ОСТРОСЮЖЕТНА ИСТОРИЯ НА СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС: СПАСЯВАНЕТО НА ДИРИЖАБЪЛА „ИТАЛИЯ“

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 25 май 1928 година по време на връщането си от Северния полюс катастрофира дирижабълът „Италия“ и част от екипажа остава върху дрейфуващия лед. Почти месец и половина смелите аеронавти прекарват в плен на ледовете, гонейки с изстрели белите мечки и опитвайки се да се свържат с голямата земя. Едва след няколко неуспешни опита те били спасени благодарение на съветския ледоразбивач „Красин“. Това е една трагикомична история, в която намират място и смъртта, и абсурдните обрати.

ПРЕДИСТОРИЯТА И КАТАСТРОФАТА

Умберто Нобиле

Строителят на „Италия“, инженер Умберто Нобиле, бил известен конструктор на дирижабли. През 1928 година той осъществил полет до Северния полюс с подобен дирижабъл, наречен „Норвегия“. Но фактът, че след това станал национален герой на Италия, не му попречило да се скара с ръководителя на експедицията Руал Амундсен. Двамата мъже спорели за правото да се смятат за покорители на полюса. А ние не случайно споменаваме за тази разпра: в крайна сметка Амудсен постъпил благородно и тръгнал да търси своя постигнат от нещастието другар. Но за това малко по-късно.

Въпреки конфликта с Раул, ценен за опасното полярно предприятие, Нобиле успял да издейства от правителството построяването на нов дирижабъл, с който да се отправи да покори отново Северния полюс. Преди самото начало на полета на „Италия“ той се срещнал с папата, който благословил пътешествието и помолил да бъде поставен на полюса католически кръст. Както твърди Умберто Нобиле в книгата си „Криле над полюса: История на покоряването на Арктика по въздушен път“, папа Пий XI, увличащ се от алпинизма, дал даже няколко полезни съвета по въпроса за заледяването на дирижабъла.

Като получил височайши наставления, Нобиле отлетял заедно с екипажа си за Северния полюс. Като достигнали целта, те хвърлили там кръста и италианското знаме. Не успели да кацнат, защото времето било кошмарно, затова въпросните вещи полетели към земята от височина един километър. На връщане заледяването на дирижабъла и лошото време предизвикали катастрофа, по време на която от удара в леда се откъснала едната гондола, а дирижабълът, като станал по-лек, се вдигнал във въздуха и отлетял. Заедно с него се изгубила и другата част от екипажа, намираща се във втората гондола. Те така и не били намерени.

Така върху дрейфуващия лед се оказали девет астронавта начело с Нобиле, който при падането си счупил ръката и крака. Десетият, механикът Винченцо Помела, загинал при удара и бил погребан от другарите си.

БОРБА С МЕЧКИТЕ И СПИРТ ОТ КОМПАСА – ОЦЕЛЯВАНЕ ВЪРХУ ЛЕДА

Екипажът на „Италия“

Може да се каже, че озовалите се на леда имали късмет: при катастрофата от дирижабъла изпаднал много товар, така че на първо време те имали и продукти, и палатка, в която се разположили. Палатката боядисали в червено (някои може би си спомнят съветско-италианския филм на Михаил Калатозов от 1969 г. „Червената палатка“ – бел. П. Н.), за да могат да я видят отгоре търсещите самолети. Оказала се здрава и една малка радиостанция, с помощта на която радистът Джузепе Бияджи се опитвал постоянно да се свърже с „Citta Di Milano“, корабът, от който контролирали експедицията италианските военни.

Още по-голям късмет за оцелелите било и това, че имали пистолет, с който шведският учен Малмгрен застрелял една бяла мечка, дошла след няколко дена да опита на вкус човешкото месо. Както пише в своята книга „Трагедия в полярното море“ друг участник в експедицията, чешкият учен Бегоунек, шведът бил опитен полярен изследовател и не само застрелял хладнокръвно мечката, но и забранил да се яде черният ѝ дроб, знаейки, че е отровен.

Мечките безпокоили още не един път оцелелите. Веднъж, когато всички спели, една мечка се промъкнала в лагера, разхвърлила запасите от провизии и дори започнала за рови край палатката, заплашвайки да събори цялата конструкция. Събудилият се радист започнал да стреля в мечката, макар че от страх не я улучил нито един път. Друг път хищникът бил прогонен от кучето на Нобиле, фокстериерът Титина, която също оцеляла при катастрофата. Титина толкова безстрашно лаяла срещу приближаващата се мечка, че тя решила да не настоява и си тръгнала обратно.

Застреляната от шведа мечка попълнила запасите на оцелелите. Те се греели на печка, сглобена от металните отломки на дирижабъла. В печката също горели отломки, но дървени. За чинии използвали кутии от консерви, а за черпак – чаша, завързана за палатката.

Полярният изследовател Малгрен намерил освен месо и прясна вода, като показал как да се открие лед, който може да бъде разтопен и да се набави питейна вода. А изобретателният радист успял да източи малко спирт от компаса, така че аеронавтите тайно от Нобиле си организирали малък банкет. Бегоунек описва много ярко в своите спомени влиянието на алкохола върху измъчената психика на човека, намиращ се под постоянен стрес. След употребата на спирта изведнъж му се сторило, че всички проблеми могат да бъдат решени, че целият свят им се е притекъл на помощ, че самолетите вече летят, а ледоразбивачите плават да спасят членовете на експедицията.

