ е дума, която се използвала от враговете на общината.

Какво самоназвание са използвали учениците на Исус?

Едно от тези самоназвания било „зилоти“. „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите и всичките са зилоти“ (Деяния, 21:20) – казва Яков на Павел. Но зилоти е самоназвание на „четвъртата секта“.

Още едно самоназвание на общината е „Следващите Пътя“. В началото на своята кариера Павел преследвал „до смърт Следващите Пътя (ὁδόν)“ (Деяния, 22:4) и поискал от първосвещеника писма до синагогите, „за да открие Следващите Пътя“ (Деяния, 9:2). „Следващите пътя“ било също така едно от най-любимите самоназвания на обитателите на Кумран.

Още едно самоназвание на ранните последователи на Исус е „светец“. Павел го употребява постоянно в своите писма. Той нарича членовете на своята община „светци“. „Поздравяват ви всички светци (άγιοι)“ (2 Коринтяни, 13:12). Същата дума употребява за привържениците на Исус и Йоан Богослов (Откровение, 13:7). Същото самоназвание използва и друг ранен християнин, Папий Александрийски: „И кога някой от светците ще вземе четка“ [1].

Като за „светец“ за Йоан Кръстител говори Марк: „Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше“ (Марк, 6:20). Според Егесип братът на Исус, Яков Праведника, бил „светец от утробата на майка си“. Йосиф Флавий описва есеите като хора, които „се стремят към особена святост“ [2].

Думата „светци“ е също така постоянно самоназвание на кумранците. В „Свитъка за войната“ се описват „лагерите на светците“, в Устава на Общината се говори за „община на светци“ и Енох вижда жилищата на светците на небето при Господ.

По-често от „светци“ обитателите на кумранската община наричали себе си само „праведници“, цадиким, по прозвището на своя основател Цадок. Същата дума е самоназвание на ранните християни. Яков, братът Господен, носел прозвището Праведника. Апостол Павел говори с негодувание за своите съперници, „лъжеапостоли, които се представят за служители на праведността“ (διάκονοι δικαιοσύνης) (2 Коринтяни, 11:13). Думата праведници била самоназвание на християните до IV век, когато оракулът на Аполон в Дидим поискал от император Диоклетиан да изтреби праведниците, разбирайки под това християните.

Още едно самоназвание на кумранската община било ебионим, което ще рече бедни. Ебионим наричали себе си и юдействащите християни. Още по-поразително е това, че в един от вариантите на „Свитъка за войната“ светците и праведниците не са наречени само „бедни“, а „бедни духом“ като в Проповедта на хълма (Матей, 5:3). В „Свитъка за войната“ те са наречени и „синове на светлината“, също като в Евангелието от Йоан (Йоан, 12:36).

Още едно важна самоназвание на кумранската община било „Пазители на Завета“, или на староеврейски – ноцрей ха Брит, тоест ноцрим, назореи. Именно представител на „назорейската ерес“ е наречен Павел от първосвещеника Анания (Деяния, 24:5). Прозвището на Исус било Исус Назорей (Марк, 10:47; Матей, 26:71; Лука, 18:37). Ранните християни се наричали „назореи“ и „есеи“ – пише Епифаний [3]. На иврит християните се наричат „назореи“ (ноцри) до днес и и това название се е запазило в арабски, където хпистияните се наричат „насранѝ“ [4].

Иначе казано, всички знакови за обитателите на Кумран самоназвания били също така самоназвания на последователите на Исус. И обратно, всички самоназвания на последователите на Исус били също така самоназвания на обитателите на Кумран. И едните, и другите били светци, праведници, Синове на Светлината, ревнители, бедни духом, назореи и Следващи Пътя.

Което е още по-интересно – в редица случаи именно кумранската употреба на думата ни дава възможност да разберем какво именно означава думата светец в Новия Завет.

Например твърдението, че „Човешкият Син ще ... дойде в славата на Отца Си със светите ангели“ (Марк, 8:38; Лука, 9:26), е неразбираемо без кумранската представа за светците като мистично избрани хора, богоравни още приживе, способни да общуват с ангелите и да бъдат членове на войската на духовете.

Ранните християни и кумранците имат не само еднакви самоназвания – те имат и еднакви особености на обществената си организация. И едните, и другите имат общо имущество. И едните, и другите се подчиняват на мебакери/епископи. И едните, и другите имат строга йерархия, на върха на която стои потомък от дома на Давид.

