НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1967 ГОДИНА – ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – ДЖОРДЖ УОЛД

Джордж Уолд (George Wald)

18 ноември 1906 г. – 12 април 1997 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Рагнар Гранит и Холдън Кефър Хартлайн)

(За откритията му, свързани с основните физиологични и химични зрителни процеси в окото.)

Джордж Уолд е роден в Ню Йорк, син е на родители емигранти: Исаак (англ. Айзък – бел. П. Н.), дошъл от село, намиращо близо до Пшемишл, тогава австрийска територия (днес полска – бел. П. Н.), и Ернестин Розенман от малко село, разположено недалече от Мюнхен, Бавария. Уолд посещава държавни начални и средни училища в Бруклин и получава през 1927 г. бакалавърска степен от колежа „Вашингтон“ към Нюйоркския университет. След това започва да работи върху дипломна теза по зоология в Колумбийския университет и е удостоен със степента доктор през 1932 г. През този дипломен период е студент и научен сътрудник на професор Селинг Хеч.

След като става доктор, Уолд получава стипендия от Националния изследователски съвет по биология (1932-1934). Това му позволява да работи в лабораторията на Ото Варбург в Берлин и именно тогава Уолд открива за първи път наличието на витамин А в ретината. Витамин А е изолиран съвсем наскоро в лабораторията на Паул Карер в Цюрих и Уолд заминава там, за да довърши своите изследвания. След това работи известно време в лабораторията на Ото Майерхоф в института „Кайзер Вилхелм“ в Хайделберг. През втората година от стипендията ученият прави изследвания в лабораториите на катедрата по физиология в Чикагския университет.

Уолд заминава през есента на 1934 година в Харвард, за да преподава биохимични науки и се установява завинаги там: като инструктор и преподавател по биология (1935-1939); като факултетен инструктор (1939-1944); като доцент (1944-1948) и като професор по биология (от 1948 г.). Гостува като професор по биохимия в Калифорнийския университет през лятото на 1956 г.

През 1939 г. Уолд получава наградата Илай Лили за фундаментални изследвания в областта на биохимията от Американското химично дружество. През 1953 г. е удостоен с наградата Ласкър на Американската асоциация за обществено здраве „в знак на признателност за изключителните му открития в областта на биохимията със специален акцент върху настъпващите изменения, свързани със зрението и функцията на витамин А“. През 1055 г. Уолд е удостоен с медал на Асоциацията за изследване в областта на офталмологията, а през 1959 г. – с медала Ръмфорд на Американската академия на изкуствата и науките. През 1966 г. получава медала Айвс на Американското дружество по оптика, а през май 1967 г., заедно със съпругата си Рут Хъбърт, медала Пол Карер на университета в Цюрих. През 1067 г. е удостоен с мемориалната награда Дъкет Джоунс на фондация „Уитни“.

Уолд е избран за член на Националната академия на науките през 1950 г. и на Американското философско дружество през 1958 г. Той е член на Американската академия на изкуствата и науките в Бостън и на Американското дружество на оптиците. През 1963-1964 г. е стипендиант на „Гугенхайм“, работейки една година в Кеймбридж, Англия.

През 1957 г. Уолд получава почетна степен от университета в Берн; през 1958 г. става почетен доктор на Йейлския университет, през 1962 г. – на Уеслианския университет, а през 1965 г. – на Нюйоркския университет.

Уолд е член на Американското дружество на биохимиците и на Американското дружество по оптика.

Превод от английски: Павел Б. Николов