ТЪРСЕНЕ И ОПИТ ЗА СПАСЕНИЕ

Почти веднага след падането върху леда радистът започнал да изпраща сигнали SOS и да слуша радиоефира. При това, както твърдят в спомените си и Нобиле, и Бегоунек, радиосигналите били приети от „Citta Di Milano“ още на 29 май. Но капитанът на кораба се присмял на радиста, като казал, че е уловил сигнал на търговска радиостанция. Защото капитанът, поради глупостта си, бил убеден, че радистът на „Италия“ е убит от перката на дирижабъла и не може да предаде нищо в ефира. Дори много по-късно, когато експедицията била чута от радиолюбител в Съветския съюз и за това било съобщено на италианците, капитанът не вярвал на оцелелия. Той го накарал да каже номера на военната си книжка, мислейки, че просто го разиграват американски шегаджии.

Въпреки това още преди улавянето на радиосигналите започнало търсене на изчезналите и в него участвали не само италиански, но и норвежки и шведски самолети. Руал Амундсен, който се скарал преди време с Нобиле, организирал спасителна операция, по време на която самолетът му изчезнал безследно. Така че желанието му да помогне само навредило, защото за неговото търсене били пренасочени почти всички сили, които търсели „Италия“. Едва малко по-късно в морето били намерени поплавък и резервоар от самолета. Ако се съди по всичко, Раул и петимата членове на екипажа са загинали от хипотермия.

Раул Амундсен (в средата) по време на неуспешната спасителна операция

Но нещастните полярни изследователи не губели кураж. След установяването на постоянна радиовръзка италианските летци успели да стигнат до лагера и да хвърлят първа помощ, която поддържала експедицията не само материално, но и морално.

Малко по-късно палатката била намерена от шведския летец Айнар Лундборг, който успял да кацне върху леда и да вземе със себе си ръководителя на експедицията Нобеле и кучето му. Този момент предизвикал горещ спор, защото Умберто не искал да лети първи, но пилотът се позовал на заповед и обещал да вземе по-късно останалите. За съжаление при второто кацане самолетът му се преобърнал и вчерашният спасител се присъединил към нещастниците. В резултат историята с шведите се оказала съвсем издевателска: те успели да приземят още един самолет, взели своя летец, а останалите оставили върху леда, оправдавайки се с лошото време.

Правели се и опити да бъде спасен Нобиле и екипажът му по земя, с помощта на кучешки впрягове. В случая се отличили капитан Сор, холандецът Ван Донген и водачът Луис Варминг, които тръгнали на помощ с две шейни и девет кучета. Те слезли от кораба „Браганца“ и се отправили да търсят трима аеронавти: Малмгрен, Мариано и Цапи, които напуснали лагера и решили да стигнат до земята по леда, вървейки пеш. Като надценила своите възможности, експедицията на Сор изгубила практически всичките си кучета и даже била принудена от глад не само да храни едни кучета с други, но и да изяде последното, което им останало. В крайна сметка се наложило те също да бъдат спасявани с организиране на още една експедиция.

ЛЕДОРАЗБИВАЧЪТ „КРАСИН“ И СПАСЯВАНЕТО НА АЕРОНАВТИТЕ

Веднага след като съветският радиолюбител Николай Шмид уловил сигнала на оживелите, в СССР се разгърнала дейност за спасяване на експедицията. Като резултат били изпратени два ледоразбивача: „Малигин“ и „Красин“. След като „Малигин“ заседнал в ледовете, отговорността легнала върху екипажа на „Красин“. Първа била намерена и спасена групата на Малмгрен. Но шведът го нямало, според Мариано и Цапи краката му измръзнали и той помолил да го изоставят, като вземат храната и облеклото му.

При това цялата ситуация изглеждала крайно странна, което Бегоунек описва в своята книга. Първата странност била в явната разлика между състоянията на Цапи и Мариано. Мариано бил много по-зле облечен и изглеждал доста по-изтощен от Цапи. Цапи лъжел, че не е ял много дни, но лекарите установили, че е ял съвсем скоро, от което Бегоунек прави извода, че Цапи е подяждал Мариано.

Загиналият Малмгрен

Втората странност: в своите показания Цапи се стремял да се измъкне всячески, казвайки, че е отказал да убие Малмгрен с брадвата, както той искал, а само го оставил без горни дрехи, като го засипал със сняг. Той твърдял, че Мариано, в пристъп на отчаяние казал, че Цапи трябва да изяде месото му и да изпие кръвта му, когато умре. А Мариано никога не разказал своя версия на историята, препращайки всички към показанията на Цапи. Не по-малко подозрително е и това, че всичките дрехи на Малмгрен се оказали облечени от Цапи, освен това той променял много пъти показанията си, когато го хващали в несъответствия.

Въпреки това Цапи не бил осъден, а Нобиле в своята книга, за разлика от Бегоунек, застава на негова страна. Както и да е, но тялото на Малмгрен така и не било намерено и по всяка вероятност никога няма да узнаем подробностите на тази история.

А вечерта на 12 юли „Красин“ освободил от ледения плен всички останали членове на експедицията. За съдбата на тези, които веднага след катастрофата били отнесени от дирижабъла, нищо не е известно. Били организирани няколко експедиции, но всичките завършили безрезултатно.