Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 360
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Крайова, 7 април 1868 г.
Господине Хр. Георгиев в Букурещ
Надявам се да сте приели писмото ми от 1.тек[ущия месец], което ви бях писал от Александрия и ви го бях изпроводил с рецепис през господина Хр. х. Костов. В това писмо ви бях разказал подробно всичко, което бях направил в Александрия, върху предмета, както и за работите на Тотю.
На тръгване се срещнах пак с Тотю и от изпитванията ми можах да се убедя, че той наистина ще мине в Българско, ако намери средства, и че главната причина на това е, че той няма средства за препитанието си.
Уверен съм обаче, че господин Репанович ще сполучи да издейства в Александрия да не му се дава никаква помощ за минаването му.
В Турну Мъгуреле главната моя длъжност, както и на приятелите ми Тома и Янко, беше да убедя тамошните наши единородци за злощастията, които ще произлязат от безвременното минаване на четите. Аз говорех за това особено с господин Ган Бунеско, който беше преди малко президент на Трибунала, а сега е адвокат. Този българин патриот има голямо влияние в Турну както пред гражданите, тъй и пред тамошното началство, и той се убеди, че не е още време да минат чети и че е много зле, ако не се работи задружно и от хора умни и опитни, и е против на претенциите на войводите. Той ми обеща да действа с всичките си сили, за да се възпре минаването на четите и в нужда да употреби правителствена сила.
Непрестанните дъждове не ни позволяват никак да следваме скоро пътуването си, затова едва вчера пристигнахме тука, ако и да смятахме завчера да бъдем вече в Белград.
Аз тука се срещнах с господин Петър Дянков и му разказах подробно всичкото, което ми бяхте заповядали да им говоря. Господин Кънчо Теодоров отсъства от града.
Тукашните българи се оплакват от вагабонти българи, които казват, че отиват в Белград (изпроводени от Букурещ) или се връщат за работа в Букурещ (проводени нарочно от Белград) и им искат пари, и ги псуват, ако не им дават. По-многото от тях вместо да си следват пътя, оставали по кръчмите или отивали по селата и проповядвали разни вредителни лъжи. Ний им казахме да не дават никому нито една пара, ако не го лично познават за добър и честен. Тука сварихме двама, които се връщаха от Белград, направили се на болни и продават кадри; двама от които най да не се надява человек да направят това. Те ни казаха някои шарлопи за тамошните ученици, които са толкоз неприятни, че не смея да ви ги съобщя преди да идем да се научим за точността им, и които вярвам, че са лъжа, както и всички други, които подобните им пръскат по света.
Приемете, моля ви, уверението за моята преданост
Гр. Д. Начович
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.