ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ – МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ, АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК

Когато обърнал за първи път внимание на удивителните паралели в биографиите на апостол Павел и Симон Влъхвата, Фердинанд Кристиан Баур, основателят на Тюбингенската теологична школа, имал достъп само до тези текстове, които били написани на гръцки език и са преминали през суровия каноничен подбор.

Той можел само да отгатва по тях контурите на спора, както палеобиологът може да отгатва по отпечатъците във варовиковите утайки контурите на древен трилобит. Няма никакви основания за надежда, че трилобитът се е запазил някъде – ако не в жив, то поне в мумифициран вид.

Точно така Баур нямал никакви основания да предполага, че някъде са се запазили текстове, написани на древноеврейски или арамейски език през тези тридесет-четиридесет години, които са изминали от момента на проповедта на Месията Исус до превръщането му в Исус Христос и които, между другото, така крещящо отсъстват в християнството след Павел.

Баур умира през 1860 година.

Тридесет и осем години след смъртта му кеймбриджкият професор Соломон Шехтер, когато бил в Кайро, получил достъп до старинни ръкописи, пазещи се в генизата на синагогата в града. Генизата в синагогите е нещо като свещена кофа за боклук: място, където се пазят сакралните, но вече негодни заради старостта си текстове. Соломон Шехтер успял да събере 164 кутии, в които имало повече от сто хиляди откъса, и да ги изнесе в Кеймбридж. Сред тях имало два откъса, които вече много пъти споменавахме и които Шехтер нарича „Дамаски документ“. Откъсите са от IX век, но явно са копия на по-ранен текст.

Доколко текстът е ранен, станало известно след находките в Кумран: сред свитъците от Мъртво море се намерили не по-малко от десет откъса от „Дамаския документ“. „Дамаският документ“ бил един от най-важните текстове за обитателите на Кумран.

Както вече казахме, „Дамаският документ“ съдържа правила, които трябва да спазват евреите, „които са приели Новия завет в земята на Дамаск“ [1] и живеят в нея, докато „не се възправят [иначе казано – не се върнат, не възкръснат] Спасението и Праведността (Йеша ве Цдака)“ [2] [3].

Те ще се върнат (ще бъдат явени) в края на Дните, ще възнаградят праведниците и ще накажат грешниците. „Праведниците ще се спасят в деня на съда, а останалите ще бъдат предадени на меч, когато дойде Месията на Аарон и Израил“ [4]. Ще загинат всички, освен тези, на които има белег [5].

Двама други централни персонажи в „Дамаския документ“ са „Нечестивият свещеник“ и „Лъжецът“. „Нечестивият свещеник“ е външен враг, преследващ общината на Новия завет, следваща Наставника по Праведност. „Лъжецът“ е вътрешен враг. Той живеел някога в общината, но после тръгнал срещу нейните закони, бил изгонен и не преставал ѝ пакости.

Именно Лъжци (ψεύστης) наричат в ранното християнство тези, които по-късно ще получат названието еретици (Йоан, 8:55; 1Йоан, 2:4; 2:22; 4:20; 1 Тимотей, 1:10). Друг превод на думата „лъжец“, а по-точно „клеветник“, на гръцки е διάβολος, дявол. Именно Дявол (което ще рече – еретик, лъжец) започва да нарича гръцкото християнство този, когото кумранците наричали Велиал и Мастерма.

Но защо този документ се нарича „Дамаски“? Защото този Нов завет Бог сключил с онези, които живеят в земята на Дамаск. „Заветът и договорът, които установиха в земите на Дамаск, е Новият завет“ [6].

А къде се намира „земята на Дамаск“?

Това е Кумран.

Античната география се различавала от днешната. Например „Арабия“, която се споменава постоянно в християнските текстове, изобщо не е Саудитска Арабия. Това е населената с номадски набатейски племена територия, приблизително съвпадаща с територията на днешна Йордания.

Същото е и с Дамаск. „Дамаск“, за който говори „Дамаския документ“, съвсем не е градът в сирийската провинция Сирия. „Дамаският документ“ нарича „земя на Дамаск“ това, което се намира зад пределите на „земята на Израил“, на територията на същото царство на набатейците.

