ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ИЛЮСТРАЦИИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ; КАКВО Е ПРЕМАХНАТО; МЕДНИЯТ СВИТЪК

ИЛЮСТРАЦИИ

Масада

Непрестъпната крепост на Ирод, завзета от сикариите. Именно тук водачът на сикариите Елеазар бен Яир наредил на своите последователи да убият жените и децата си, за да отидат всичките заедно в Рая.

Стелата на Меша

Стелата на моавитянския цар Меша от средата на IX в. преди новата ера. Стелата съдържа двете главни концепции, характерни за номадстващите ханаански народи. А именно: концепцията за персоналния бог на народа, на когото единствено хората трябва да се кланят, и концепцията за херема, свещената война, по време на която цялото население на противника трябва да се унищожи, а заграбеното имущество да се посвети на въпросния бог. Меша съобщава, че успехът започнал да го съпътства тогава, когато предал покорените евреи на херем в името на бог Кемош.

Олтарът на хълма Гевал

Олтарът на хълма Гевал бил построен около 1200 г. пр. н. е. – точно по това време, когато ханаанските възвишения около забранения хълм се покриват с мрежа от малки селища. Пропорциите и формата на този открит олтар съответстват точно на пропорциите на олтара във Втория храм. Олтарът на хълма Гевал е значително археологическо свидетелство в полза на легендата за Изхода. Той все едно е надпис: „Тук беше Исус Навин“.

Левиатан. Гюстав Доре

Книга Битие твърди, че Бог е създал света само със силата на словото. Това я отличава рязко от останалите митологии на Древния Изток, в които светът е създаден с убийството на Водно чудовище. Но в други части на Библията са се запазили спомени за унищожаването на Морско чудовище от бога на бурята Яхве. Понякога това чудовище се нарича Левиатан, понякога – Ям, понякога – Танин. Всички те са близки езикови родственици на Лотан, Ям и Тиамат, унищожени от угаритския Баал и вавилонския Мардук.

Култовата поставка от Таанах

Култовата поставка от Таанх предшествала строителството на Ерусалимския храм и се използвала като поставка за горене на благовония по високи места или по покривите. На първия и третия ред се намира изображение на богинята Ашера, съпруга и майка на Яхве. На третия ред Ашера е изобразена като Дървото на Живота, с централен ствол и три клона, иначе казано – бъдещата менора. На втория ред е престолът на Яхве, поддържан от сфинксове/херувими, на четвъртия – „конете на Слънцето“.

Печатът на Езекия

Намерен през 2015 г. при разкопките на Офла, в подножието на южната стена на храма. Царят на Юдея Езекия (управлявал през 729-687 г. пр. н. е.) бил първият монотеистичен реформатор на Юдея. Религиозната реформа при него се съчетавала с жестока централизация на властта в името на съпротивата срещу тогавашната свръхдържава на Древния Изток – Асирия.

Яхве и неговата Ашера

Хиляди глинени фигури на Ашера били намерени по време на разкопки в Израел. Те били разпространени по времето на Първия храм (ок. 800-586 г. пр. н. е.). Стотици от тях са намерени на триста метра от Храма, там вероятно имало светилища, посветени на Ашера. По времето на Втория храм Ашера изчезва.

Керамичен съд от Кунтилет Аджруд напомня за „Яхве и неговата Ашера“.

Серия релефи, украсяващи двореца на Сенахериб в Нивевия и изобразяващи обсадата и унищожаването на Лахис през 701 г. пр. н. е.

Авторът на 4 Царе твърди, че Господ Бог е спасил Езекия от асирийците заради неговото благочестие; той съобщава, че ангел ги е прогонил от стените на Ерусалим, убивайки в асирийския стан 80 хиляди души. Асирийският цар Сенахериб разказва друга история: той наистина не превзел Ерусалим, но опустошил цялата страна. Вероятно именно затова Манасия, синът на Езекия, се отказал от монотеистичните реформи и се покорил на асирийците. Израел Финкелщайн смята времето на Манасия за „златен век“ на Юдея.

Петиция до сатрапа Багоас за възстановяване на Елефантинския храм.

Еврейският гарнизон, изпратен да помогне на египтяните по времето на Манасия и разположен на остров Елефантин на границата с Нубия, построил там храм на Яхве и неговата жена, а на противоположния бряг на Нил бил издигнат храм на Ашера. Когато в края на V в. пр. н. е. храмът бил унищожен, местните юдеи се обърнали с молба да помогне за възстановяването му към Багоас, сатрап на персийската провинция Йехуд (Юдея). Нещо повече, те се обърнали със същата молба и към Санвалат, сатрап на съседната Самария, чиито жители се покланяли на Яве в храма на планината Харизим. Евреите от Елефантина явно не са знаели за забраната да се извършват поклонения на Яхве само в Ерусалим.

