Блог на Павел Николов: ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

Въпреки че е зачеркнат от историята от ученика на Павел, Яков се е запазил в много други източници. Един от тези източници са писмата на самия Павел. В писмото до галатяните Паевл го нарича по име (Галатьни, 1:19).

Посланието до галатяните започва много характерно: Павел няма акредитивни писма от Яков и обявява, че тези писма му е връчил самият Исус: „Павел, апостол, не от човеци избран, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите... към галатийските църкви“ (Галатяни, 1:1–2).

В това писмо Павел не случайно дава да се разбере, че неговите недоброжелатели значат в ерархията на сектата много повече от него. Той нарича Якоф, Кифа (тоест Петър) и Йоан „почитаеми стълбове“ (Галатяни, 2:9) и „по-именити“ (Галатяни, 2:2), като веднага добавя с досада: „тия, които се считаха за нещо, каквито и да са били, на мене са ми ебзразлични...“ (Галатяни, 2:6).

Противно на автора на „Деянията“, Яков е известен на много други бащи на църквата.

Евреинът Хегезип , който дошъл в Рим в средата на II век, пише за него така: „Братът Господен Яков получи управлението на Църквата заедно с апостолите. Всички – от времето на Господа до днес – го наричат „Праведника“ [1].

Климент Александрийски пише в своето незапазено съчинение „Хипотипозис“: „Петър, Яков и Йоан, макар да бяха особено почитани от Спасителя, след Неговото възнесение не си оспорваха тази чест, а избраха за епископ на Ерусалим Яков Праведния“ [2].

Според Евсевий: „Апостолите издигнаха Яков, брата Господен, на епископския престол в Ерусалим“ [3].

Яков, според блажения Йероним, бил посветен от апостолите за епископ на Ерусалим веднага след Страстите Господни“. Той „управлявал Ерусалимската църква тридесет години“ [4].

Една от основните черти на Яков Праведника, както го описват всички наши източници, е строгото спазване на юдейския закон. Той бил аскет и фанатик.

Според Хегезип братът на Исус, Яков Праведника, бил „свят от майчината си утроба“.

„Той не пиел нито вино, нито бира, не ядял месо; бръснач не докосвал главата му, не се търкал с елей и не ходел на баня. Само на него било разрешено да влиза в Светая Светих; не носел вълнени, а ленени дрехи (тоест дрехи на жрец – бел. авт.). Влизал в Храма сам и го намирали застанал на колене да моли за прошка на целия народ; коленете му станали мазолести като на камила, защото винаги се молел на колене и искал прошка за хората. Заради голямата си праведност бил наречен „Праведника“ [5].

Пред нас явно нямаме описание на незначителен сектант. Пред нас имаме описание на йерарх в опозиционната църква. Това описание контрастира удивително с образа на брат му Исус, известен ни от евангелията, написани след Павел. Не можем да си представим Яков като „хранещ се и пиещ“ с грешници. Той е ръководител на сурова община, изискваща от своите членове абсолютна чистота.

Такава община ни е добре известна от Йосиф Флавий. Това е общината на есеите, които избягвали чувствените наслаждения и били аскети и фанатични последователи на закона.

Още по-впечатляващо изглежда описанието на Яков от Епифаний Кипърски, взето вероятно от изгубен текст, наречен „Възнесението на Яков“.

Епифаний съобщава, че Яков носел на главата си пластина...Той никога не обличал вълнени дрехи. Колените му станали мазолести като на камила от постоянните му коленичения пред Господа като резултат от прекаленото му благочестие. Затова повече не го наричали по име. Името му било „Праведника“. Той никога не се къпел, не ядял месо... и не носел сандали“ [6].

И така, братът на Исус не само се казвал Яков. Наричали го Яков Праведника, Цадок – както наричали основателя на „четвъртата секта“, фарисея Цадок. Яков бил новият Цадок.

Нещо повече, той претендирал да бъде първосвещеник. Той носел „на главата си пластина“ със забраненото име на бога и „ само на него било разрешено да влиза в Светая Светих“. Да влиза в Светая Светих било позволено само на първосвещеника и само един път в годината – по време на Пасхата. Именно в този ден първосвещеникът влизал в Светая светих и произнасял там името на бога (името Яхве, което е забранено за произнасяне от Декалога – бел. П. Н.).