Даже героично защитаващият хипотезата за „мирните есеи“ Гейза Вермеш е принуден да признае, че кумранското обществено устройство „принуждава да се предположи пряка причинно-следствена връзка“ между кумранците и християните. „Вероятно младата и още неопитна църква се е изграждала по модела на добре развитото по това време есейско общество“ – пише той [5].

Хипотезата за наличие в Палестина по това време едновременно на две фанатични секти, които и двете са се наричали праведници, светци и назореи, и двете са се подчинявали на епископи/мебакери, и двете са били ръководени от потомък от дома на Давид, и двете имали общо имущество, напомня буквално разказа на Марк за някой си престъпник Исус, син на Бащата, който се подвизавал в Ерусалим по същото време, когато там проповядвал мирният Исус, син на Бога. Някои похвати не се променят даже след хилядолетия.

Но въпросът не е само в самоназванието и структурата. Кумранците и ранните християни имат също така еднакъв възглед за света.

Някои детайли от този възглед за света са станали така обичайни за нас, че ние даже не осъзнаваме доколко рязко се отличават от Петокнижието на Мойсей.

Ранните християни и кумранците имали обща представа за могъществото на Сатаната. Ако в ортодоксалния юдаизъм Бог няма съперници, за ранните християни, както и за кумранците, Сатаната е княз или даже „бог на този свят“ (2 Коринтяни, 4:4).

Те имали еднакви представи за ангелите, паднали заради това, че се съвкупили с човешките дъщери. Паднали тези ангели са наречени само в Книга Енох. В Книга Битие не се казва нищо за падението на ангелите. В нея съвкуплението на Божиите синове с човешките дъщери е описано в съвсем неутрални тонове, а великаните, плод на техния съюз, са наречени „силни и прочути старовременни мъже“ (Битие, 6:4).

Ранните християни и кумранците имали еднаква представа за духовната природа на ангелите. В трите синоптични Евангелия садукеите, желаейки да подложат динена кора на Исус, му задават труден въпрос: ако една и съща жена е била поредно съпруга на седем братя, чия съпруга ще бъде след възкресението.

„Заблуждавате се, като не знаете Писанията нито Божията сила. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето“ (Матей, 22:29–30; Марк, 12:24–25).

Но в Тората няма нищо за духовната природа на ангелите. В Жреческия документ ангели изобщо няма, а в J, откъдето е взета историята за Божиете синове, които се съвкупяват с човешките дъщери, тези синове, както лесно виждаме, съвсем не са против секса.

За духовната природа на ангелите се говори в Книгата на стражите – „след като сте духовни, свещени, в наслаждение от вечния живот, вие се осквернихте с жени“ (Енох. 3:44). Именно на нея се позовава Исус. Той цитира Книга Енох като Свещено Писание.

Ранните християни и кумранците имали еднаква представа, че тези, които изтезават плътта си и постигнат тайните, известни на сектата, ще станат като ангелите, особено след смъртта си. Ако ортодоксалният юдаизъм издига между Бога и човека здрава стена, кумранците и ранните християни я разрушават. Те обещават, че техните последователи ще бъдат „равни на ангелите и деца на Бога“ (Лука, 20:36).

Ако ортодоксалният юдаизъм забранява да се вижда Бога, ранните християни, както и кумранците, се възнасят на небесата (2 Корентяни, 12:2). Те могат да видят „небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син“ (Йоан, 1:51).

Ранната християнска представа за Светия дух в значението си на „ипостас на бога, спускащ се над човека и правещ го светец“ е съвсем еднаква за Кумран и Евангелията и нещо повече – евангелската употреба на думата е неразбираема без кумранската.

При това мистичната идеология на въздържанието, святостта и аскетизма, учението за възнасяне на небето и превръщане в Божи синове в ранното християнство, както и в Кумран, не изключва сладострастното предусещане за физическата разправа над враговете и също така физическото и материалното процъфтяване на природата, следващо след тази разправа.

Напротив: предполагат ги. Именно поради особената святост на християните и кумранците кланетата, които осъществяват, са акт на космическо изкупление. „Граби, герою“ – възкликва „Свитъкът за войната“. „Вие ще бъдете предадени в ръцете на праведниците; те ще прережат гърлата ви и ще ви убият“ – пророчества Енох (Енох. 19:69). „И ако някой не ви приеме ... истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град“ – обещава Исус (Матей,10:14-15).

Кумранците и християните имат еднаква представа за Страшния съд и за това, че по време на този съд праведниците ще бъдат наградени и грешниците наказани.