Цар Йосия очиства земята от идолите. Уилям Брейси Хол.

Цар Йосия (управлявал през 640-609 г. пр. н. е.) бил най-последователният и най-жестокият монотеистичен реформатор. Той изнесъл от храма Ашера и конете на Слънцето и горял хълмовите жреци върху техните олтари. Очистването на храма от цар Йосия вероятно е послужило като един от източниците на вдъхновение за аналогичната постъпка на Исус Христос. Днес бихме нарекли извършеното от него Културна революция: безпощадно унищожаване на домонотеистичното минало на нацията.

Убийството на синовете на цар Седекия пред очите на баща им. Гюстав Доре.

През 587 г. пр. н. е. царят на вавилонците Навуходоносор превзел Ерусалим, разрушил Първия храм и убил синовете на разбунтувалия се срещу него цар Седекия пред очите му (4 Царе, 25, 7). Водачът на монотеистичната партия пророк Еремия бил заклет враг на Седекия. Той провъзгласил Навуходоносор за „слуга на Господа“ и призовал всички народи да му се покоряват. Това осигурило назначаването на протежето на Еремия, Годолия, за наместник в разорената Юдея и висок статут на партията на монотеистите по време на вавилонския плен.

Писарят Ездра. Средновековна миниатюра, Codex Amiatinus, ок. 716 г., Флоренция.

Ревностен монотеист, писарят Ездра пристигнал в Ерусалим с голяма група преселници около 457 г. пр. н. е. Скоро след него дошъл новият персийски наместник Неемия. Неемия нямал никакво отношение към рода на Давид, но затова пък ръководел царската трапеза на цар Артаксеркс. Със себе си Ездра донесъл текст, който практически бил съвременният вариант на Тората. Ричард Елиът Фридман смята, че тази редакция е била направена от самия Ездра.

Персийският цар Дарий (години на управление 522-486 пр. н. е.)

През втората година от управлението на персийския цар Дарий пряк потомък на цар Давид, Зоровавел, се върнал в Ерусалим и започнал строителството на Втория храм. По това време в Персия имало гражданска война и Зоровавел, ако съдим по всичко, се възползвал от нея, за да се обяви чрез своите придворни пророци за цар. След победата на Дарий не чуваме нищо за Зоровавел. От тази минута властта на Давидовия род над юдеите представа и над тях започват да властва колективна теокрация, която след това получава името „садукеи“.

Александър Македонски (356–323 г. пр. н. е.).
Александър Македонски изиграл огромна роля за съдбата на евреите. Ерусалим отворил пред него вратите си без бой. Първосвещеникът Ядуй, ръководен от своевременен пророчески сън, излязъл да го посрещне начело на ликуващия народ; не е изключено Александър да е бил провъзгласен от него за Божи избраник. Във всеки случай, той бил допуснат в Храма и извършил там жертвоприношение, което било категорично забранено за неевреи, и множество евреи се присъединили към неговата армия. Новата еврейска диаспора, появила се след елинското завоевание, била изцяло монотеистична и именно след Александър мечтата за Месията получила всеобщ размах

Антиох IV Епифан (години на управление 175-165 г. пр. н. е.)
Селевкидският цар Антиох IV Епифан решил да сложи край на омръзналия му юдейски култ и забранил обрязването и жертвите за Яхве. В отговор последвало въстанието на Юда Макавей, в резултат от което Юдея получила независимост, а първосвещениците от рода на Садок като ръководители на нацията били сменени от Хасмонеите - потомците на Юда Макавей.

Предвечният. Уилям Блейк
Титлата „атик йомин“, или Баща на дните, Предвечен, с която Книга Даниил удостоява Бога, съответства по-скоро на ханаанската титла на върховния бог на мирозданието Ел. А излязлото от морето Чудовище, с което в Книга Даниил се сражава Човешкият син, за когото в небесата е поставен втори престол, напомня удивително Морското чудовище, Ям, с което в угаритските митове се сражава младият бог Баал, синът на Ел.