Лесно можем да си представим какво неудоволствие са предизвиквали тези претенции на Яков у четирите благородни дома – Анна, Каяфа, Фаба и Боета, които периодично купували от римляните най-високодоходния пост по това време в Юдея. Ние също така можем лесно да разберем защо Ирод, а след това и римляните пазели до 36 година под ключ облеклото на първосвещеника с шнурчета, на които висели златни звънчета, с превръзката от злато, пурпур, висон, шарлах и хиацинт, с покривалото за раменете, гъсто изтъкано със злато, със сардониксовите закопчалки, върху които са изрязани имената на Израилевите колена, и накрая – с тиарата от висон и хиацинат, украсена със златна пластина с името Яхве [7].

След 36 година и оставката на Пилат това облекло било дадено от сирийския наместник Вителий на новия първосвещеник – Йонатан бен Анания, син на онзи Анания (Анна), който по времето на Пилат бил сив кардинал на Синедриона. Именно този Йонатан станал първият първосвещеник, който загинал от ръцете на терористите сикарии.

Митарствата на първосвещеническото одеяние отразява в себе си като огледало съперничеството за него на два могъщи дома: богатия дом на първосвещеника Анания, който изредил за първосвещеници всичките си петима синове, и дома, към който принадлежал алтернативният първосвещеник Яков, който не ядял месо, не пиел вино и носел същото прозвище като основателя на „четвъртата секта“ Цадок.

Яков можел също така да върши чудеса. Основният му белег – също като на Самуил, Илия, Елисей и Хония, който рисувал кръгове – била властта над дъжда. „Веднъж, когато имало суша, той издигнал ръце към небето, започнал да се моли и веднага завалял дъжд“ [8].

Достигналите до нас канонични Евангелия се държат много сдържано, когато става въпрос за посмъртното явяване на Исус. По правило те твърдят, че Исус се явил „на няколко апостоли“ едновременно, но не уточняват на кои именно. А от древните издания на Марк сцената с възкресението изобщо е изчистена. Това е много странно.

Защото възкресението било превратно за света събитие и свидетелят, на когото се е явил първи възкръсналият Исус, би имал първостепенно значение. Злобният неоплатонист Порфирий, както помним, избрал точно това обстоятелство за основна мишена на своята атака, питайки издевателски защо след възкресението си Исус не се явил на различни уважавани лица: например на Пилат, или на Тиберий, или на Сената, който приел постановление за екзекутирането на неговите последователи?

Евангелието от евреите, което е основно евангелие на ебионитите и което се смята от тях за истинското Евангелие от Матей, знае прекрасно на кого първи се е явил Исус. След своето възкресение той се явил именно на брат си Яков.

„В Евангелието, наречено Евангелие от евреите, което неотдавна преведох на гръцки и латински – пише блаженият Йероним, - и което често използва Ориген, след разказа за възкресението на Спасителя се казва: „Но Господ, като даде своя саван на свещеника, застана пред Яков“ (защото Яков дал обет за пълен пост, докато не види Възкръсналия със собствените си очи) – и отново малко по-късно се казва: „Приготви маса и хляб – каза Господ“ – и веднага след това: „И той донесе хляб, и благослови, и го разчупи, и даде на Яков Праведника, и му каза: „Братко мой, яж от хляба, защото Човешкият син възкръсна““ [9].

И така, според Евангелието от евреите, след своето възкресение Исус се явил на своя брат Яков. И този негов брат Яков, девственик, трезвеник, вегетарианец, с колене, мазолести от молитви, видял първи възкръсналия Месия. Той оглавил фракцията на тези, които твърдели, че Месията Исус е възкръснал, и останал начело на тази фракция около тридесет години, докато не бил екзекутиран по нареждане на първосвещеника Анания.

Йосиф Флавий описва много подробно събитията, свързани с тази екзекуция.

