КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ: СТ. Х. БУЙНОВ ДО РАКОВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 351

Ст. Xp. Буйнов до Раковски

Приятелю!

Преминалата неделя от 8 того аз писах накъсо, за приемането му не се съмнявам. Днес, без да заобикалям нашироко, ще Ви кажа, че вчера изпратихме господин Балкан за Одеса, като му дадохме и едно писмо, подписано от 6 членове на обществото ни. Освен това и Стари X. П. Т. му даде едно писмо, с което го препоръчва на Тошкович за честност. И така снабден с Вашето и тия писма, давно откъснат нещо оттам (като се мае 4-5 дни), ще отиде според заповедта Ви в Ибраила, и после в Бесарабия! Аз пък подир 15 дни с Божия воля ще мина през Сливен, Казанлък, Калофер, Пловдив, Пазарджик, София и подир няколко дена ще съм при Вас, а други ще минат през Варна, Шумен, Търново, Русчук и пр., с една дума, работата се почна делом, а не само словом, така че каквото Бог даде! [1] От Сливен ми пишат, че всичко са наредили и чакат само да минат оттам, за да се известят по-точно (защото черна съдба! не оставя да се споразумее човек с писмо) и така не подир много ще Ви окръжат най-малко 10 млади и решителни!..

Всеки е зарязал религиозния въпрос и е съгласен на решението Ви. Това Ви го казвам искрено, даже и старите с четири очи гледат такова нещо!... и с уста твърде много обещават, и добри надежди ни дават, но времето ще покаже всичко!...

Бай Раковски! Какво добро се очаква от такова правителство като турското, когато гледаме, че от [въз]качването на новия султан работите отиват зле! Той щом се качи, преселението се появи в отечеството ни! Извади каймета, с които съблече сиромасите, и от това монетата, вместо да слезе, от ден на ден се качва: преди два дни (в понеделник) беше лирата 198%, а днеска я слушаме 230 гроша, и то само името лира се слуша, а да дадеш и 240 гроша, няма лира. Какво станаха убо толкова злато и сребро? На пашите в сандъците и..., а народът нека се радва, че държи кайме, догде най-после излезе Царска Висока заповед! Че кайме калптъръ и тогава с него ондес алманъ. Така че от това размишлявайте [за] положението на Турция. Но от друга страна е за нас много добре - пословицата дума [казва], че на кучето кога приближи смъртта, то отива да пикае на овчарската тояга, и той го убива.

Няма защо да продължавам, но се задоволявам да Ви кажа, че народът... както тука, така и отвън, е твърде разпален - последователи [има] доволно. Аз ще чакам отговора на това ми писмо, за да няма нещо да ми забележите, и щом го приема, ще тръгна, както и другите за определените места. На конец [накрая], като Ви братски поздравя, оставащ завсегда Ваш искренний.

Цариград,15 септември 1861 г.

Cm. Хр. Буйнов

Вътре претворените писма ми остави господин Бълк. да Ви ги притворя. Нарочно Ви поздравява обществото.

Н.Б.II.А., п. 85., № 7067

Арх. Раковски

1. Липсват ни данни дали Буйнов на път от Калофер за Пловдив не се е отбил и в Карлово. Така бихме добили възможност да посочим конкретно по кои пътища Левски влиза в контакт с агитацията, предприета от Раковски. Както е известно, пролетта на 1862 г. младият Левски открадна коня на вуйчо си архимандрит и избяга от Карлово, за да влезе в легията на великия революционер, основана през същата година в Белград.

(Следва)