Мъченичеството на Макавеите. Антонио Чизери
Религиозните фанатици, въстанали през 167 г. срещу Антиох Епифан, се ръководели от две пророчества: за идването на Човешкия син, който ще покори целия свят, и за физическото възкресение на мъчениците за вярата. Именно затова майката на седемте синове (2 Макавеи, 7) кара децата си да приемат по-скоро мъченическа смърт, отколкото да се отрекат от Господа.

Разпятето на фарисеите
Скоро след идването си на власт през 103 година пр. н. е. Александър Янай, първосвещеник от рода на Хасмонеите, се обявил за цар. Фарисеите вдигнали срещу него въстание. Осемстотин фарисеи били разпънати пред очите на Янай, който пирувал със своите жени и наложници. Разбитите участници във въстанието били принудени да избягат от Юдея и именно тогава Кумран преживява първия период на своя разцвет.

Исус в дома на фарисей. Тинторето
Фарисеите в Новия Завет се изобразяват като лицемери, опора на властта и противници на Исус. В действителност те са радикална революционна партия, дошла на власт заедно с Хасмонеите. Те първи разработили идеята за вечния живот за тези, които станат мъченици за вярат

Оскверняване на Ерусалимския храм от Помпей и неговите войници. Жан Фуке
През 63 г. пр. н. е. Помпей превзел Ерусалим, като сложил край на независимостта на Юдея. За радикалите, отцепили се по това време от фарисеите, това се превърнало в доказателство за греховността на Хасмонеите. От този ден нататък те възлагали своите надежди на Месията от Давидовия дом.

Ирод и Иродиада по време на пир. Франс Франкен Старши. Фрагмент.

Цар Ирод, Антихристът.

Идумейците провъзгласили Ирод за цар на Юдея по време на езическо жертвоприношение на римския Капитолий. Според „славянския Йосиф“ след завземането на Ерусалим той поискал от Синедриона да го признае за Месия и, след като получил отказ, избил членовете му. Официалната партия на иродианите го смятала за Месия, иначе казано – за Христос, но за фанатиците Ирод бил Антимесия и Син на Беззаконието. Много вероятно е мрачната фигура на Антихриста, земното въплъщение на Сатаната, след когото трябвало да дойде Христос, да се е появила за първи път именно като описание на Ирод. Въпреки че неговото управление било златен век за Юдея, той е останал в паметта ни като синоним на въплътеното зло.

Иродион

Един от укрепените дворци и място, където е погребан Ирод Велики.

Кесария
Останки от града, който Ирод построил

Храмът, построен от Ирод, реконструкция

Избиването на младенците. Тинторето

Цар Ирод не е нареждал да бъдат избити младенците във Витлеем. Но той екзекутирал синовете си; заповядал да бъдат екзекутирани привържениците на Юда и Мататия; преди смъртта си събрал представителите на най-знатните родове на стадиона и едва не разпоредил да ги избият до един. През 37 г. пр. н. е. погубил всичките, освен двама, членове на Синедриона и галилейските фанатици, въстанали срещу него, сами убивали жените и децата си, за да възкръснат заедно с тях за вечен живот. Ако начело на тези фанатици още тогава е стоял представител от дома на Давид, както това следва от Кумранските свитъци, Ирод наистина би трябвало да направи всичко, за да унищожи неговите наследници.

Йоан Кръстител. Тициан

Евангелието от Лука нарича Йоан Кръстител съвременник на Исус и твърди, че се е родил половин година преди него. Мандеите смятат, че Йоан се е родил едно поколение преди Исус. А „славянският Йосиф“ отъждествява предшественика на Исус, Йоан Кръстител, със страшния основател на „четвъртата секта“, пророка с прозвището Цадок, което ще рече Праведник.

Апостол Симон. Рубенс

Марк нарича апостол Симон „кананит“ (Марк, 3:18), което в превод от гръцки означава „зилот“ (Лука, 6:15). Освен апостол Симон Зилот има вероятност при Исус да е имало и Юда Зилот, чието име се среща в някои варианти на Матей (Матей, 10:3).

Апостол Яков, син на Зеведей. Тиеполо

Прозвището на синовете на Зеведей „Боанергес“, което Марк превежда като „Синове на Гръмотевицата“, може да бъде преведено също така и като „Отмъстители“. Това е типично зилотско прозвище.

Апостол Андрей. Артус Волфорт

Според „Деянията на Андрей“ апостол Андрей притежавал магическа сила. Враговете, които се опитвали да го заловят, ослепявали, мечовете падали от ръцете им и те умирали. В „Деянията на Андрей и Матей“ апостол Андрей обкръжил цял град, който се отказал да следва пътя на Исус, със стена от вода и го опожарил отвътре.

