ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“

Тук трябва да кажем, че проблемът за юдейските апокалипсиси от I век вълнува християнските изследователи не от вчера. Такива апокалипсиси има много – доста повече от изброените тук и във всичките Месията се описва или пряко като Исус Христос, или има черти, позволяващи да бъде отъждествен с него.

Изследователите отдавна са намерили начин да се борят с тази напаст. И този начин се обозначава с вълшебния израз „християнска добавка“.

Някога, когато нямало хелиоцентрична система и се смятало, че Слънцето обикаля Земята, астролозите, за да изчислят правилното положение на планетите, измислили така наречените „епицикли“. С помощта на епициклите можело да се пресметне правилно движението на планетите по отношение на Земята, дори ако се смята за вярна геоцентричната система.

„Християнската добавка“ е именно такъв епицикъл в съвременната библеистика. Тя е като „флогистона“ или „етера“ – красив термин, създаден, за да се поддържа изкуствено животът на отдавна изтъркани хипотези.

Всичките еврейски апокалипсиси от началото на нашата ера, достигнали до нас – и „Успението на Мойсей“, и „Откровението на Авраам“, и „Завещанието на дванадесетте патриарси“, и „Апокалипсисът на Барух“, единият на гръцки, другият на сирийски – всичките имат „християнски добавки“.

По-нататък ще поговорим за тези текстове и за този удивителен термин по-подробно, а сега ще отбележим, че избрахме специално четири текста, за които това обяснение е очевидно невалидно.

„Откровението на Йоан Богослов“ и „Апокалипсисът от Петър“ са християнски текстове. Може, разбира се, да се предположи, че отначало някакви лоши кумрански терористи са написали текста за ангелите, изливащи чашата на гнева върху земята, за светците, праведниците и златните скакалците, а след това Йоан е заимствал този текст и при това е успял да надживее царстването на Нерон. Но тук възниква въпросът: каква е всъщност разликата? Ако аудиторията на Йоан е била съгласна с този текст за чашата на гнева, скакалците, Христос и светците, каква е разликата добавка ли е това, или не е?

Ако аудиторията на християнския „Апокалипсис от Петър“ е била обладана от фантазиите на Джак Изкормвача и е мечтаела за това как пред нея вечно ще разчленяват, варят и дупчат всички, които не са част от сектата, каква е разликата дали тези описания на мъченията са заимствани от жестоките зилоти, или са били лично съчинение? Във всеки един случай те са отразявали мирогледа на тази аудитория.

Що се отнася до „Възнесението на Исая“, ако се извади от неговата арамейска (довоенна) част „християнската добавка“, от него просто няма да остане нищо. Този текст е написан, за да може от името на пророка, екзекутиран заради проповядването на Христос, да се заяви на вярващите, че Второто пришествие ще се случи през 57 г.

Същото се отнася за „Апокалипсиса от Илия“. В него наистина има добавка, но тя не „християнска“, а просто по-късна. След като Исус не се явил, през III в. новият редактор добавил сред текста фрагмент, от който следва, че Месията ще се яви след династията на Северите. Това свидетелствува, че за част от египетските християни месианските настроения са останали актуални и през III век.

Без тази добавка текстът се разпада на две части. Едната съдържа изречения на Исус. Те принадлежат именно на Исус и той ги изрича, когато идва на земята за първи път. Никакъв друг Месия, който още не е идвал, не би могъл да ги каже.

Всичките тези изказвания са посветени на изкуството да се води магическа война. Те обещават на привържениците на Исус неуязвимост, победа и тронове.

Що се отнася до втората част, написана по времето на обсадата на Ерусалим, тя съдържа прекалено много характерни подробности, правещи я християнско произведение. Тя говори за мъченията на Табита, която се споменава в „Деянията на апостолите“. Говори и за двама възкръснали апостоли, явно същите „две маслини“, за които споменава Йоан Богослов.

Трудно е да си представим, че християните са взели един кръвожаден миленаристки текст, написан по времето на Юдейската война, преправили са го според Исус и това е станало преди текстът да е остарял безнадеждно, иначе казано – преди падането на Ерусалим. Което прилича на някакъв епицикличен епицикъл.

Освен това е неразбираемо защо мирните християни са добавяли своите добавки към подобни кръвожадни и маргинални текстове. Ако е трябвало да го направят, да са го направили направо към Книга Битие.

Най-сетне - още една важна особеност на тези текстове, потвърждаваща чистокръвния им християнски произход, е това, че версиите, предложени в апокалипсисите, една след друга се оказват по-ранни от версиите на каноничните Евангелия.

У Илия Христос обещава на своите привърженици златни тронове, а Марк заимства това. В „Откровението на Йоан“ „двете маслини“ убиват всички срещнати и противоречащи с огън от устата си, а Лука забранява тази практика.

В „Апокалипсиса от Илия“ девицата Табита възкръсва, след като е била убита от Антихриста. В „Деянията на апостолите“ също има девица Табита и тя също възкръсва. Но не извършва никакви бойни подвизи. Тя е просто ученичка на Господа, която била възкресена след молитва на апостол Петър (Деяния, 9:40).

Не е трудно да забележим, че версията на „Деянията“ е в подножието на Илия. У Илия възкресението на Табита има явно и очевидно оправдание. Тя е умряла от мъченическа смърт. Борила се е с Антихриста и е възкръснала в плът. След възкресението си е продължила борбата. С какво е заслужила девицата Табита възкресението си в „Деянията“, изобщо не се знае.

Ако нещо расте като ябълка, виси като ябълка, хрупа като ябълка и има вкус на ябълка, най-простото е да предположим, че това е ябълка. Ако имаме голямо количество апокалипсиси на „четвъртата секта“, обещаващи, че Юдейската война ще завърши с Второто пришествие на Исус Христос с войски върху облаци, справедливо е да предположим, че значителна част от „четвъртата секта“ е чакала именно връщането на Исус Христос.

Или, по точно, че „християни“ е било просто римското название на това, което Йосиф Флавий нарича „зилоти“ и „четвърта секта“.

Именно затова са ги забранили.

Именно в това се е състояла флагитията (flagitia) на християните. Именно затова те се смятали за смъртоносно суеверие.