НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – ИКОНОМИКА – РАГНАР ФРИШ

Рагнар Фриш (Ragnar Frisch)

3 март 1895 г. – 31 януари 1973 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Ян Тинберген)

(За за разработването и прилагането на динамични модели за анализ на икономическите процеси.)

Норвежкият икономист Рагнар Антон Китил Фриш е роден в Осло. Син е на Антон Фриш и Рагна Фредерика (Китилсен) Фриш. Много поколения от семейство Фриш са ювелири, работещи със злато и сребро. Рагнар също учи тази професия в знаменитата фирма „Давид Андерсен“ (Осло) и през 1920 г. получава патент за майствор-златар. По настояване на майка му учи и в университета в Осло, като избира специалността икономика, защото, казва самият той, „това беше най-краткият и най-лесният курс“. През 1919 г. получава степента бакалавър и на следващата година напуска Норвегия, за да следва аспирантура във Франция, а след това в Германия, Великобритания, Италия и Съединените щати.

През 1925 година Фриш се връща в Осло като асистент-професор по икономика в университета. През 1926 г., като завършва дисертацията си по математическа статистика (за полуинвариантите и значенията, използвани при изучаване на статистическото разпределение), получава докторска степен. През 1928 г. става адюнкт-професор, а през 1931 г. е назначен на длъжността пълен (действителен) професор по социална икономика и статистика и за директор на изследователския отдел на Икономическия институт към университета в Осло.

В основата на учебните си курсове Фриш поставя произведенията на известни учени като Давид Рикардо, Кнут Виксел и Алфред Маршал. Макар че някои от тях включват в теориите си математика, те използват по-скоро „литературен“, а не математически език. Стилът на логическото им мислене и доказателствата им Фриш смята за „мъгливи и бледи“. Самият той се стреми да придаде на икономиката „нов старт“, да я приближи до естествените науки чрез създаването на теории, лежащи върху математически и аксиоматични основи, и да я свърже с емпиричните изследвания, опиращи се на математическата статистика.

Фриш се стреми да представи тези нови начала още в първото си значително произведение – публикуваната през 1926 г. статия „За един проблем на чистата икономика“ („Sur un probleme d'economie pure“), в която авторът дава ново изложение на теорията за потребителското търсене – отрасъл от икономическата наука, изучаващ поведението на личността. Теорията му съдържа математически изводи от малък брой аксиоми, които характеризират поведението на потребителите, стремящи се да максимизират получаваната от тях полезност (иначе казано – възможността им да удовлетворят желанията и потребностите си). Фриш предполага, че потребителите наистина максимизират полезността, а функцията полезност има определени ясни математически качества. Тъй като предложените от него аксиоми се оказват прости и ясни за разбиране, лесно могат да бъдат подложени на експериментална проверка: следващите икономисти имат възможността да се опират на неговите разработки, да усъвършенстват теорията и да търсят допълнителни сфери за нейното използване.

С помощта на математически и аксиоматични основи Фриш излага по нов начин теорията за производството, разглеждаща поведението на производителите и фирмите. Но много от идеите му в тази област могат да станат достояние само на ограничена аудитория – отчасти защото той не публикува много от основните си разработки, а отчасти защото оригиналността на идеите му и математическият стил, в който са изложени, ги правят неразбираеми за повечето икономисти по това време.

Разработките на Фриш по теория на производството включват характеристики на производствените функции чрез използване на изокванти, или комбинации от разходи, носещи еднакъв прираст. В произведенията си той се стреми към количествен израз и статистическа проверка на своите хипотези, внимавайки статистическите методи на анализ да се основават на строга икономическа теория. Някои от тези идеи, засягащи теорията за производството, Фриш публикува през 1935 г. в статията си „Принципът на заместване: пример за прилагането му в шоколадовата индустрия“ („The Principle of Substitution: An Example of Its Application in the Chocolate Industry“). Неговата концепция за теорията на базата на тази индустрия полага основата, върху която по-късно е изградена неокласическата икономическа теория.

В своето първо важно изследване, посветено на количествения анализ – „Корелация и разсейване в статистическите променливи“ ("Correlation and Scatter in Statistical Variables", 1929 г.) - Фриш описва трудностите, свързани с установяването на причинните връзки в икономиката, когато наблюдаваните тенденции се определят от едновременното действие на взаимозависими променливи като например в случая с проблема за съотношението на търсенето и предлагането на стоки и услуги. Той постоянно подчертава важността на фактора време и на промените, настъпващи във времето. Като новатор в създаването на динамични модели за анализ Фриш оказва влияние върху следващите изследвания в тази област, по-специално върху произведението на Пол Самюелсън „Основи на икономическия анализ“, 1947 г.).

След оригиналното емпирично изследване на Фриш „Нови методи за измерване на пределната полезност“ ("New Methods of Measuring Marginal Utility"), публикувано през 1932 г., през 1934 г. следва произведението му „Анализ на статистичните пресечни в системите на пълна регресия“). Във второто си изследване Фриш анализира и доработва проблема за взаимозависимостта на променливите, който той нарича мултиколинеарност и който определя като тенденция на много променливи към съвместно движение благодарение на тяхното подчинение на общи тенденции, цикли или други сходни характеристики.