Мъченичеството на свети Филип. Хосе де Рибера

Апостол Филип бил наставник на Симон Влъхвата, известен също така като апостол Павел. В „Деянията на Филип“ апостолът провалил в бездна цял град, чиито жители отказали да приемат Христос.

Разкаянието на Юда. Жозе Ферас де Алмейда Жуниор

Прозвището на Юда – „Искариот“, може да се изтълкува като "Сикария".

Неверието на апостол Тома. Караваджо

Роберт Айзенман идентифицира апостол Юда Тома с пророка от „четвъртата секта“, гоеса Теуда, който през 46 година вдигнал въстание, като обещал да раздели водите на Йордан. Тома на гръцки означава „близнак“. Апостол Юда вероятно е претендирал, че е духовен близнак на Исус. Не е изключено това да е опит за предизвикване на физическия му брат.

Апостол Вартоломей. Латеранската базилика.

Апостол Вартоломей, което ще рече „бар толомей“ (син на браздата, земеделец), бил могъщ светец и дори веднъж принудил да отговаря на въпросите му самия Сатана, който му разкрил всичките тайни на мирозданието. По странно съвпадение Йосиф Флавий нарича Толомей един могъщ предводител на разбойници и вероятно последовател на „четвъртата секта“, който бил екзекутиран по времето на прокуратора Куспий Фад.

Апостол Петър. Латеранската базилика.

Евангелието от Марк нарича Петър „бар Йона“, което ще рече „син на Йона“. Но има и друг вариант да се напише това прозвище: „бир йона“, тоест „екстремист“. Именно думата с „бирйоним“ Талмудът нарича представителите на „четвъртата секта“, които завзели Храма през 66 година.

Възкресението на Лазар. Себастиано дел Пиомбо

Лазар, или в оригинала Елеазар, когото Исус възкресил от мъртвите, бил предан негов последовател. По странно съвпадение Елеазар бен Динай се споменава от Йосиф Флавий като „главатар на разбойници“, а от Талмуда – като един от водачите на „четвъртта секта“. Рано подложен на християнска цензура екземпляр на „Йосифон“ нарича Елеазар последовател на „сина на Йосиф“.

Възкресението на дъщерята на Яир. Иля Репин

Извършените от Исус чудеса били за християните основно доказателство за истинността на неговото учение. За Синедриона вероятно същото това е било основно доказателство, че той е чародей, възнамеряващ да прелъсти Израил и подлежащ заради това на незабавно наказание. Чародеите били строго забранени от Тората. (Второзаконие, 18:10–12). Именно гоеси, чародеи, Йосиф Флавий нарича пророците от „четвъртата секта“.

Възнесение. Рембранд

Ортодоксалният юдаизъм забранявал на хората да виждат бога и да се възнасят на небето. Но първоначално вярата в Яхве вероятно е подразбирала и едното, и другото. Отзвуци от тези вярвания се запазили сред народните маси и отново се възродили нашироко в Юдея след завземането от римляните. Един от юдейските апокрифи от 1 век - „Възнесението на Исая“ - говори директно за общество на пророци, които живеят в пустинята, не ядат месо и могат да се възнасят на небето.

Исус влиза в Ерусалим. Пиетро Лоренцети

Триумфалното влизане на Исус като Месия на Израил в Ерусалим се представя от евангелистите като извънредно мирно събитие. Но самото провъзгласяване на Исус за цар било, според римските закони, много тежко престъпление, за което се полагало смъртно наказание. Това било crimen laesae maiestatis, което ще рече престъпление в ущърб на императора.

Реконструкция на Ерусалим и Храма на Ирод. Джеймс Тисо

Храмът на Ирод, като римския форум, не бил едно здание, а цял комплекс от задния, дворове и галерии. Той заемал територия, равна на две трети от територията на Московския Кремъл, и бил гигантско укрепление, господстващо над Ерусалим. Само за да се затворят вратите му през нощта, били необходими усилията на двеста души и наследствената храмова стража, произлизаща от левитите, била единствената местна въоръжена сила в Юдея. Колко души са му били необходими на Исус, за да извърши погром в Храма и да не позволи „да пренесе някой какъвто и да било съд през Храма“? (Марк, 11:16).

Изгонване на търговците от Храма. Ел Греко

Прочистването на Храма от Месията е една от основните идеи на миленаризма. Храмът бил прочистен от цар Йосия; Храма прочистил Юда Макавей като унищожил селевкидските окупатори.

