ГРЕТА ГАРБО

Грета Гарбо (родена като Грета Ловиса Густавсон); 18 септември 1905 г. – 15 април 1990 г.) е шведска актриса, която става известна в Холивуд през периода на нямото кино, но играе значими роли и след този период.

Първите й изяви са на театрална сцена, а първата й роля в киното - във филма "Сага за Йоста Берлинг" (1924) на Мориц Стилър, която ѝ донася широка известност и предложение от "Metro-Goldwyn-Mayer".

Скоро след това Грета Гарбо се превръща в една от водещите актриси на Холивуд.

Първият звуков филм, в който се снима, е "Ана Кристи" (1930) по Юджийн О'Нийл.

През 1931-ва година играе в ролята на Мата Хари в едноименния филм. За последно се снима през 1941-ва година.

Грета Гарбо е трето дете в семейството на работничка във фабрика за конфитюр и строителен работник. Има по-голям брат и по-голяма сестра. Бедността е постоянен спътник на сем. Густафсон.

"През дългите зимни нощи беше напълно сиво в бедняшкия ни квартал, спомня си самата Грета. Ние, децата, говорехме много ниско, или просто седяхме тихо. Бяхме изпълнени с безпокойство, като че ли във въздуха имаше някаква опасност!...“

В тази обстановка Грета расте като затворено и тъжно дете. Не обича да ходи на училище, защото не е особено общителна. Живее в измислен свят, окъпан в светлини и блясък - всъщност, от малка си представя сцената.

Ще минат много години преди да признае, че от дете е страдала от комплекс за малоценност и с надеждата, че един "друг" живот - този на театралната сцена, може да поправи това.

През зимата на 1919-а, епидемията от испански грип достига Стокхолм и баща й се разболява. Не стига това, но е и уволнен от работа. През 1920-а година умира. Грета е само на 14.

Тази загуба я затваря още повече и тя е "сърдита на целия свят", признава в едно от редките си интервюта актрисата. Още изобщо не знае, че един ден ще се къпе в славата на най-голямата звезда на световното кино.

Животът ѝ преди кариерата на актриса съвсем не започва бляскаво. Първата й работа е в бръснарница, после работи като магазинерка и разносвач на поръчки за шапки.

Шансът ѝ е, че е забелязана от шефовете си и я снимат в реклама за каталога на магазина. И вероятно това става причината, един режисьор на филмови реклами да я избере за модел на дамско облекло.

Така започва кариерата на Гарбо, докато през 1922-ра я забелязва филмовият режисьор Ерик Артър Петшлер, който ѝ дава роля в късометражната си комедия "Питър скитникът".

Междувременно Грета започва да учи актьорско майсторство в Стокхолм.

Следва срещата й с Мориц Стилър, който я поканва да изиграе една от основните роли във филма му "Сагата на Йоста Берлинг", драматизация по известния роман на носителката на Нобелова награда Селма Лагерльоф.

Във филма участва и актьорът Ларс Хенсън.

Стилър се превръща в неин ментор, обучавайки я като филмова актриса и занимавайки се с всички аспекти на нейната зараждаща се кариера. Следващата ѝ роля е в немския филм "Улица на тъгата", режисиран от Георг Вилхелм Пабст.

Как онова свито момиче попада в киното? - Тя просто бавно, но сигурно следва мечтата си да живее "друг" живот. Преживяното в детството, обаче, си дава своя отпечатък. Грета Гарбо е известна освен с ролите си и с това, че не обичала да дава интервюта, да споделя публично подробности от личния си живот, да посещава премиери, да дава автографи, или да отговаря на писма. Тези нейни странности, обаче, нито за миг не помрачили славата й на любима холивудска звезда.

Съвременниците ѝ я обожавали и й прощавали тази привидна надменност, с която актрисата целяла не да обиди някого, а единствено да предпази себе си - своята личностна автономност.

Безспорно е притежавала и твърд характер, за да не се поласкае прекомерно от славата си на звезда.

Договорът ѝ с "Metro-Goldwyn-Mayer" съвсем не е някакъв подарък от съдбата.

Всъщност, според някои нейни биографи, до този договор тя стига много трудно и в резултат на упорити атаки от страна на Мориц Стилър.

