АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Как са защитавали чувствата на вярващите преди и какво става с тях сега. В действителност – все същото.
След като „Ал Кайда“, афганистанският полеви командир и премиер Гулбудин Хекматиар, турският президент Ердоган, палестинският духовен лидер шейх Абу Али Ахмад, пакистанският премиер Имран Хан, експремиерът на Малайзия, Рамзан Кадиров и Хабиб Нурмагомедов се изказаха за богохулника Макрон (експремиерът на Малайция при това заяви, че мюсюлманите са в правото си да убият всеки французин), своята тежка дума каза Владимир Путин. Той предложи да се приеме на равнището на ООН закон, който да защитава чувствата на обидените вярващи.
Това, разбира се, е забележителна идея.
Единственият въпрос е какво именно обижда чувствата на вярващите?
Както знаем, терористът от Ница, за чиито обидени чувства се тревожат толкова Ердоган и Имран Хан, а сега и Владимир Владимирович Путин, отряза главите на трима души, а по-точно на двама отряза главите, а една чернокожа жителка на Бразилия, майка на няколко деца, закла. Той им отряза главите тогава, когато се намираха в катедралата „Нотр Дам“, затова явно трябва да предположим, че неговите чувства на вярващ са били обидени от това, че има посетители в катедралата. А и от самата катедралата.
При което терористът успял да се обиди много бързо. Той пристигнал във Франция от Тунис един месец преди нападението и веднага се обидил.
В Татарстан на 31 октомври чувствата на някакъв вярващ били обидени от едно кафе-заведение. И той се отправил да взриви това подло шейтанско (дяволско – бел. П. Н.) място, както сам казал.
Във Виена на 2 ноември чувствата на друг вярващ били обидени явно от синагогата. Той отишъл там да постреля, но синагогата била затворена и вярващият започнал да ходи по улиците, обиждайки се и стреляйки. Той бил обиден от четирима минувачи, които били застреляни, и от още двадесет и трима, които били ранени. Като се съди по това, че тези минувачи не са казали нищо на вярващия, явно са го обидили със самия факт на своето съществуване. Те съществуват – значи го обиждат.
Изобщо казано, обидените вярващи имат дълга и интересна история.
Ако вземем такава мирна религия на светлината и доброто, каквато е християнството, изпълнена с любов към ближния, чувствата на християнските вярващи, както знаем, били обиждани от всичките антични храмове и от цялата антична култура, която те унищожили. Император Теодосий даже назначил специален комес, отговарящ за Изтока – Кинегий, - който се заел с боговдъхновената работа по унищожаването. В Сирия, в Апамея, бил унищожен обиждащият чувствата на вярващите храм на Зевс; В Александрия – Серапион, заедно с който била унищожена и жената философ, знаменитата Хипатия. Тя обиждала чувствата на вярващите с това, че се занимавала с философия. Гибън описва подробно как, след като я убили, обидените вярващи дерели с острите краища на мидени раковини парчета плът от трупа ѝ. Кинегий унищожил почти цялата Палмира.
Малко по-късно константинополският патриарх Йоан Златоуст разграбил останките от знаменития храм на Артемида в Ефес.
За разрушаваенто на храмовете понякога се използвали войски (които толкова не достигали за войната срещу варварите), но ной-често това правели самите обидени вярващи; част от тях се наричали парабалани.
Парабаланите трябвало по идея да се грижат за болните и бедните, но в действителност разорявали храмове и дерели с раковини плът от костите.
Ораторът Либаний описва ярко пълното унищожение, на което, благодарение на обидените чувства на вярващите, била подложена цялата империя: цялото ѝ минало, цялата ѝ култура, големите храмове, в които имало дивни статуи, и малките селски светилища, в които след събиране на реколтата поколения наред се стичали хора. Обидените вярващи, пише Либаний, „нападат храма с тояги и камъни, и железни ломове, а понякога, пренебрегвайки това – с ръце и крака. След това следва пълно унищожение – смъкват покривите, събарят стените, разбиват статуите и обръщат олтарите, и жреците трябва или да седят тихо, или да умрат“.
Обидените вярващи успели да унищожат цялата антична цивилизация и култура и самата Римска империя. Защото не я унищожили германците и арабите, унищожили я обидените вярващи.