След като разберем, че „Дамаск“ е Кумран, веднага разрешаваме няколко загадъчни обстоятелства.

В „Деянията на апостолите“ Павел заминава след последователите на Исус за Дамаск, подсигурен с писма от първосвещеника. Но Дамаск – градът в провинция Сирия – се намирал под съвсем друга административна власт. Какви пълномощия човек, който даже не е официален представител на Храма, би могъл да има в съвсем друга юрисдикция и къде ли римският наместник в провинция Сирия би посъветвал Павел да си завре писмата?

Друго нещо е, ако Павел отива не в този Дамаск, който се намирал в Сирия на двеста километра от Ерусалим, а в този, който се намирал на брега на Мъртво море на двадесет километра.

Една от най-загадъчните черти на покръстването на Павел, както е описано в „Деянията на апостолите“, е психологическата му невероятност. Не зная за вас, но мене винаги ме е поразявала загадката на това покръстване. Не, самото покръстване е свято нещо. Нищо удивително няма в това, че религиозен млад човек, който бил ангажиран с последователите на Исус до такава степен, че ги замерял в камъни, е сменил изведнъж знака минус с плюс.

Странното е друго. В Евангелията апостолите са изобразени като доста незначителни личности. Честно казано, там и Исус не изглежда много престижно. Ходил по Галилея, проповядвал, получил нула внимание, отишъл в Ерусалим и тозчас го разпънали.

Не е съвсем ясно защо преуспяващ млад човек приел изведнъж вярата на някакви неудачници. И ако е изпаднал в такова опиянение – защо не се е обявил веднага за Месията?

Лъжецът от „Дамаския докумен“ и Симон Влъхвата от „Псевдоклиментините“ дават отговор на този въпрос.

Павел изобщо не заминал за Дамаск, а за Кумран. Той изобщо не бил представител на естаблишмънта, а ръководел голяма и влиятелна фракция в могъща секта. А хората, при които отивал, били представители на друга фракция от същата секта. Те в никакъв случай не били маргинали. Организацията била могъща, богата и многобройна и нейната щаб квартира се намирала в непристъпна крепост.

Защо Павел заминал за Дамаск?

Ще отложим отговора на този важен въпрос за по-късно.

Но тук можем да кажем какво именно е станало: в Кумран, в общината на религиозните фанатици, дошъл друг религиозен фанатик, човек възторжен, екзалтиран, склонен към фантазии и двусмислици, който току-що организирал нападение върху ръководителя на общината, Яков, брата на Исус, и едва не го убил.

И с идването си този човек не започнал да претендира за правата си, да се оправдава, да доказва своето превъзходство. Напротив, напълно като Симон Влъхвата от Псевдоклиментините, той се хвърлил в краката на Яков Праведника. Той е виновен! Той е преследвал! Той е убивал с камъни! Той е нахлувал в домовете, арестувал е Следващите Пътя, „влачел ги е в тъмницата“. Но сега прозрял: убедил се с очите си, че учениците на Исус са прави. Той, Павел, „бил грабнат на третото небе и отнесен в рая, и чул думи, които не могат да бъдат изречени и които човешко същество няма право да произнесе“ (2 Коринтяни, 12:2–4).

Той видял Исус! Исус, а не Йоан Кръстител! Исус наистина е възкръснал! Двамата дълго разговаряли в Рая!

Как да възразиш на това?

БЕЛЕЖКИ

1. The Damascus Document, 8, 15, в: R. H. Charles. Указ. соч., 799–834.

2. The Damascus Document, 9, B, 43.

3. Последното изречение, срещащо се само в един екземпляр от XI–XII в., може да се преведе като съдържащо нарицателни имена. Но ако заедно с Робърт Айзенман разглеждаме „Спасение“ (Йеша) и „Праведност“ (Цдака) като собствени имена, с известно пресилване може да се получи, че членовете на Новия завет са чакали връщането на Йешуа и Цадок (виж Robert Eisenman. James, The Brother of Jesus, p. 450).

4. Пак там, 9, B, 10.

5. Пак там, 9, B, 11.

6. Пак там, 9, B, 37.

(Следва)