ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
В СССР Бродский е тунеядец. В САЩ получава Нобелова нграда.
НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ КЛЮЧОВЕТЕ КЪМ ХАРАКТЕРА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ В ДЕТСТВОТО...“
Една година преди началото на Втората световна война, през май 1940 година, на журналиста Александр Бродский и съпругата му Мария Волперт се ражда син – бъдещият поет Йосиф.
С нападението на хитлеристка Германия семейство Бродский е евакуирано в Череповец. Едва след края на войната семейството има щастието да се върне в родния си Ленинград.
Училищният път на бъдещия поет не е от най-желания: Йосиф започва да учи в осми клас, но напуска училището и започва да работи в машиностроителен завод като ученик на фрезист. По-късно работническият списък на Бродский се попълва с професии като огняр, санитар, моряк и даже геолог. Но в действителност го интересувало само едно – литературата.
ПОЕЗИЯТА НА БРАДСКИЙ, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В СЪДБА“
Според думите на поета той започва да пише първите си стихове на осемнадесет години. Най-известните от ранните му произведения са „Станси“ („Стансы“), „Пилигрими“ („Пилигримы“), „Сонет“ („Сонет“) и „Паметник на Пушкин“ („Памятник Пушкину“).
Следвоенният период става в биографията на Йосиф Александрович знаков – запознава се с известни ленинградски литератори, сближава се с Анна Ахматова, която повлиява съществено за бъдещата му кариера. По това време Бродский започва да декламира публично свои произведения. Прави го със завидна последователност. А прехраната си изкарва с литературни преводи. Обнародваният в „Костьор“ съкратен вариант на „Балада за малкия влекач“ (1962 г.) е първата публикация, която прави автора известен. Към Бродский започват да проявяват интерес.
През 1960 година, изказвайки се в Ленинград по време на литературен конкурс, Йосиф Александрович привлича за първи път строгото внимание на властите. След три години положението се влошава – започват да преследват активно поета заради неговите изказвания.
Съдбоносен в биографията на Бродский става месец февруари на 1964 година – той е арестуван за тунеядство и е осъден на пет години заточение. Колкото и да е странно, времето, проведено в Архангелска област, Йосиф Александрович смята за най-щастливото в живота си, което той по-късно нееднократно подчертава пред журналистите. По време на заточението Бродский чете много и пише стихотворения.
Строгата присъда не оставя равнодушни много дейци на изкуството и културата, които настояват за смекчаване на наказанието. И през септември 1965 година поетът вижда отново родния си Ленинград.
АМЕРИКАНСКИЯТ ГРАЖДАНИН ДЖОУЗЕФ БРОДСКИЙ“
През 1972 година Бродский получава „интересно“ предложение да напусне пределите на Съветския съюз. На поета не му остава нищо друго освен да се съгласи. През юни той е лишен от съветско гражданство. Започва период на скитания. Принуден да напусне родината си, Бродский се установява във Виена, която става първа точка от маршрута на неговата емиграция. През същата година Бродский заминава за Съединените американски щати, град Ан Арбър, където става преподавател в Мичиганския университет. През следващите години вече американският гражданин Йосиф Бродский чете лекции, доклади и безусловно декламира свои стихотворения в редица университети.
През декември 1987 година „за многообхватното му творчество, изпълнено с поетична страст и чиста мисъл“ Бродский, „последният поет от Сребърния век“, както често го наричат, получава Нобелова награда за литература.
В родината му стихотворенията на Бродский започват да се публикуват едва през перестройката. От 1990 година насам в масов печат се появяват сборници с негови съчинения. А през 1995 година поетът е удостоен със званието „Почетен гражданин на Санкт Петербург“.
Последните си години поетът прекарва в Ню Йорк сред своето семейство – съпругата си, руско-италианската преводачка Мария Соцани, с която сключва брак през 1990 година, и дъщеря си Ана.
В края на януари 1996 година поетът умира. Причина за смъртта – инфаркт. В първия ден на февруари прахът на Бродский е погребан временно в Съединените американски щати, а след няколко месеца е пренесен в любимата му Италия и е погребан в гробището на остров Сен Микеле, Венеция – както е последното му желание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.