Той съобщава, че екзекуцията станала след смъртта на прокуратора на Юдея Фест (тоест през 62 г.), когато новият прокуратор, Албин, още не бил стигнал до Юдея. Този момент поредният първосвещеник от дома на Анания - този път бил синът му Анания бен Анания – избрал, за да се разправи със своя могъщ съперник, претендиращ за статута на първосвещеник според версията на зилотите.

Анания „събрал Синедриона и изправил пред него Яков, брата на Исус, наречен Христос, както и няколко други лица, обвинил ги в нарушаване на закона и ги осъдил на убиване с камъни“ [10].

Ние не знаем какви събития са предшествали този арест. Може би въпросът се състоял в решителния и твърд характер на новоназначения първосвещеник, който имал намерение да изгори заразата с нажежено желязо. А може би искал да отмъсти за брат си – защото брат му, първосвещеникът Йонатан, станал преди няколко години първа жертва на разгърнатия от сикариите терор. А може би Яков наистина влязъл в Светая Светих с облеклото на първосвещеника и с пластина на главата – много вероятно предположение, ако имаме предвид, че по това време не само целият Ерусалим треперел пред сикариите, но и много от храмовите свещеници били на тяхна страна.

Но ние знаем от Йосиф Флавий как реагирал истаблишмънтът на тази екзекуция. Реакцията била паника.

„Всичките най-усърдни и най-добри законоведи, които били в града, се отнесли към това постановление неприязнено. Те се обърнали тайно към царя молба да забрани на Анания подобни действия за в бъдеще и посочили, че и сега е постъпил неправилно.

Някои от тях дори се отправили да посрещнат Албин, който пътувал от Александрия, и му обяснили, че Анания няма право, без негово разрешение, да свиква Синедриона. Албин споделил тяхното мнение по въпроса и написал на Анания гневно писмо със заплаха да го накаже. Позовавайки се на това, цар Агрипа лишил Анания от първосвещеничеството три месеца след назначаването му и поставил на негово място Исус, син на Дамней“ [11].

От тази история можем да си направим няколко извода. Първо, виждаме, че екзекутираният през 62 година Яков, брат на Исус, наречен Христос, е бил активен юдей. Хвърлили го от стените на храма и го убили с камъни – това било религиозното наказание, което се полагало на този, който прелъстява Израил.

Ние не знаем какво е проповядвал Исус, но виждаме, че няколко десетки години след неговата екзекуция брат му изповядвал юдаизъм и никой от всичките задействани в тази история лица – нито първосвещеникът Анания, „нито най-усърдните и най-добрите законоведи“, нито Йосиф Флавий – не се съмнявали, че Яков, братът на Исус, наречен Христос, е бил юдей.

Второ, Йосиф ни разказва наистина необикновена история. Екзекутиран бил човек, неугоден на властите. Той бил за рода Анания като кост в гърлото. Затова първото действие на новия първосвещеник била екзекуцията на Яков и на неговите приближени.

И ето, въпреки че Яков бил неугоден, екзекутирането му предизвикало такава паника, че голямо количество високопоставени хора побързали да се дистанцират на всяка цена от нея. Това даже струвало длъжността на първосвещеника Анания, макар че съвсем не намалило влиянието му, което след тази разправа, според Йосиф Флавий, продължавало да расте от ден на ден.

„Работата е в това, че той давал пари на заем и постоянно успявал да спечели с подаръци благоразположението на Албин и на другия първосвещеник (Исус). При това имал крайно неморални слуги, които в компания на негодяи отивали на харманите и там събирали насила предназначения за обикновените свещенослужители десятък; при съпротива прибягвали до побои... Тогава мнозина свещеници, за които по-рано десятъкът била източник за съществуване, трябвало да умрат от глад“ [12].

Този произвол от страна на Анания (много повече приличащ на ликвидиране на симпатизиращите на Яков бедни свещеници) бил прекъснат едва от избухналия терор на сикариите. Като начало те откраднали сина на Анания, Елеазар, но не го убили, а предложили да го разменят с десет заловени от Албин сикарии. Анания се обърнал с молба към Албин и Елеазар бил пуснат.

Това довело до нова терористична вълна.

