Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.
Павел Николов
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част
1; Част 2;
Част 3; Част
4;
Част 5,
Част 6,
Част 7,
Част 8,
Част 9,
Част 10,
Част 11,
Част 12,
Част 13,
Част 14,
Част 15,
Част 16,
Част 17,
Част 18,
Част 19,
Част 20,
Част 21,
Част 22,
Част 23,
Част 24,
Част 25,
Част 26,
Част 27,
Част 28,
Част 29,
Част 30,
Част 31,
Част 32,
Част 33
№ 341
Анастас п. Хинов до Левски [1]
Приех писмото ви и разумях съдържанието му. Гледам, че ми казваш, че съм рекъл, че като не ща да бъда съдружник аз, то и брат ми не щял бил да следва в съдружеството. Явиш ми, че и нему пишеш колкото заради мене. Аз съм казал днес и утре пак казвам, че с лъжа работа няма да върша, както ти. А дето казваш, че съм рекъл за брата си, то лъжеш и лъжата, когато и да е, ще излезе наяве. Аз им изпратих зимъс до тебе нарочно, и аз изпратих вечерта до тебе човек, че да се срещнем да се разговорим. А ти казваш, че нямаш време. И като си се срещнал с братята ми, тия те попитали заради мене, а ти си казал, че ме било страх да отида да се срещна с тебе. Ето че си лъжец. Дето бях проводил човек до тебе, та да се видим, попитай го. Той ти каза на дюкяна си, ако те попитат в града ти срещал ли си, а ти кажи, че сте се срещали. Аз му тъй казах: „Брате, аз лъжа некабола, трябва право да им обадя". В ортакламата знаете добре, че лъжа не бива. И сега да казваш, че съм бил рекъл, че аз, като оставам, че и брат ми остава, е това е втора лъжа. Но ако да беше жив А. [2], то всичко щеше да излезе наяве, но занапред пак няма да оставим тъй, с Д. [3] кривото трябва да го поправим. Аз с него ще отида в Бу[курещ] при К. в. [4] и ще му разправя всичко: няма-има пари, да се стои на едно място по 3-4 месеца и да се яде. Знаете добре, че и пчелите до едно време отдават чест на бръмбарите, а после им изсичат крилете, като видят, че само наготово искат да ядат. Укоряваш Д. [5], но нямаш ни едно право. Той ти принася па(ри), а не ти нему. Но знаеш, че пак сме ний причина. Ако да бяхме слушали тебе, щеше и до днес да стои на хана. И тъй сбогом. Всички приятели.
Същия [6]
Н.Б.II.А., п. 102, № 37а
1. Това писмо е без дата. Отнася се към началото на есента 1872 г.
2. Ангел Кънчев.
3. С Димитър Общи.
4. Каравелов.
5. Димитър Общи.
6. Писмото е адресирано: За Господин Марин По. Луканов в Ловеч, председателка Ловчанския комитет, чрез когото и Левски отговаря. Ср. отд. I, писмо № 91, стр. 161.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.