Фриш въвежда термина „иконометрия“, за да означи прилагането на математиката в икономическата теория и в емпиричните изследвания. През 1930 г. той прилага не малко усилия, за да създаде Иконометричното дружество – международна асоциация на статистици-икономисти, използващи в работата си математически методи. В продължение на повече от тридесет години той работи като редактор на списанието на дружеството „Иконометрия“.

По време на Голямата депресия през 30-те години основно внимание Фриш обръща на сериозен кръг от проблеми, които се отразяват върху икономическото положение на държавите. Тези негови нови изследвания са публикувани в статията „Проблеми на разпространението и проблеми на импулса в динамичната икономика“ ("Propagation Problems and Impulse Problems in Dynamic Economics"), публикувана през 1933 г.

В нея има няколко нови принципа, които допринасят за по-нататъшното развитие на анализа на икономическия цикъл, включително са използвани за първи път термините „микроикономика“ (за означаване на сферата на поведение на отделните икономически субекти) и „макроикономика“ (за означаване на сферата на дейност в рамките на една национална икономика). Статията на Фриш съдържа също така една от първите системи за изчисляване на националния доход, която по-късно той развива в статията си „Система от концепции, описващи икономическия оборот и производствения процес“ ("A System of Concepts Destribing the Economic Circulation and Production Process"), излязла през 1948 г.

В две статии, публикувани през 1933 г. и 1936 г., под еднакво заглавие „За понятието равновесие и неравновесие“ ("On the Notion of Equilibrium and Disequilibrium"), Фриш разкрива принципно по нов начин същността на икономическите цикли (циклите на делова активност). Той разяснява в тях принципите на акселерацията, обяснявайки как промените в инвестициите и равнището на доходите могат да станат самоусилващи се, иначе казано – да водят към разширяване на инвестициите при по-високо равнище на доходите. Неговият динамичен макроикономически модел показва как икономическите колебания (циклите на делова активност) могат да бъдат предизвикани от неочаквани събития или така наречените случайни разстройства, каквито са войната, паниката на фондовата борса или голямото повишаване на цените на вносните суровини. Продължителността на подобни колебания в неговия модела е различна и се съотнася с разликата между кратките и продължителните цикли в реалната действителност.

По време на Депресията Фриш е сред тези, които първи въвеждат нов подход към макроикономиката, свързван с имената на шведския икономист Ерик Линдал и други членове на Стокхолмската школа и с изследванията на английския икономист Джон Мейнард Кейнс. През 1933 г. Фриш публикува брошурата „Спестявания и планиране на оборота“ ("Sparing og Cirkulasjonsregulering"), предвиждаща много от принципите на Кейнс за значението на държавната намеса в икономиката с цел да се постави край на продължителна икономическа депресия.

Фриш се заема също така с проблема за възстановяване на производството в обхваната от депресия икономика, в която недостатъчното търсене не предизвиква интереса на отделните предприемачи да влагат капитали в производството на стоки заради страха, че няма да могат да ги продадат. Макар че неговият малко разбираем математически език ограничава по това време неговите последователи, значението на теорията му за спестяванията за проучване на сферата на макроикономиката е непреходно. Нещо повече, в нея намират своето място много от елементите на съвременната теория за планирането, свързвана с имената на Василий Леонтев, Тялинг Купманс и Леонид Канторович.

Когато през 1936 г. на власт в Норвегия идва лейбъристко правителство, Фриш започва да се занимава повече с проблемите на икономическото планиране. Те, между другото, го интересуват както до Втората световна война, така и след нея. Той разработва сложни линейни и нелинейни модели. Като цяло Фриш не се интересува от политическите проблеми, но въпреки това по време на окупацията на Норвегия от нацистите е хвърлен в затвора и като известен противник на нацизма, и като евреин. Лежи в една килия с норвежкия химик Од Хаесл.

След войната Фриш е използван за консултант на много правителства и в Норвегия, и в останалия свят (Индия, Египет). Той разработва модели за приемане на икономически решения в помощ на планиращите икономисти за определяне на ефективността на алтернативни икономически политики и тяхното влияние върху националния доход и неговото разпределение, а също така за изграждане на функции за предпочитание при избора на икономически алтернативи. Много от разработките на Фриш по тази тема остават непубликувани. Въпреки това дейността му, включително и преподавателската, оказва не малко въздействие върху развитието на икономическата школа в Осло, която продължава неговата работа. Двама представители на тази школа получават международна известност: това са Трюгве Хавелмо и Лейф Йохансен.

Когато напуска университета в Осло през 1965 г. след пенсионирането си, Фриш продължава своите изследвания в областта на икономическата теория и практика. В продължение на целия си живот той се увлича от алпинизъм и други видове спорт под открито небе, а също така изучава професионално живота на пчелите. Повече от шестдесет години той отдава на генетични изследвания с цел подобряване на пчелната порода. Тези свои занимания той характеризира веднъж не толкова като „приятно прекарване на времето“, колкото като „мания, от която е невъзможно да се избави“.

През 1920 г. Фриш се жени за Мари Смедал, семейството има една дъщеря. Първата му жена умира през 1952 г., а на следващата година той се жени за Астрид Йоханесен. Умира в Осло.

Освен с Нобелова награда Фриш е удостоен с наградата Шумпетер на Харвардския университет (1966 г.) и с наградата Антонио Фелтринели на Националната академия на науките на Италия (1961 г.). Член е на Кралското статистическо дружество в Лондон, на Американската икономическа асоциация и на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов