НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – ИКОНОМИКА – ЯН ТИНБЕРГЕН

Ян Тинберген (Jan Tinbergen)

12 април 1903 г. - 9 юни 1994 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Рагнар Фриш)

(За разработването и прилагането на динамични модели за анализ на икономическите процеси.)

Ян Тинберген е нидерландски икономист. Той и Рагнар Фриш са първите лауреати на Нобелова награда за икономика.

БИОГРАФИЯ

Ян Тинберген е роден в Хага. По-малките му братя са също известни учени: етологът и орнитолог Николас Тинберген (1907—1988) – лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина (1973 г.), и Лукас Тинберген (1916—1955) – известен орнитолог.

След края на средното си образование в Хага Тинберген завършва през 1926 г. физическия факултет на Лайденския университет, през 1929 година получава докторска степен с дисертация за проблемите при намиране на екстремума във физиката и икономиката, негов научен ръководител е физикът-теоретик Паул Еренфест. Първото изследване на Тинберген е върху модела на паяжината.

От 1931 г. Тинберген преподава статистика в Амстердамския университет, а през 1933 г. става професор в ротердамското Нидерландско училище към университета „Еразъм Ротердамски“. От 1930 г. започва работа в подразделението за изучаване на деловите цикли към нидерландското Централно статистическо бюро, с прекъсване през 1936-1938 г. работи в Женева за Обществото на народите, където анализира икономиката на Нидерландия. През 1945-1955 г. е директор на Централното бюро по статистика в Хага.

Президент е на Иконометричното дружество през 1947 година. През 1966-1975 година ръководи комисията на ООН за планирано развитие. От 1969 г. е член-кореспондент на Британската академия. През 1973-1975 г. заема длъжността професор по международно сътрудничество в Лайденския университет.

НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО

Моделът на паяжината

Тинберген е един от авторите на модела на паяжината, който обяснява регулярните циклични колебания на производството и на цените на някои стоки, като го описва за първи път паралелно с американския икономист Х. Шулц и италианския икономист У. Ричи през 1930 г. Моделът на паяжината показва, че при съвършена (наричана още чиста или свободна – бел. П. Н.) конкуренция цените се формират на основата на колебанията на търсенето и предлагането, а производството и цените на стоките с малък срок на годност извън състоянието на равновесие не се връщат непременно към него. Названието на модела е предложено от английския икономист Н. Калдор въз основа на това, че графиките на кривите, отразяващи промяната на цените, образуват паяжина.

Теория за икономическите цикли

През 1932 г. Ян Тинберген изказва идеята, че инвестиционните очаквания на участниците в пазара са по същността си рационални и могат да се описват от съответен икономически модел:

„В някои случаи тези [инвестиционни] очаквания могат да бъдат заменени с икономическо-теоретични изводи, дефинирани константи и реални променливи. Например за случайна променлива рационалното очакване е математическо очакване, иначе казано – определена константа. Друг пример е променлива, която се изпълнява в съответствие с някакъв закон с определено равнище на сближаване. Очакванията също така могат да бъдат заменени с (временни) редици, в които се прилагат текущите значения на променливата и нейните производни“.

Тинберген пише:

„Можем да си зададем въпроса кое е определящото за инвестициите: очакването на печалба или, напротив, ранното получаване на печалба. Макар че отговорът на този въпрос е еднозначен, на мене все пак ми се струва, че ключови фактори за очакванията са получените преди това печалби“.

Той изказва хипотезата и посочва емпирично, че текущите борсови цени могат да се използват добре за предсказването на бъдещи котировки.

През 1939 г., като разработва статистически апарат за множествена регресия, Тинберген изследва по поръчка на Обществото на народите делови цикли, което е прието да се смята за начало на използването на съвременни статистически методи в иконометрията. Проектът на Обществото на народите, разбира се, не е насочен към решаването на проблемите на иконометричната методология, а към търсене на изход от най-острите социални проблеми, свързани с инвестиционната криза. Задачата е да се оценят причините за икономическите колебания, а тъй като различните фактори въздействат едновременно, елементарните статистически методи (едномерните временни редици или сравняването на няколко редици) не могат в този случай да се използват.

Тинберген прилага множество корелации, без да поставя под въпрос методологичната им коректност. Неговият подход може да бъде описан като прагматично изследване в областта на позитивистките традиции. На първия етап от своето проучване той проверява теоретичните очаквания за влиянието на едни или други променливи в изолирани регресивни уравнения, а на втория ги обединява в система. След това проверява и до каква степен окончателната редуцирана форма (след поредица от замествания) описва съществуващите колебания.

Дискусията с Кейнс

Широко известна е дискусията на Дж. М. Кейнс с Тинберген, която започва през 1939 г. със статията на Кейнс „Методът на професор Тинберген“ („Professor Tinbergen’s Method“) в списанието „The Economic Journal“ и продължава в цикъл статии от различни автори (в нея участва и младия Милтън Фридман). Но мнозина смятат, че по-интересното от тази дискусия (поради по-голямата откровеност) се намира в частната кореспонденция между Кейнс и Тинберген, публикувана днес в Кеймбриджкото издание на съчиненията на Кейнс. Смисълът на дискусията е в обсъждането на философията и методологията на иконометрията и на икономиката въобще. В писмата си Кейнс разглежда икономиката не толкова като „наука за мисленето от гледна точка на моделите“, колкото като „изкуство за избиране на съответните модели“ (модели, съответстващи на постоянно променящия се сват). Тази дискусия става до голяма степен определяща за развитието на иконометрията.

Гравитационен модел на външната търговия

Тинберген използва за първи път гравитационния модел на външната търговия в своя разработка от 1962 г. В прилагания модел обемът на износа от една държава в друга е свързан със следните променливи: БВП на страната износител, БВП на страната вносител и географско разстояние между двете страни:

${\displaystyle E_{ij}=GY_{i}^{\beta _{1}}Y_{j}^{\beta _{2}}D_{ij}^{\beta _{3}}{\ }}$,

където ${\displaystyle E_{ij}}$ e износът от страната i в страната j, Yi е БВП на страната i, Yj е БВП на страната j, а ${\displaystyle D_{ij}}$ е разстоянието между i и j.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

През 1922 г. Тинберген подписва „Предупреждението към човечеството“ („World Scientists' Warning to Humanity“).

Превод от руски: Павел Б. Николов