ФИЛМЪТ НА АЛФРЕД ХИЧКОК „ПСИХО“ НАВЪРШИ ШЕСТДЕСЕТ ГОДИНИ: КАК Е БИЛ СНИМАН И КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО МУ ЗА КИНОТО

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Преди шестдесет години (на 16 юни 1960 г. – бел. П. Н.) в Лос Анджелис е прожектиран премиерно филмът „Психо“. Той е насмешка на Алфред Хичкок над Холивуд и в същото време - дълбоко авторски, новаторски проект, който променя жанра хорър и американците. След „Психо“ никой не се чувствал сигурен в собствения си дом! Но, което е удивително, филмът изглежда добре даже и днес – въпреки над половинвековната си възраст и жестоката икономия по време на снимането му.

ФИЛМЪТ Е СНИМАН ПО РОМАНА НА РОБЪРТ БЛОХ, НО ТАМ УБИЕЦЪТ НОРМАН БЕЙТС Е РАЗЛИЧЕН

Едноименният роман излиза през 1959 година. Хичкок научава за него от възторжените рецензии и веднага купува правата за екранизиране – анонимно и само за девет хиляди долара. Над сценария за филма работи Джоузеф Стефано и почти не променя първоизточника. По-късно Блох, не без възхищение, признава, че филмът съответства на книгата му деветдесет процента – а това, според него, е голяма рядкост за Холивуд.

Основната разлика от първоизточника е външността и поведението на маниака Норман Бейтс. В книгата той е над четиридесетгодишен, дебел е и не е красив, а маниакалните му наклонности могат да се забележат лесно във всекидневния му живот. Един неприятен тип, от когото ти се иска да страниш, не е подходящ за екрана. Затова в киното Бейтс е красив и млад – той е само на 25 години, срамежлив е, но е приятен събеседник, който почти не издава гнилата си природа. Всичко това прави „холивудския“ вариант на Норман още по-ужасяващ, по-реалистичен, което Робърт Блох също признава.

Робърт Блох пише две продължения на „Психо“ – „Психо 2“ и „Домът на психопата“, но те не са екранизирани.

ОБРАЗЪТ НА НОРМАН БЕЙТС Е ВНУШЕН ОТ РЕАЛЕН УБИЕЦ – ЕД ГИЙН, НО ТОВА СТАВА СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО

Ед Гийн е арестуван недалече от американското градче Плейнфилд през 1957 година. Съдят го за две убийства, но е доказано също така, че осквернявал гробове. В къщата му са намерени дрехи и битови предмети, направени от човешка кожа и части от тела. За формирането на маниака Гийн повлияла несъмнено майка му, властна и жестока пуританки, внушаваща на Ед и брат му в детските им години, че сексът е грях, а всички жени са курви. И това заедно със систематичен побой и забрана да се общува с другите деца. По-късно Грийн признава, че е изкопавал тела на жени, които приличат на майка му.

Авторът на „Психо“ Робърт Блох живеел сравнително близо до фермата на Ед Гийн – на около шестдесет километра. Арестуването на убиеца, разбира се, развълнувало местната общественост и вдъхновило Блох да създаде своя литературен маниак – живеещо наблизо дебнещо чудовище. Но Блох не знаел подробности по делото на Гийн и подробностите от биографията на Норман Бейтс, включително и отношенията с майка му, измислил сам. По-късно, когато детайли от делото започнали да се появяват във вестниците, Блох бил удивен колко Норман Бейтс се оказал подобен на Ед Гийн.

ЗА ХИЧКОК „ПСИХО“ БИЛ АРТХАУСЕН ЕКСПЕРИМЕНТ И ПАРИ ЗА ФИЛМА ПОЧТИ НЯМАЛО

Филмът бил финансиран от „Paramount“, но по отношение на „Психо“ собствениците на филмовата студия не изпитвали особен ентусиазъм. За тях нещата приличали повече на шега (и правилно), защото съвсем наскоро, през 1959 година, Хичкок представил успешния си и красив приключенски филм „Север-северозапад“. А ето че сега се е заел с някакъв неясен експеримент!

Затова бюджетът на „Психо“ според холивудските мерки бил съвсем скромен – около 800 000 долара. Това е основната причина филмът да бъде заснет на чернобяла лента. За снимането на „Психо“ в студията „Paramount“ даже не се намерили павилиони, поради което Хичкок трябвало да снима на територията на „Universal“. Фасадата на хотела и къщата на семейство Бейтс, изградени за филма, стоят и до днес – даже могат да бъдат посетени. Заради тръпката срещу туристите излиза актьор в образа на Норман Бейтс: отначало слага в багажника на кола тялото на млада жена, а след това вади нож и тръгва към зяпачите. Много атмосферно! И се вписва добре в думите на Хичкок за филма: „Заснех някога един филм, много провокативен – казва се „Психо“. Този филм беше шега, ужасих се, когато разбрах, че някои го възприемат сериозно. Исках от този филм хората да викат, да се почувстват като на американско увеселително влакче“.