Аналогична история се случила в Китай, когато там се появили през XVII-XVIII в. християнските мисионери. Станало ясно, че цялата китайска култура: конфуцианството, даосизъмът, будизъмът, китайските храмове и китайските учени – всичко обиждало чувствата на вярващите. Изключение били езуитите, които имали наглостта да научат китайски език, да използват в своите проповеди китайската философско-религиозна терминология и да твърдят, че китайските табели за възпоменание на мъртвите и ритуалите на конфуцианците са граждански ритуали, напълно съвместими с вярата в Исус Христос. Император Канси, настроен благосклонно към езуитите, даже потвърдил този чисто граждански характер на ритуалите в свое писмо до папата.
Но не било съдено! Обидените вярващи изпратили на папата донос за езуитите и в резултата от това папа Климент XI отговорил с була, забраняваща категорично на китайските християни да използват табели за възпоменание на мъртвите, да почитат Конфуций и да използват традиционните термини „тян“ и „шанди“ за назоваване на християнския бог. Накратко, според булата на папата, цялата китайска култура обиждала чувствата на вярващите.
Император Канси прочел булата, изумил се и решил проблема с обидените християнски вярващи ефективно и просто: така, както днес китайците решават проблема с мюсюлманите в Синдзян. В резултат от което китайската култура – за разлика от античната – не била унищожена от обидените вярващи.
Будите от Бамян обидиха чувствата на вярващите талибани. Будите бяха разрушени. Останките от Палмира обидиха чувствата на вярващите даешовци. По времето на Кинегий Палмира не била унищожена напълно, защото тогава обидените вярващи нямали взривни вещества. Даешовците поправиха този дефект и така поеха щафетата, паднала от ръцете на изтощените християни.
Чувствата на вярващите са универсално оправдание. Ако грабиш храмове и колиш хора просто така, това е варварство, грабеж и клане. Но ако се прави същото с думите: „Те обиждат моите чувства на вярващ“ - това е вече богоугодно дело. Съществува – значи обижда. Какво да се прави?
Ако вземем първоизточника на тези обидени чувства – а именно Стария завет, препоръчвам в него книга Числа, глава 31. Мойсей изпраща синовете на Израил на война срещу мадиамците и евреите, като избиват всички мъже, оставят жените живи. Чувствата на вярващия Мойсей се оказват обидени от това, че жените не били убити. „И Моисей им рече: Оставихте живи всичките жени? <…> Убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него...“ (Числа, 31: 15–17).
А на друго място – по-специално в книга Изход, се оказва, че всякакви олтари, всякакви богове и всякакви обитатели на Обетованата земя обиждат чувствата на вярващите в Яхме. Всички те трябва да бъдат предадени на херем – иначе казано, да бъдат унищожени. И там е написано: „Ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им“ (Изход, 23:23-24).
Както виждаме в дадения случай, обида за чувствата на вярващите е самото наличие в дадената земя на аморейци и ханаанци, а също така на всякакви признаци на тяхната култура – от олтарите до стълбовете.
Иначе казано, без чувства на вярващите – геноцид, а с тях – божествена умисъл. Как го каза палестинският шейх Абу Али Ахмад? „Хаилфът ще поведе мюсюлманските армии и ще унищожи напълно Париж“.
Във връзка с това ми се иска да направим уточнение за президента Путин: какво именно, от негова гледна точка, е обида за чувствата на вярващите. И какво да правим с тези вярващи, за които, като за префекта на Изтока Кинегий или като за папа Климент XI, или като за авторите на горепосочените текстове от Стария завет (в единия случай Жреческия документ, а в другия – Елохист), обида за чувствата на вярващите е самото физическо присъствие на хора на дадена територия, несподелящи единствената правилна вяра? А единственият начин да се премахне тази обида е да се унищожат напълно тези хора и тяхната култура?
Какво да правим с тези, които ги обижда самото наше съществуване?
И да, между другото. Нашите пламенни православни патриоти обичат да се присмиват на страхливия Запад, който бил капитулирал пред исляма. Обръщам внимание на пламенните патриоти, че в момента, в който френският президент и австрийският канцлер заговориха за опасността от ислямския тероризъм, президентът Путин, след като се разнесе царствено ръмжене от Чечня, заговори за защита на чувствата на вярващите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.