НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – ХИМИЯ – ДЕРЕК БАРТЪН

Дерек Бартън (Derek Barton)

8 септември 1918 г. – 16 март 1998 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Од Хасел)

(За приноса му в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията.)

Английският химик Дерек Харолд Ричард Бартън е роден в Гревзейнд, на брега на Темза, близо до Лондон, в семейството на Уилямс Томас Бартън и Мод (Хенриета) Бартън. Като получава начално и средно образование в тънбриджко училище, той посещава Джилингамския технически колеж, но през 1938 г. се мести в Имперския колеж за наука и техника към Лондонския университет, където през 1940 г. получава почетна степен (за изключителни успехи, без защита на дисертация – бел. П. Н.) бакалавър по природни науки, а през 1942 г. - докторска степен по органична химия. През следващите две години Бартън участва в химически изследвания, свързани с целите на отбраната, след което работи за малко като инженер-химик и изследовател в бирмингамската компания „Олбрайт енд Уилсън“.

След края на войната, през 1945 г., Бартън става асистент-лектор в катедрата по химия на Имперския колеж. Определената му там през 1946-1949 г. стипендия за научна работа позволява на Бартън да осъществи изследване за органичните молекули, за което през 1949 г. получава отново докторска степен. През следващата година, работейки като извънщатен лектор по химията на природните съединения в Харвардския университет, Бартън проявява интерес към установяването на точната конфигурация на органичните молекули.

По това време, когато Бартън започва своите изследвания, химиците класифицират молекулите, опирайки се на две фундаментални характеристики: по състав (иначе казано – по идентификация на съставящите ги атоми) и по конфигурация (иначе казано – според установеното разположение на атомите в молекулата, което е или симетрично по отношение на главната ос, или асиметрично). Но тримерната структура на молекулите остава не съвсем разбираема. Учените предвиждат, че възможността да се определи формата на дадена молекула би им осигурила жизнено важна информация за химическото поведение и характера на встъпването на дадена молекула в реакция с друга молекула. Разбирането за структурата на органичните молекули изглеждало особено обещаващо, защото съдържащите въглерод молекули, които се свързват лесно с други атоми, са химически материал за живите системи.

Работейки в Харвардския университет, Бартън проявява интерес към различните скорости на реакциите при различните видове стероиди – важна група органични съединения, които преобладават в жлъчните киселини, хормоните и други физиологични съединения. Бартън си задава въпроса могат ли тези разлики да се обяснят с физическия строеж на молекулите. В такива молекули присъединените един към друг атоми въглерод образуват затворена структура, наречена пръстен. Известно е, шестчленните въглеродни пръстени могат да приемат конформация (форма) на вана, когато има вътрешно молекулно въртене при проста връзка. При въртене в същото направление на енантиомера (огледалното отражение на шестчленния пръстен) той приема конформацията на кресло. При своите по-раншни, но малко известни изследвания норвежкият химик Од Хасел доказва, че конформацията на кресло е предпочитана от шестчленните въглеродни пръстени, защото е по-енергетично изгодна от двете възможни конформации.

Бартън знае за откритията на Хасел и ги използва при разработката на свой метод за анализ на структурата на високо сложните молекули. Този метод, известен днес като конформационен анализ, позволява не само да се изясни и предскаже поведението при различни условия на такива биологично важни молекули като молекулите на стероидите и въглеводородите, но също така отваря за химиците възможността да изучават структурите на големите молекули в три измерения.

След завръщането си в Англия през 1951 г. Бартън започва работа в колежа „Бърбек“ към Лондонския университет, където две години по-късно заема длъжността професор по органична химия. През 1955 г. става професор по химия в кралската катедра към университета в Глазгоу. Там той прилага метода на конформационния анализ за изследване на много видове органични вещества, сред които алкалоидите, вид сложни молекули, които съдържат никотин и морфин.

От 1975 до 1978 г. Бартън е професор по органична химия в Имперския колеж за наука и техника към Лондонския университет. През тези години той също така чете често лекции в САЩ. По време на престоя си в Научноизследователския институт по медицина и химия в Кеймбридж (щат Масачузетс) Бартън разработва през 1960 г. метод за иницииране на химически реакции с помощта на светлина, който става известен като процес на Бартън. Този процес довежда до синтезирането на алдостерон – хормон, който помага да се регулира съдържанието на натрия и калия в бъбреците.

След оставката си от Имперския колеж за наука и техника през 1978 г. Бартън става директор на Института по химия на природните съединения в Жиф сюр Ивет, Франция. От 1960 г. интересът му към конформационния анализ се сменя от интереса към области като фотохимията и биосинтезата.

През 1944 г. Бартън се жени за Джийн Кейт Уилкинс, която му ражда син. След като двамата се разделят, той сключва втори брак. Този път негова избраница е Кристиан Коне, професор във френския лицей в Лондон.

Дълбоко предан на научната работа, Бартън споделя щедро своите знания, изнасяйки постоянни лекции в САЩ и Канада. Ученият е удостоен с много награди. Сред тях: медалът Кордей-Морган на Британското химическо дружество (1951 г.), наградата Фрицше (1956 г.) и наградата Роджър Адамс (1959 г.) на Американското химическо дружество, а също така медала Дейви (1961 г.), Кралския медал (1972 г.) и медала Копли (1980 г.) на Лондонското кралско дружество. Той е член на Лондонското кралско дружество и на Кралското дружество на Единбург, а също така е чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата. Има почетни степени от Колумбийския, Оксфордския, Манчестърския и много други университети.

Превод от руски: Павел Б. Николов