Паркът на „Universal“ в Лос Анджелис

ЗА ДА СНИМА „ПСИХО“, НА ХИЧКОК МУ СЕ НАЛОЖИЛО ДА ИЗПОЛЗВА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕКИП ОТ ШОУТО „АЛФРЕД ХИЧКОК ПРЕДСТАВЯ“, ЗАЩОТО РАМКИТЕ НА БЮДЖЕТА ГО ОГРАНИЧАВАЛИ

Около „Психо“ започнала да се оформя някаква мрачна атмосфера. Ръководителите на „Paramount“ били уверени в провала на филма. Наложило се да се води борба и с цензорите, имало вероятност филмът да бъде спрян заради голотата и жестокостта, затова бил сниман така, че при монтажа, в краен случай, да могат да се изрежат жестоките сцени. А след това „Психо“ бил разнищен от критиците, които нарекли филма скучна манифактура, недостойна за гения на Хичкок. Но прожекциите събрали 32 милиона – около триста милиона по съвременния курс. И само след няколко години филмът заслужил званието жива класика.

Макар че нарекъл „Психо“ шега и провокация, Хичкок се гордеел със своя филм и се стремял да го снима като артхаусно кино – използвайки нови режисьорски техники и увеличавайки равнището на ангажираност на зрителя. Той се вълнувал много за вероятни спойлери, поради което изкупил книгата „Психо“, за да могат колкото се може по-малко хора да знаят обратите на историята, и изрязал от копията на сценария за актьорите спойлерните моменти. Когато филмът тръгнал по екраните, Хичкок наредил да не бъдат пускани в кината закъснелите за прожекцииште зрители. Той смятал, че „Психо“ може да се гледа само от край до край - изпуснеш ли един момент, магията вече няма да работи.

ФИЛМЪТ ПСИХО БИЛ ЗАСНЕТ САМО ЗА 35 ДЕНА, КАТО ЕДНА СЕДМИЦА ОТ СНИМКИТЕ Е ОТДЕЛЕНА ЗА ЦЕНТРАЛНАТА СЦЕНА С УБИЙСТВОТО

Млада жена се къпе под душа, тя се чувства извън всякаква опасност. Но ние вече виждаме сянката на убиеца през прозрачната завеса на банята. Той дръпва завесата, в ръката си държи нож – маниакът започва да нанася удари на извиващата се жертва и накрая във ваната остава мъртвото ѝ тяло. Кръвта изтича през сифона, а към камерата гледат застиналите очи на младата жена. Ужасяваща класика, до ден днешен плашеща и цитирана вече милион пъти.

Това е кулминацията не само на филма, но и на майсторството на Хичкок като режисьор. Стегнат от тесните рамки на цензурата, бюджета и техническите ограничения, той е искал да покаже максимално реалистична, плашеща сцена на убийство. Искал е „да си поиграе с чувствата на зрителя така, както се свири на орган“, и е успял. Но защо тази сцена се врязва така в паметта?

По характерния за него начин Хичкок е изградил майсторски съспенса. Героинята не подозира нищо, но ние можем да се досетим какво ще стане и даже виждаме убиеца. Отривисти, високо свирещи цигулки, които бият по ушите, съпровождат момента на убийството. Но те стихват и преминаван в басови ноти, когато героинята пада и умира. Това музикално оформление, дело на Херман Бърнард („Гражданинът Кейн“, „Джейн Еър“) придава половината от атмосферата на сцената. Другата половина е монтажът. 78 кадъра за 45 секунди. Почти не виждаме как ножът нанася рани на младата жена, но резките преходи, смяната на плановете и съединяването на къси кадри създават динамичен ефект и придават на сцената ужасяващ, панически реализъм. Композицията, скоростта и музиката – всяка част от секундата в тази сцена е премислена до най-малката подробност.

Монохромът позволил да се запази приемливо равнище на насилието при страховит реализъм – в цветен филм тази сцена би могла да не съществува. А също така благодарение на чернобялата лента Хичкок можел да икономиса специалните ефекти и като кръв използвал шоколадов сироп.

„Психо“ е велик филм. Той е вече музеен експонат, но не е престанал за бъде остро, все още въздействащо развлечение. Филмът е добре изучен и разглобен винтче по винтче, като тези подробни разбори не само ни потапят в Холивуд през 60-те години, но и ни учат да разбираме по-добре киното. Подробности за филма можем да разберем от книгата „Alfred Hitchcock and the Making of Psycho“, от биографичния филм „Хичкок“ (2012 година; струва си да го видите дори и само заради отново заснетата сцена под душа със Скарлет Йохансон), направен по тази книга, и от документалния филм „78/52“. Той е много интересен – не само разказва детайлно за снимките на „Психо“, но и дава думата на съвременни актьори и режисьори, свързани с трилърите и хорърите.

Ако говорим за „Психо“ като холивудски продукт, то и тук всичко е добре. Филмът има телевизионен спин-оф и три нелоши продължения (поне така можем да кажем за втората част), макар че не са толкова значими като оригинала. Те, разбира се, не са заснети от Хичкок. А през 2013 година беше пуснат сериалът „Мотел Бейтс“, предистория на „Психо“, който продължи цели пет сезона.