ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ – ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ, АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

“Деянията на апостолите“ твърдят, че за ранната църква е бил характерен не само комунизмът, но и демокрацията.

Според тях след смъртта на Исус Светият дух слязъл веднага върху дванадесетте апостоли, а после те избрали още седем души, които трябвало да се занимават със стопанските дела. Така, според Лука, църквата се ръководела от деветнадесет души, като главни от тях били, разбира се, духовните учители – апостолите, а седем дякони били просто стопански управители.

Имаме ли някакъв друг християнски текст, който да изобразява структурата на ранната църква?

Да.

И това не е какво и да е, а именно „Откровението на Йоан Богослов“.

Картината, която рисува „Откровението“, се различава кардинално от картината, нарисувана от Лука, ученика на Павел.

Първата част на „Откровението“ е писмо до седемте малоазийски църкви, иначе казано – до седемте общини/яхади в градовете Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикея.

Всяка от тези общини имала едноличен ръководител. Той стоял толкова високо, че Йоан го нарича ангел (Откровение, 1:20). Използването постоянно на тази дума от Йоан ни напомня веднага за Кумран, където Господ идва на земята с войска от ангели и светци.

Нещо повече, тези седем души не са просто ангели. Те са едновременно седем рога и седем очи на Агнеца Исус. Тези седем рога и седем очи „са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя“ (Откровение, 5:6). Това наистина е грандиозна картина: седемте ръководители на малоазийските църкви не са просто началници, макар и много могъщи: те са Божии духове и сложна съставна част от гигантския космически Агнец.

Именно тези седем ангели изливат „на земята седемте чаши на Божия гняв“ (Откровение, 16:1).

Първият ангел излива чашата на гнева и всички неверници се покриват с гнойни язви, Вторият ангел излива чашата на гнева в морето и морето се превръща в кръв, убиваща всичко живо, Третият ангел превръща в кръв пресните води, Четвъртият ангел гори хората с огън, Петият изпраща скакалци, Шестият довежда суша, а Седмият – земетресение и стоварва върху всички хора, освен върху сто четиридесет и четири хиляди избраници, град с големината на един талант. При вида на този тотален холокост, сполетял човечеството, ангелите проявяват всемирно одобрение: „Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; понеже те проляха кръв на светци и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това“ (Откровение, 16:5–6).

От това виждаме, че у Йоан начело на малоазийските еклесии/яхади няма никакво колективно ръководство: те се ръководят от хора, които притежават фантастично могъщество. Тези хора могат да изпращат град, суша, земетресение и да превръщат водата в кръв. Всеки от тях е Божи дух и рог на Исус, и това, разбира се, предявява особени изисквания към неговата ритуална чистота.

Именно това обстоятелство е главната причина за одита, който Господ провежда чрез Йоан.

Работата е там, че в седемте църкви, седемте светилника, горящи в ръката на Бога, не всичко върви гладко.

Така например ангелът на Лаодикийската църква се хвали, че е „богат“ (Откровение, 3:17). Делата на ангела на Сардийската църква „не са съвършени пред Бога“ (Откровение, 3:2), а още по-лошо стоят нещата в Пергам.

На всичко отгоре това било място, където стоял Престол на Сатаната (в Пергам се издигал храм на Зевс). В този град имало „някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват“ (Откровение, 2:14).

Валаам е лице, добре известно от Стария завет. Той е пророк на моавитяните, с чието пълно одобрение израилтяните започнали да прелюбодействот с дъщерите на Моав, след което Господ се разгневил на Израил и му изпратил мор.

Кой е пророк Валаам, който по времето на Йоан учел „да се яде идоложертвено“?

Ами все същият апостол Павел.

Той учел точно на това. „Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си“ (1 Коринтяни, 10:25) – пише Павел, а на пазара се продавало именно идоложертвено месо и невъзможността да се яде от него била главната причина за теологичните спорове между Павел и последователите на Яков, брата Господен.

Вероятно ще се учудите кога Павел е учил да се прелюбодейства? Но работата се състои в това: Йоан казва, че Валаам учел хората да се занимават с „порнея“ [1]. „Порнея“ е всичко, което е свързано с оскверняващи полови връзки. Първите такива осквернения били брачните връзки с чужденци и чужденки – като тези мадианитянки, които ревностният Финес пронизал с копието си. Павел уредил брака на юдейска принцеса с римски прокуратор и само с това си действие попадал под определението „порнея“.

Между другото Божият дух продължава да ревизира църквите с устата на Йоан.

В Пергам имало също така „някои, които държат ... учението на николаитите“ (Откровение, 2:15), а в Тиатир – някаква пророчица. Тя също учела да се яде идоложертвено и да се практикува порнея. Ние пак не знаем нейното име – Йоан я нарича „Иезавел“, - но в случая отново трябва да отбележим, че именно Павел проповядвал удивителното за това време женско равноправие. При него имало жени-пророчици, жени-дякони и даже жени-апостоли. Този феминизъм бил основната притегателна сила в учението на Павел, даващо възможност да се реализират и скучаещите матрони, и унизените робини.

