ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ;

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ

И накрая още един интересен текст, чиято първа редакция също била написана преди Марк. Това е Апокалипсисът от Илия, написан в Египет на гръцки език и описващ събития, свързани с римската и юдейската история, от уникалната гледна точка на един жител на Александрия [1].

Този Апокалипсис, достигнал до нас само на коптски език, в съвременния си вид се състои от три части. Първата съдържа изречения на Исус Христос, втората разказва за събитията, които ще предшестват идването на Антихриста, а третата описва това идване, битката на Антихриста със светците и праведниците и Второто пришествие на Христос.

Втората, средната част, е вмъкната в текста много по-късно; тя представя събития от времето на Северите и ние ще се върнем към нея малко по-късно. Сега ни интересуват първата и третата част [2].

За разлика от другите апокалипсиси, Апокалипсисът от Илия съдържа няколко важни цитата от Исус. Това са негови лични обръщения към вярващите. Тези обещания са следните.

Исус казва: „Всички, които ми се покоряват, ще получат тронове и венци сред тези, които са Мои“ (Апокалипсис от Илия, 1:8).

Исус казва: „Ще напиша Моето име на челата им и ще подпечатам дясната им ръка, и те не ще изпитват нито глад, нито жажда“ (Апокалипсис от Илия, 1:9).

Исус казва: „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени и няма да познават страх в битката“ (Апокалипсис от Илия, 2:1).

Това, без преувеличение, са фантастични обещания. Да анализираме първото от тях по-подробно. Исус според Илия обещава на всички, които му се покоряват, тронове и венци. Можем да приемем този цитат за напълно точен цитат от Исус, защото във всички апокалипсиси, за които говорихме, троновете се изправят в пълен ръст.

Така Йоан вижда в Откровението си „двадесет и четири трона“, на които седят старци с бели одежди и златни венци на главите (Откровение, 4:4). А Исая вижда на небето „одеяния, тронове и венци“, приготвени за праведниците (Възнесението на Исая, 8:26).

Това обещание на Исус е известно и на каноничните Евангелия: „Човешкият Син ще седне на своя славен трон и всички вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет трона и ще съдите дванадесетте племена на Израил“ (Матей, 19:28; Лука, 22:30). Именно на това обещание се позовават Синовете на гръмотевицата Яков и Йоан, когато молят: „Нека седнем до тебе – единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“ (Марк, 10:37).

За нас, които сме виждали всякакви холивудски специални ефекти и сме свикнали, че на небесата може да има и тронове, и летящи чинии, и космически кораби, обещанието за дванадесет трона на небето не звучи много изразително: тронове като тронове, какво – не сме виждали тронове ли?

Но е трудно даже да си представим какво скъсване с цялата предходна ортодоксална позиция е това обещание. Тронът на небето бил един – огнената колесница на Яхве, с колелета, крила и серафими, която Езекиил видял. Никакви други тронове на небето нямало.

Помним в каква дълбока паника хвърлил изведнъж юдаизма Даниил, който видял на небето два трона: един за Всевишния, а друг за Смъртния. И изведнъж Исус обещава тронове с лека ръка! У Матей те са дванадесет, а в „Откровение на Йоан Богослов“ са двадесет и четири! Исус обещава тронове на своите привърженици, както Форд обещавал автомобили на американците! Исус обещава да организира масово производство на тронове!

И - което е най-поучително – именно обещанието за тронове или поне за някакви привилегировани места във висшия амфитеатър се среща и в кумранските текстове.

„На своите свети места пред Царя са духовете на чистите цветове сред подобие на белота... Това са владетелите на тези, които са чудно облечени за служене, Владетели на царства, царства на светците на Царя на Святостта във висините на светилищата на Царството на Неговата слава“ (4Q405 23 ii).

Обещанието на Христос е неразбираемо без кумранския мистицизъм, който обещава на праведниците и светците невероятно магическо могъщество и статут на владетели на царства на светци на Царя на Святостта.

Не, струва ми се, че няма нищо, което да нарушава толкова главната забрана на ортодоксите, от това да се обещае на смъртни хора тронове на небето. Но това обещание отново ни напомня за северните (израилските) традиции за мистично единство на смъртния човек с бога: за проекта на Илия, взет в огнена колесница на небето, и за забранената от Еремия войска на духовете, стояща около Господния престол:

„Видях Господ да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво“ (3 Царе, 22:19).

