КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ГР. Д. НАЧОВИЧ ДО ХР. ГЕОРГИЕВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 362

Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев

Белград,16 април 1868 г.

Господине Иване Парванов [1] в Букурещ

Напомням ви писмото си от 14. текущ[ия месец], което предадох на тукашното руско консулство да ви се изпрати сигурно, и в което ви бях описал подробно положението на тукашните наши работи. С настоящето си [писмо] ида да ви съобщя всичко, що е станало от вчера насам.

Известих ви по кой начин се изпъдиха първите ученици и че Министерството има намерение да изпъди всички, които не се безусловно покоряват. Това се разчу навсякъде из града и по-разумните человеци се много разгневили за тази постъпка на правителството. Аз имах случай да се запозная и да разговарям с человеци от разни занимания и се убедих, че те по-добре чувстват убийствените следствия на тази постъпка, отколкото властта.

Тези слухове са се тъй също разпространили и помежду застъпниците на [чужде]странните сили, защото вчера сутринта италианският консул, който се види да е благонамерен за избавлението на въсточните християни, ходил при военния министър да му извести, че австрийският и турският консул не могат да си изразят радостта за тази тям приятна случка.

Дядо Цеко, като научил това от самия министър и като го видял умислен, дойде да ми извести тоз час. Аз като чух това, не забавих време да ида при министъра да опитам дано някак си духът им да се е обърнал и дано мога да откача някои отстъпки; и наистина аз намерих министъра по-разположен отпървом и му предложих всичките точки, които комитетът беше писмено искал.

За събирането на всички българи на едно място, той ми отговори, че нямали такава голяма казарма, която да може да ги побере всичките; сиреч нищо за най-важната точка.

За преподаването той ми обеща да раздели учениците на два класа: за учени и за неучени.

Той извади тази чета от управлението, но военният началник я поставил под свой особен надзор, като и променили названието (учебна чета вместо стрелячка чета).

Той никак не одобрява намерението на комитета да дава на войниците особена [отделна] [за]плата.

Министърът ми се обеща да махне сержанта на войниците, от когото те много страдали; но командирът, който е и още по-лошав, остава все същият, а то не е маловажно, защото тогаз никаква поправка не е възможна. Този человек е луд, той е учен в предмета си, но няма никакъв такт. Два дена наред му говорихме с господин Стоянов за начина, по който той трябва да се отнася с българите, но после толкоз разправи ний с жалост съзряхме, че той ни най-малкото не е проумял. Този човек не е друго освен една машина за строга военна дисциплина. Тука има и други офицери, които са наистина образовани и учени хора, по злощастие обаче не щат да отберат едного от тях за учениците.

Тези са отстъпките, които направи военният министър, и както виждате то [резултатът] е нула. Но ще ли да могат и те да се турят в действие от человеци, които никак не проумяват целта, която комитетът гони? Това е питането. Колкото за учениците, които се ний надяваме да останат, като се поправи наредбата, до днес още никакво съобщение не сме приели от тях; те още постоянстват на първото си решение - да си излязат, и само когато се започне въвеждането на преобразуванията - ако това стане някога - тогаз само ще може да се опознае навярно, ако има някоя надежда.

Казах ви по-горе, че тукашните управители, които се поставени над нашите, нямат никакъв такт и развалят по-много, отколкото им иде отръки да поправят; ето що се случи вчера:

Преди два месеца 10 души от четите си били дали оставката и като досега не приели никакъв отговор, те изявили, че няма вече да излязат на упражнение; тази тяхна постъпка е вредителна и безумна, но началникът им никак не постъпил по-разумно. Той изважда цял регимент, улавя насила тези българи и им удря по един добър бой, и ги пуща в града. Тези, битите, като излизат оттам, отиват право при другите българчета и плачешком им разказват всичко. Вий проумявате следствието на това: всичките ученици решили да се защищават задружно до смърт и да не оставят да се бутне някой. Когато те разговаряли [за] това, в огъня си дошла им наредба, че който не се покорява занапред, ще се наказва телесно; тази глупава постъпка ги още по-много затвърдила в решението им и работата е в лошо положение. Повечето момчета са честолюбиви и предпочитат да се застрелят, нежели да ги бият пред един цял регимент като волове (казват те).

Подобни безразсъдни постъпки им отнемат всичкото доверие; те се виждат като в опасност турени и тогаз няма никакво съмнение, че те ще постоянстват да искат да си излязат. Когато обяснението на началниците им е съвсем противоположно на уверенията, които им ний даваме, няма съмнение, че тези размътени глави да не вярват на нас и да подозират даже нашата искреност и нашата честност.

За излизане [от Легията] те помногото [повечето] нямат никакви дрехи и нито една пара. Те искат от нас и заплашават да идат да искат от австрийския консул. Това е жално, но ний като нямаме нищо на ръка, не можем да им дадем нищо без вашето дозволение. Но тези техни думи ви показват какви са тези хора, колко струва техният патриотизъм; те възприемат да станат предатели, шпиони! От таквиз хора малка надежда.

Всичката наша грижа е за тяхното отиване във Влашко, дето те могат да направят големи пакости; затова ний бързаме да ви известим да вземете нужните мерки или сами, или чрез тамошното началство. Най-добре е да се употреби сила против тези хора, защото те от убеждение не отбират, и ако те имаха малко съвест в главата си, те щяха да потърпят още едно късо време, докат се вземат мерките, които господин Колони им се бил обещал. Грешката обаче, както ви разказах по-горе, не е изключително тяхна; малко добра воля от другите можеше всичко да поправи.

Може да сте се вече известили, че господин Ристич тръгна за Европа. Според официалните вестници той отивал при дворовете да иска унищожението на съдебните права на представителите на тези сили. Мълви се обаче, че при тази [визита] той имал и някаква си съвсем друга политическа мисия. Колко са верни тези слухове, които се говорят от доста уважавани хора, то ний не знаем; считаме се обаче за длъжни да ви ги съобщим.

Приемете, молим ви, уверението за моята безкрайна преданост.

Гр. Д. Начович

Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев

БЕЛЕЖКИ

1. Хр. Георгиев

(Следва)