Ангелът, който излива втората чаша. Хауърд Дейвид Джонсън

“Откровението на Йоан Богослов“ поставя толкова високо седемте ръководители на седемте малоазийски църкви, че ги нарича ангели. То приписва на тези ангели необикновени, фантастични възможности: именно те изливат в „Откровението“ седемте чаши на Божия гняв на земята, изтребвайки всички неверници. В „Откровението“ нещастията на земята изобщо не са изпратени от Сатаната. Изпраща ги Христос, а от тях се спасяват само сто четиридесет и четири хиляди души, „на които има печат“.

Свети Петър и свети Павел. Ел Гпеко

Петър и Павел често се изобразяват заедно, като двама равноправни апостоли, които основават християнството. Но писмата на апостол Павел свидетелстват, че между тях е имало колосален конфликт, свързан с това, че Павел отказвал да следва Тората.

Бият Павел с камъни в Листра. Жан-Батист дьо Шампан

Авторът на „Деянията на апостолите“ нарича юдеите, които бият Павел с камъни в Листра, а след това в Тесалоники, „зилоти“. Също така – „зилоти“ – нарича последователите на Исус главният враг на Павел, Исусовият брат Яков, който ги ръководи в продължение на тридесет години. „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите и всичките са зилоти“ (Деяния, 21:20) – казва той на Павел, когато Павел идва в Ерусалим.

Страшният съд. Гюстав Доре

“Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове“ (Откровение, 11:15).

Яков, брат Господен. Миниатюра

Яков Праведника, братът на Исус, бил хвърлен от стената на Храма през 63 година, след като не приел предложението на Синедриона да се отрече от доктрината за близкото Второ пришествие на Исус. Според съвременния текст на Йосиф Флавий екзекуцията паникьосала юдейския истаблишмънт и довела до активиране на сикариите. А според един изгубен текст, но запазен като преразказ от много бащи на църквата, отмъщението за тази екзекуция предизвикало Юдейската война.

Апостол Павел пред прокуратора Феликс. Ушлям Хогарт

Уилям Хогарт изобразява апостол Павел по време на съдебен процес и във вериги. В действителност отношенията на апостол Павел и римските власти се отличавали със значителна топлота. Именно римските власти спасили Павел в Ерусалим от разгорещената тълпа, а след това го изпратили под защитата на двеста войници, седемдесет конника и двеста стрелци в Кесария, за да го спасят от четиридесетте сикарии, които се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият.

Исус се явява на Яков. Николо Бамбини

Според „Евангелието от евреите“ най-напред след своето възкресение Исус се явил на брат си Яков. Суровата фигура на физическия брат на Исус, Яков, който не ядял месо, не пиел вино, спазвал строго юдейския закон и носел прозвището Праведника – същото като прозвището на основателя на „четвъртата секта“ – контрастира рязко с образа на Исус, както го виждаме в Евангелията. Без преувеличение можем да кажем, че всичките текстове на Новия завет преследват една цел – да махват Яков, брата на Исус, от историята на църквата, както Кратката история на ВКП(б) махнала от Октомврийската революция Троцки.

Убиването на св. Стефана с камъни. Рембранд

Свети Стефан се смята за първия християнски мъченик. Бил убит с камъни в Ерусалим. Най-вероятно зад убийството на Стефан се крие боя на стъпалата на храма между двете фракции на сектантите, едната от която оглавявал Яков Праведника, брата на Исус, а другата – бъдещия апостол Павел. Авторът на „Деянията на апостолите“ нарича Яков „венец“, защото той претендирал за статута на Първосвещеник, един от главните атрибути на когото бил венецът, на гръцки – „стефанос“.

Арката на Тит

През 70 година войските на Тит превзели Ерусалим и опожарили Втория храм. Количеството на плячката било такова, че с тези пари построили Колизея в Рим. В момента на щурма в галериите на Храма се намирали хиляди жени и деца, дошли там заради пророка, който ги призовал, обещавайки им в последния момент да се появи Спасител, с други думи – Йешуа. Всички изгорели, били убити или поробени.

Надпис върху ъгловия камък

Камъкът от горния ъгъл на Храма, от който вероятно са хвърлили Яков Праведника. Именно от този камък, докато Храмът не бил разрушен, звучал шофарът, церемониалният рог, възвестяващ началото на празниците и важните събития. Надписът за това още украсява ръба на камъка.