Но най-голямата грижа на Йоан е наличието в малоазийските църкви на такива, „които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога“ (Откровение, 2:9).

Кои са тези, „които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат“ (Откровение, 3:9)?

Ние отново разпознаваме в това описание последователите на Павел, които не спазвали закона, а казвали за себе си, че са Новият Израил. Йоан ги нарича с думата „лъжци“, същата, която в „Дамаския документ“ се използва за описание на лъжепророка, развратил част от „светците“.

Павел и неговите последователи наричат себе си Нов Израел, а практикуващите юдеи – синове на Сатаната. Йоан връща комплимента. „Последователи на Сатаната“ са последователите на Павел.

Този Сатана - „огромен дракон, древна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена“ (Откровение, 12:9) – преследва в Откровението „жена, облечена в слънце“, за да може, когато тя роди, „да изяде детето ѝ“ (Откровение, 12:4).

Дяволът в Апокалипсиса е съвсем отделен враг: това не е римският император, не е римският прокуратор и даже не е Лъжепомазаника. Той се различава от Вавилонската блудница и от Конниците на Апокалипсиса, и от Звяра със седемте глави и десетте рога.

Той е Прелъстител и Лъжец. Той е пророк Валаам. Той е Симон Влъхвата.

Апокалипсисът на Йоан е един от първите текстове, които отъждествяват със Сатаната, с древното чудовище, с Раав, Таним и Ям, не политическия враг, императора или фараона, не Лъжепомазаника даже, а Еретика.

„Те наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога“ (Откровение, 2:9) – няма по-добър начин да се опишат последователите на Павел от гледна точка на един кумранец. „Павел препоръчва всичко, което Йоан отхвърля“ [2].

Йоан не е единственият автор, който споменава за разкола в редовете на вярващите в Исус.

Авторът на Апокалипсиса от Илия също се оплаква от „лъжците, които се умножават през последните времена“ (Апокалипсис от Илия, 13). „Възнесението на Исая“ споменава самарянския пророк Белхира, с чиито старания бил умъртвен Исая.

„Апокалипсисът от Петър“ вместо думата „лъжец“ употребява изумителния неологизъм „псевдомартос“ (ψευδόµαρτυς), иначе казано – лъжешахид, лъжесвидетел. За тези псевдомартоси, които вярвали в Христос не така, както трябва, в бъдещия свят на доброто и любовта ще бъде приготвено особено наказание: те ще гризат езиците си, които са клеветили Христос, и огън отвътре ще изгаря устата ми.

Но най-интересният текст, свързан с Валаам/Павел, се намира не в зилотските Апокалипсиси, а в Талмуда.

Във вавилонския Талмуд, в трактата Гиттин, се разказва как Онкелос, племенник на император Тит, приел единствената правилна вяра – юдаизма. Благодарение на това с помощта на некромантията успял да извика от ада тримата най-големи грешници. Всеки от тях разказва на Онкелос за наказанията, които му наложил Яхве [3].

Първият от грешниците бил император Тит, който разрушил Втория храм, разсякъл с меча си завесата към Светая светих и се съвкупил вътре с проститутка върху свитък от Тората. За тези ужасяващи деяния го постигнало страшно наказание. След смъртта си Тит изгаря в огън и пепелта му се разпръсква над седем морета, а на следващия ден всичко се повтаря отново.

Вторият грешник е Исус Назорей. Той ври в кипящи изпражнения.

Що се отнася до третия грешник, той е пророк Валаам, когото варят в кипящо семе.

Такъв комплект от тримата най-големи грешници на всички времена и народи предизвиква изумление не на шега.

Да си представим, че Тит и Исус са се озовали в незавидното си положение заради това, че имат пръст в разрушаването на Втория храм, единият като римски пълководец, другият – като един от Месиите на „четвъртата секта“. Но защо тогава е там пророк Валаам, който живял стотици години преди двамата?

Ако на авторите на притчата им е бил необходим трети грешник за комплекта, защо не е цар Ахав, който убивал на едро пророците на Яхве? Не е Манасия, „който вършел неправедни неща в очите на Господ“? Не е в края на краищата Навуходоносор, който разрушил Първия храм? Защо на автора на притчата от Талмуда така не му е бил угоден именно пророк Валаам, който – в края на краищата – благословил няколко пъти народа на Израил?

„Откровението“ на Йоан Богослов, чийто автор нарича Валаам апостол Павел, отговаря на този въпрос: Валаам е апостол Павел, който учел на „порнея“ и сега се вари заради това в кипящо семе.

С това притчата в трактата Гиттин придобива пълна логичност и завършеност. Тя посочва трима души, които са виновни за падението на Втория храм – Месията от „четвъртата секта“ Исус Назорей, непосредствения разрушител на Храма Тит и Павел/Валаам, юдей, проповядващ отказване от закона.

БЕЛЕЖКИ

1. За по-сериозна „порнея“ от страна на Павел ще поговорим в следващата книга.

2. Elaine Pagels. Revelations, Vision, Prophesy and Politics in The Book of Revelation, Penguin Books, 2012, p. 54.

3. b Gittin, 56b-57b.

(Следва)