След това вече в Евангелието от Марк тази история с троновете се осмива жестоко. Като не се осмелява да я отрече направо, Марк се подиграва с Яков и Йоан, които се карат кой от тях на какъв трон ще седне.

Вторият цитат от Исус гласи: „Ще напиша Моето име на челата им и ще подпечатам дясната им ръка, и те не ще изпитват нито глад, нито жажда“ (Апокалипсис от Илия, 1:9).

Този цитат също се знае от Йоан Богослов, у когото всичките сто четиридесет и четири хиляди избрани са подпечатани с Божия печат. Този цитат се съдържа и в „Дамаския документ“, който също твърди, че в деня на Страшния съд ще се спасят само тези, които имат белег на челото.

Функцията, която изпълнява подобен белег, е добре известна: той е талисман, който позволява на неговия носител да избегне смърт, рани, стрели и куршуми.

Това е архитипна мечта на въстаналите фанатици. По време на въстанието на „червените войски“ в Китай през 1351 г. членовете на сектата на Белия лотос обещали, че тези, които се сражават в техните войски, ще бъдат неуязвими за монголските стрели. Участниците в хаитянското въстание на Тусен Лувертюр твърдели, че магическите похвати на вуду ще ги направят неуязвими за пушките на белите. През 1890 година в САЩ индианецът Вовока, основател на Танците на духовете, обещал, че неговите магически танци ще направят последователите му неуязвими за куршумите на белите. След шест години, по време на Втората война на матабеле, същото обещал и духовният водач на матабеле, живият бог Млимо. След още три години, през 1899 г., същата неуязвимост от куршумите на белите обещали на своите последователи въстаналите в Китай ихетуани. При всички споменати по-горе случаи обещанията на духовните вождове били жестоко опровергани от опита. Интересно е, че почти във всичките апокрифни „Деяния“ неуязвимостта на апостолите е един от ключовите сюжетни моменти. При опита да се улови някой апостол противниците му неизменно умират, ослепяват или падат парализирани на земята.

Третото изказване на Исус гласи: „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени и няма да познават страх в битката“ (Апокалипсис от Илия, 2:1). По обяснима причина това изказване го няма в нито едно от Евангелията, написани след Юдейската война. Но много близко по смисъл обещание за победа и неуязвимост има в „Дамаския документ“, което гласи, че „те ще победят всичките земни синове... и ще видят Неговото Спасение (Йешу’ато), защото са предпазени от неговото Свято име“ [3].

Да минем сега към третата част на Апокалипсиса от Илия. Тя започва с впечатляващо описание на Антихриста, който е римски император.

От само себе си се разбира, че по заповед на този Антихрист праведниците и светците са подложени на гонения.

„Той ще преследва всички светци. Той ще ги убива и ще ги унищожава... Очите им ще извади с железни шипове. Ще одере кожата им от главата. Последователно ще им къса краката. По негова заповед в ноздрите им ще наливат оцет и негасена вар“ (Апокалипсис от Илия, 4:21–23).

Но с това проблемите на светците не свършват. Работата е там, че въпросният император няма само да ги преследва със страшни изтезания. Той ще може да върши чудеса.

„По негова заповед куци ще проходят. По негова заповед глухи ще чуят. По негова заповед неми ще заговорят. По негова заповед слепи ще прогледнат. Той ще очисти прокажени, ще излекува болни, ще изгони бесове“ (Апокалипсис от Илия, 3:9–10).

Това е впечатляващ комплект от достижения. Нашият египетски автор не принизява значението на Антихриста император. „Той ще прави всичко, което е правил Христос, освен това, че няма да може да възкресява мъртви. Така ще разберете, че е Син на Беззаконието, защото не може да дава живот“ (Апокалипсис от Илия, 3:12–13).

Кой е този император, който ще накара слепи да прогледнат и куци да проходят? Кой е този римски владетел, който е можел да прави това, което е правел Христос, освен да възкресява мъртви?

Нерон? Но при Нерон никога не са проглеждали слепи и никога не са прохождали сакати. Освен това Нерон никога не е ходил в Египет.

Колкото и да е странно, римски император, който лекувал слепи и сакати, наистина е имало. Той ни е добре известен.

Този император не е кой де е, а Веспасиан, който смазал Юдейското въстание.

„Когато Веспасиан отишъл в Александрия – четем у Дион Касий, - изцелил двама – слепец и човек с изсъхнала ръка, които дошли при него заради видение в съня си. На първия плюл върху очите, а на втория стъпил върху ръката и по този начин ги изцелил“ [4].

