ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22, Част 23, Част 24, Част 25, Част 26, Част 27, Част 28.

№ 336

Христо Иванов Книговезеца до Левски

Брате,

За жалост, заварих големи препятствия, станали ето какви в Лясковец: убили Василя чорбаджи и уловили бай Димо и момчето му. И бай Димо изказал [издал] много мъже, и мъжете са на инкяр, че докарали и жените им да ги плашат, та дано те да изкажат някого. Но не мога да се науча точно и подробно, защото човекът ни го няма тука, дето се учеше [научаваше] в конака едно-друго. Бай Марин Малкия [1] и той е запрян [арестуван], и сега е и той под изпит строг. Научих тази заран, че Димо щели да го осъдят за 15 годин(и), а за другите не зная. Големи вълнения стават из града ни, [така] че работите ще се позабавят. Хвърли ни и други сатири за нашите чорбаджии, които им казват или да се поправят, или ще ги последват с Василева дар [с дара на Васил], че днес ще викат момчетата. Така казват, [че] и нази щели да викат уж. Не зная какво ще стане, като се науча подробно за всичко, ще ти явя. За което са задължих да работя, ще се позабави, защото, с които щях да работя, са затворени. Този е човек [2] наш, разговори се добре с него и той е наш; поналей му малко мозък и го разпитай да ти каже устно какво е станало, за всичко може да ти каже, за отвъд. Не съм изпроводил още нещата, но тези дни ще ги изпроводя, само нашата работа ще остане за по подире. Недей дохожда още за насам, додето ти не пиша; недей шава, да не сгрешим и препънем работата в опасност. Неправедно направили работата и без закон селяните от Л. Яви ни. За нагоре [пиши] какво е станало точно, ако си се научил за нашата работа и други по-нови, ако са станали.

Сбогом засега

Дели Христем Ефенди [3]

Орание, 3 август 1872 г.

Н.Б.II.А., п. 63, № 8648

Арх. т. I. № 5, стр. 278

1. Марин Станчев, наричан малкия Марин за различие от големия Марин (Цонзарът).

2. Носачът на това писмо.

3. Писмото е адресирано: За Кърджалъ Мустафа Дереишолу в Лозаряво. На същата адресна страница стои отбелязано с ръката на Левски: Асланоолу Аслан Търново №4, но Търново е заличено.

(Следва)