През 1925-а година, Грета, без да знае и дума на английски, заминава заедно с Мориц на среща с Майер. Двамата пристигат в Ню Йорк, след десетдневно пътуване с лайнер. Остават в града повече от шест месеца, в очакване да получат известие от студиото, но то така и не идва. И точно преди Грета да вземе решението да се върне обратно, тя написва едно сърцераздирателно писмо до свой приятел, в което изразява носталгията си по родината и разочарованието си от Америка и американците с едно финално изречение:

"О, обична, малка Швеция, обещавам, че когато се върна при теб, тъжното ми лице ще се усмихне, както никога досега", написала в писмото си актрисата.

Сякаш съдбата "чула" тези вопли и тутакси изпратила спасителен знак: швед, живущ в Лос Анджелис обещал на Мориц да им помогне за контакт с филмовото студио.

Свързал се с един от шефовете в MGM - Ървинг Талберг. Той се съгласил да направи пробни снимки на Грета и останал впечатлен от нея.

Още на другия ден я пратил на зъболекар за "красива усмивка", на уроци по английски и тренировки за отслабване.

Грета получава роля във филм на режисьора Монта Бел, който става хит на екрана и младата шведка най-сетне е забелязана от шефовете на Холивуд. Талберг, като неин откривател, решава да ѝ даде подобна роля в друг филм по роман на Ибанес, за който менторът ѝ Мориц Стилър, е избран за режисьор.

Двамата с Мориц Стилър имат интересни отношения, но по-скоро приятелски. Грета Гарбо никога не се омъжва, няма деца. През 1927-а година получава предложение за женитба от Джон Гилбърт, но не се появява на сватбената церемония. Това се превръща в много обсъждан скандал.

Във филмовите среди се шушукало и друго - че зад постоянните демонстрации на неприязън между нея и Кларк Гейбъл от страна и на двамата се крие любов, но това никога не се доказва във времето напред.

Грета Гарбо остарява в самота в дома си в Манхатън, Ню Йорк, и само от време навреме пътешества в компанията на избрани приятели по света. Умира вследствие на усложнения от пневмония.

(Текстът е заграбен от интернет)

А тук следват няколко снимки на Герта Гарбо, правени през двадесетте години на миналия век, след 1924-та година, когато започва шеметната ѝ филмова кариера.

Снимките са от колекцията на VINTAGE EVERYDAY с оригиналните бележки към тях.

As Elizabeth Dohna in 'The Story of Gosta Berling,' 1924. (ullstein bild)

Wearing a beret, 1920s. (Bettmann)

Shortly after arriving in Hollywood, 1920s. (API)

Driving a car, 1925. (John Kobal Foundation)

Garbo's biceps, 1926. (Don Gillum)

On horseback, 1926. (Don Gillum)

1926. (Ruth Harriet Louise)

1926. (Ruth Harriet Louise)

In a scene from the MGM film 'Flesh and the Devil,' 1926. (Hulton Archive)

Posing for a publicity still for the film 'The Temptress,' 1926. (ullstein bild)

Posing for a publicity still for the film 'The Temptress,' 1926. (Donaldson Collection)

1927. (Russell Ball)

Wearing a satin bandeau, 1927. (Ruth Harriet Louise)

Exercising near the Fox studio, 1927. (Hulton Archive)

On set with John Gilbert, 1927. (John Kobal Foundation)

With John Gilbert on the set of 'Love,' 1927. (Sunset Boulevard)

Portrait for MGM's movie 'Love,' 1927. (Ruth Harriet Louise)

As Anna Karenina in the film 'Love,' 1927. (Clarence Sinclair Bull)

In the film 'Love,' 1927. (Hulton Archive)

With two make-up women, 1927. (John Kobal Foundation)

In 'The Divine Woman,' 1927. (John Kobal Foundation)

In 'The Divine Woman,' 1928. (Ruth Harriet Louise)

1928. (Bettmann)

Posing for a publicity still for the film 'The Mysterious Lady,' Los Angeles, 1928. (Donaldson Collection)

Posing with fishing rod in the outdoors, 1929. (George Rinhart)

During the filming of 'The Single Standard,' 1929. (Sunset Boulevard)

Publicity portrait for the film 'The Single Standard,' 1929. (Metro-Goldwyn-Mayer)

Posing for a publicity still for the film 'The Single Standard,' Los Angeles, 1929. (Donaldson Collection)

Returning from vacationing in Sweden, 1929. (Bettmann)

As Irene Guarry in the film 'The Kiss', 1929. (Clarence Sinclair Bull)