Изцеляването на слепи и сакати било сигурен знак за професионалната пригодност на Месията, описан още от истинския пророк Исая: „В този ден глухи ще чуят, а слепи ще прогледнат“ (Исая. 29:18).

Като изцелил слепеца и сакатия човек, Веспасиан издържал успешно теста за званието Помазаник. Тестът организирал и докарал недъгавите Тиберий Александър, тогавашният префект на Египет, племенник на Филон Александрийски и потомък на богато еврейско семейство, който малко преди тази визита заповядал на римските войски да накълцат като зелки шестдесет хиляди въстанали негови съотечественици, с което вероятно предотвратил отварянето на втори фронт по време на Юдейската война.

Можем да разберем защо след този холокост вярващите в Месията се отнесли малко скептично към провъзгласяването на императора за Месия и веднага представили на претендента ново искане, което не срещаме у Исая: я съживи мъртвец.

Проблемът ни се състои в това, че Веспасиан никога не е влизал в бройката на преследвачите на християни.

Той е известен с друго – с войната си срещу „четвъртата секта“.

И описанието на следващите събития в Апокалипсиса от Илия е описание на Юдейската война.

Йосиф Флавий и Дион Касий – два единствено достигнали до нас източника – рисуват напълно определен таймлайн на събитията.

Отначало Веспасиан воювал срещу юдеите. После бил провъзгласен за император и заминал спешно за Египет, където със съдействието на Тиберий Александър излекувал слепец и сакат човек. Едва след това започнала обсадата на Ерусалим и при тази обсада на юдеите „дошли да помогнат множество местни жители и единоверци, идващи не само от римските владения, но и отвъд Ефрат“ [5].

Апокалипсисът от Илия добавя липсващи у Йосиф и Дион Касий черти.

Преди всичко войната, според Апокалипсиса от Илия, ще се съпровожда от нови възкресения на мъченици. Двама от тези мъченици ще бъдат Енох и Илия. Те ще се върнат отново на земята, за да се борят с Антихриста. Те ще се сражават с него седем дена на пазарния площад на голям град, а после ще лежат там мъртви три дена, след което ще възкръснат пред очите на всички (4:14–15). Те ще хвърлят плътските си одежди, ще облекат одеждите на духа и ще продължат борбата. Възкръснала боркиня ще бъде и девственицата Табита. Тя ще влезе в единоборство с Антихриста. Той ще я убие и ще я хвърли върху стената на Ерусалим, но тя ще възкръсне и ще поднови битката. После към Ерусалим от Египет ще се отправят Шестдесет праведници.

„Те ще облекат доспехите на Яхве и ще стигнат бързо до Ерусалим, и ще се сражават със Сина на Беззаконието“ (Апокалипсис от Илия, 4:31). Те ще го уличат, че не е Месията. А той ще заповяда да ги уловят.

Тогава ще се вдигне целият народ, казвайки: „Ти не си Христос. Христос не убива праведници“.

И тогава Христос ще пожали своите хора. Ще изпрати от небето шестдесет и четири хиляди ангели, всеки от които има три чифта криле. Този, който е подпечатан от Христос, ще бъде вдигнат на тези криле.

Всички други, останали на земята, ще бъдат поразени от гнева на Христос. Огън ще потопи земята, като водите по време на потопа, на дълбочина седемдесет и два лакътя. „Той ще погълне грешниците и Лъжците като слама. Ще дойде Страшният съд“. В този ден праведниците ще видят всички, които са ги преследвали в геената огнена и ще получат всичко, за което много пъти са молели.

„В този ден Христос, царят и всичките му светци ще слязат от небето. Той ще изгори земята. И ще управлява хиляда години. И ще създаде ново небе и нова земя“.

Така, според мнението на нейните участници, трябвало да завърши Юдейската война.

БЕЛЕЖКИ

1. Всички цитати от „Апокалипсис от Илия“ са по изданието: Apocalypse of Elijah, в: James H. Charlesworth. Посоч. съч.

2. За ранната датировка на „Апокалипсис от Илия“ виж: J. — M. Rosenstiel. L’Apocalypse d’Elie, Paris, Geuthner, 1972. Розенстил смята оригинала на „Апокалипсиса“ за есейско произведение от I в. пр. н. е.

3. The Damascus Document, 9, 53, в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha, Oxford: Clarendon Press, 1913.

4. Дион Кассий. Римская история, 66, 8, 1.

5. Дион Кассий. Посоч. съч., 55, 4, 3.

(Следва)