КАКВИ СА БИЛИ КОТКИТЕ НА ВИКИНГИТЕ?

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Оказва се, че викингите обичали много котките. Всъщност имало моменти, когато ги избивали масово заради кожите им, но затова пък често ги вземали по време на пътешествия и кръстосвали с тях цялата Ойкумена. Корабната котка била за викингите толкова обичайно нещо, колкото набезите, и без пухкавия пакостник дракарът сигурно не би изглеждал толкова уютно.

През 2016 година в Оксфорд се проведе международен симпозиум по биомолекулярна археология. Само по себе си интересно събитие, но най-любопитен се оказа отчетът на група учени от различни страни, които отделили няколко години за изучаване на котките. По-точно те изследвали как именно човешката цивилизация ги е опитомила.

Биолозите проучили ДНК от намерени останки на 200 древни котки отпреди близо 15 хиляди до 300 години. В процеса на своята работа учените успели да добавят не малко доказателства, че котките са започнали да живеят с нас преди около 10 хиляди години. Първите земеделци пазели зърното в зле защитени хамбари, там прониквали гризачи, след тях дошли котките, които с времето привикнали към хората (и обратно). Но това е история, която вие най-вероятно сте чели в енциклопедиите.

Много по-увлекателна се оказа тази част от доклада, която е посветена на взаимоотношенията между викингите и котките. Тогава, през 2016 година, темата е само засегната, но предизвиква интереса и на други изследователи. Натуралистките Джули Биц-Торсен и Ан Биргит Годфредсен, проучващи видовото разнообразие на Скандинавия, се увлекли дотолкова от историята на северните котки, че ѝ посветиха отделно изследване.

В крайна сметка станало ясно следното: котките се появили в Скандинавия по време на железния век, през I-III столетие. Първоначално се срещали там рядко, явно трябвало да се аклиматизират. Затова пък към епохата на викингите (850-1050 година) мустакатите животни се размножили в региона и практически били вече навсякъде. При това котките не просто живеели там, те живеели охолно. Изследването показало, че котките на викингите били средно с 15% по-големи от днешните, но при това зъбите им били по-малки от зъбите на съвременните. С други думи – хранели ги прекрасно, явно живеели не с търсене на храна, а условията им на живот били по това време много добри.

Ако се съди по всичко, за викингите било крайно важно да спасят зърното от мишките и плъховете. Но котките се използвали и като източници на кожи. В околностите на полулегендарната крепост Нонебакен в Дания бил намерен кладенец, в който били хвърлени десетки котешки трупа. Всичките котки загинали не от собствената си смърт и – ако се съди по всичко, кожите им били одрани. Само си представете някой ярл с плащ от котешки кожи, застанал на носа на дракара – внушително по всяка вероятност зрелище.

Но котките се използвали не само за костюми и за пазачи на хамбарите. Според изследването на Биц-Торсен и Готфредсен викингите не се разделяли с тях и по време на своите плавания. Вероятно са ги вземали с цел да пазят запасите от провизии на дракарите и в лагерите. При това котките на северняците често бягали, така ме в крайна сметка успели да се размножат в Исландия и даже в Гренландия.

Не е изключено да се вземали котките със себе си и като домашни любимци. Макар че това било по-сложно отколкото днес: викингите смятали котките за символ на яростта и войнствеността. Така че в онези времена те явно не са били така дружелюбни. Сред скандинавските легенди се е запазила даже легендата за Йолската котка – огромно чудовище, което изяжда или издрасква до смърт тези, които са били мързеливи и не са успели да си изплетат ръкавици и чорапи за зимата (да, за викинга не било срамно да си изплете ръкавици).

Викингите не само вземали котки по време на своите приключения, но ги носели в къщите си и от други страни. Най-често от Средиземноморието (смятали се за доста ценен трофей) или от Шотландия. При което шотландските котки можели да се мерят с местните по войнственост и необузданост, за което се ценели. Показателно е, че котките на северняците запазили някои особености на дивите си прадеди – вероятно това била уникална популация, от която в наши дни са останали норвежките горски котки.