Те имат еднаква представа за предстоящото след Страшния съд материално изобилие за спасените праведници. „На всяка лоза ще има десет хиляди лозови пръчки“ – обещава Исус според Папий [6]. „И една мярка маслини ще дава десет преси масло“ – обещава Енох (1 Енох. 2:49).

Те имат еднаква представа за това, че Господ Месията ще дойде в войска от ангели върху облаци (IQM XII; Матей, 26:64. Откровение, 1:7).

Те имат еднаква представа, че този Месия, от рода на Давид, ще бъде Втора власт на Небето, въплъщение на Господ и Син на Бога. „Той ще се нарича Син на Бога и Син на Всевишния ще го назоват“ (4Q 246) – четем в кумранските текстове. „Той ще се нарече Син на Всевишния ... Светото Онова, Което ще се роди, ще се нарече Божий Син“ (Лука, 1:32–35) – четем в Евангелието от Матей.

Те имат еднаква представа, че Месията е бил „презрян“, но сега се намира по-високо от ангелите (4Q 471b). Този Месия, като Исус, висящ на кръста, е обект на насмешки и подигравки: „Те ще кажат против него много думи... Те ще съчиняват измислици за него и ще говорят за него само безчестни неща“ (4Q 541, fr. 9). В „Дамаския документ“ този Месия вероятно е наречен Йеша (Спасение).

Те имат еднаква представа за „белега“ и „печата“. Според „Дамаския документ“ в деня на Страшния съд ще се спасят само тези, които имат „белег“. Според „Откровението на Йоан Богослов“ще се спаси само този, който има „печат“.

Те имат еднаква представа за „Новия завет“. И едните, и другите се смятат за Нов Израил, който е сключил с Бога Нов завет. Само тези, които са влезли в Новия завет, са праведници и подлежат на Спасение.

Ако нещо плува като патица, кряка като патица и се нарича патица, то вероятно е патица. Ако Яков Праведника е ръководел община от светци, праведници, ревнители, бедни по дух, Следващи Пътя и назореи на Новия завет, чакащи пришествието на Йешуа върху небесни облаци, вероятно е ръководел Кумран.

Единственото възражение срещу отъждествяването на кумранците и ранните последователи на Исус се състои в простото обстоятелство, че редица кумрански текстове явно предшестват Исус.

Но това възражение има смисъл само ако приемем традиционната хронология на християнството и смятаме заедно с Лука, че че то се е появило през 29 година, когато Йоан Предтеча започнал да проповядва скорошното пришествие на Месията.

Тази традиционна хронология не отговаря на истината.

Даже Мелитон и Тертулиан предателски твърдят, че името „християнин“ се е появило по времето на император Август, иначе казано - тогава, когато според Йосиф Флавий се е появила „четвъртата секта“. Славянският Йосиф отъждествява Цадок с Йоан Кръстител и твърди, че е проповядвал поне тридесет години, от 6 до 36 година. А мандеите твърдят, че Йоан Кръстител е проповядвал четиридесет и две години.

Ако приемем хипотезата, че Исус Назорей, както Месията Менахем и Юда Галилееца, е по произход от рода на предводителя Езекия, началото на юдейската секта, част от която се развила по-късно в римското християнство, може да се отнесе към I в. пр. н. е. Сектата се смятала за истински приемника на светците, които вдигнали въстание срещу Антиох IV Епифан. Еврейските източници свързват неизменно дейността на Исус Назорей с името Йехошуа бен Перахия и Симеон бен Шетах и е много възможно тези източници наистина да определят правилно времето на разкола на светците на управляващи фарисеи и опозиционни есеи.

Фактът, че текстове като „Свитъкът за войната“ можем най-вероятно да определим за възникнали по времето на гражданската война срещу Ирод, не е повод да отричаме тъждеството на кумранците и ранните християни. Това е повод за друго – за преразглеждане на хронологията на ранното християнство.

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Против ересей, 5.33.3–4.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 2.

3. Епифаний. Посоч. съч., 29, 1, 2–3.

4 Самоназванието „назореи“ било толкова неприятно за евангелистите след Павел, че те започнали да го извеждат от град Назарет, вероятно по същите причини, по които „плодовете на дърветата“ станали акриди, а Петър Бирйона – Петър, син на Йона

5 Geza Vermes, The Complete Dead Sea Scrolls, p. 44.

6 Ириней Лионский. Посоч. съч., V: 33.3–4.

(Следва)