„Сега разбойниците се стараели по всякакъв начин да отвлекат някого от семейството или от близките на Анания и да ги държат систематично при себе си, докато не бъдат разменени с няколко сикарии. По това време броят на сикариите се увеличил отново и те с нечувана до това време дързост опустошавали цялата страна“ [13].

Сведенията на Йосиф Флавий са поразителни. Йосиф Флавий твърди, че Яков, братът на Исус, е бил активен юдей. Че е бил екзекутиран през 62 година и че екзекуцията му довела истаблишмънта до такава паника, че равините един след друг побързали да свалят от себе си всякаква отговорност. Йосиф Флавий даже съобщава, че екзекуцията довела до активизиране на сикариите, при което първа тяхна жертва станал синът на същия първосвещеник Анания, който екзекутирал Яков, брата на Исус.

Но както вече казахме, този текст е подложен на християнска редакция. От него са премахнали нещо. А именно, премахнали са изречението на Йосиф Флавий, свързващо директно смъртта на Яков, брата на Исус, с Юдейската война.

Това нещастие, според Йосиф Флавий, който в дадения случай е цитиран от Евсевий Кесарийски, „сполетяло юдеите като отмъщение (έδίησιν) за Яков Праведника, брата на Исус, наречен Христос, защото юдеите убили този праведен човек“ [14].

В запазилите се текстове на Йосиф Флавий този абзац не съществува, но в това, че е съществувал, не трябва да се съмняваме. Този абзац, освен Евсевий, го е виждал и Ориген [15], и блаженият Йероним [16], които не само го цитират, но и негодуват по този повод: защото според църковната доктрина падението на Храма е станало незаради убийството на Яков с камъни, а заради разпъването на Христос.

„Техните пронизителни протести, особено на Оритен и Евсевий, вероятно имат съвсем не косвено отношение към изчезването на този абзац от всички достигнали до нас ръкописи на Юдейската война“ - отбелязва Роберт Айзенман [17].

Както е лесно можем да се сетим, причина за Юдейската война би могла да стане само една смърт – смъртта на ръководителя на сектата на сикариите. В такъв случай въстанието е било отмъщение за тази смърт. Но предположението, че братът на Исус, Яков, е ръководел сикариите и зилотите, се съгласува зле с хипотезата за мирния и никому неизвестен Исус.

Ако войнственият и фанатичен Яков, който приел същия псевдоним като основателя на „четвъртата секта“ Цадок, е ръководел сектата в продължение на тридесет години, очевидно го е правил като наследник на своя брат. Нали също произлизал от рода на Давид. Но ако влиятелният и известен Яков бил само наследник на своя брат, как би могло да бъде веизвестен неговият брат?

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 2, 23, 4.

2. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 2.

3. Пак там, 2, 23, 1.

4. Hieronymus, De viris illustribus, 2.

5. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 5–7.

6. Епифаний. Панарион, 78.14.1–6.

7. Иосиф Флавий. Иудейская война, 5, 5, 7.

8. Епифаний. Посоч. съч., 78, 14.

9. Бл. Иероним. Указ. соч., 2.

10. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 9, 1.

11. Пак там.

12. Пак там, 20, 9, 2.

13. Пак там, 20, 9, 3.

14. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 20.

15. Ориген. Против Цельса, 1.47, 2.13; Комментарии на Евангелие от Матфея, 10.17.

16. Бл. Иероним. Указ. соч., 2, Comm. On Gal. 396 (1:10).

17. Robert Eisenman. James brother of Jesus, p. XXIV. Интересно е, че това изречение е останало в по-късното и недостоверно „Мъченичество на Яков“, запазено на арабски език в египетски манастир в Дейр ас Суриани; „И Яков Праведника бил ученик и мъченик, и епископ на евреите. И той умрял в името на Господ Исус Христос. И след неговата смърт велик гняв постигнал всички евреи, живеещи в Ерусалим. И това се случило преди всичко над тези, които били причина за убийството на Яков. И Веспасиан ги обкръжил, и ги разорил, и ги отвел в плен“ - A. S. Lewis, Acta Mythologica Apostolorum, London, 1904, p 146.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.

Блог на Павел Николов

Pages

понеделник, ноември 02, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС – ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пак брояч

Още един брояч

Брояч

И още брояч

Брояч