ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ПЕТЪР

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ

Нека сега да се обърнем към още един апокалипсис. Той се казва „Възнесението на Исая“ [1]. За разлика от „Откровението на Йоан Богослов“, което било написано на гръцки език, макар и лош, „Възнесението на Исая“ – или по-точно най-важната за нас негова част – е или на древноеврейски, или на арамейски, иначе казано – на езика, който говорил и самият Христос.

Както и в случая с Йоан, става дума за видение, по време на което на неговия реципиент се открива бъдещето. Като това бъдеще се открива не на някакъв си апостол Йоан, който може и да е уважаван човек, но все пак не се споменава в Тората и Пророците, а на самия пророк Исая, който се среща на седмото небе с предвечния Христос и разказва подробно за тази среща на цар Езекия.

Заради това провъзгласяване на Христос и по подстрекателство на владетеля на земния свят Велиал нечестивият наследник на Езекия, цар Манасия, и пророкът на Велиал, самарянинът Белхира [2], разрязват Исая на две части.

Така от „Възнесението на Исая“ излиза, че старозаветният праведник Исая е бил убит именно заради разказа си за Христос, че праведният цар Езекия е бил християнин, а цар Манасия, който вършел неправедни неща в очите на Господ, е бил вдъхновяван за своите престъпления непосредствено от Главния съперник на Господ, Велиал.

„Възнесението на Исая“ в съвременния му вид се дели на две части. Втората от тях съдържа разказ за пътешествието на Исая на небето.

Ортодоксалният юдаизъм най-строго, както помним, забранявал подобни пътешествия. Но Исая не само се възнася на небето, а и специално подчертава, че принадлежи към общината на пророците, които живеят в пустинята, носят власеници, хранят се само със зеленина, скърбят, че Израил е кривнал от пътя на истината и „вярват във възнесението на небето“ (Възнесението на Исая, 2:9).

По пътя към небето Исая вижда най-напред ангела от земния свят Самаел и неговата войска; всички се сражават помежду си. Ангелът, съпровождащ Исая при неговото възнесение, казва, че тази вечна сатанинска битка ще продължи до пришествието на Христос.

Небесата във „Възнесението на Исая“, както и в 2 Енох, са седем. На шестото от тях Исая вижда престол и ангели, пеещи хвалебни песни, но на престола седи само Славата на Всевишния; Всевишният е на седмото небе. Лицето на Исая се преобразява с възнасянето му от небе на небе (Възнесението на Исая, 6:25).

Накрая старозаветният пророк попада на седмото небе. Там той вижда свети Авел и всички праведници. Вижда също така Енох и всички, които са с него, избавени от одеждите на плътта. "И ги виждах във възвишените им одежди, и те бяха като ангели, намиращи се във велика слава“ (Възнесението на Исая, 9:7). Възвишените одежди, иначе казано - нематериалните, ангелски тела, в които са облечени праведниците, след като са снели одеждите на плътта, са характерна теологична черта и на „Възнесението на Исая“, и на „Апокалипсиса на Петър“, и на 2 Енох. Те приличат дословно на кумранските описания на „боговете, подобни на горящи въглени“ (4Q403 I, ii, 6) и на властите, стоящи до престола на „светия Цар на царството на святостта“ (4Q405 23 ii).

Но Исая вижда на небето и нещо нередно: независимо че праведниците са облечени във „възвишени одежди“, иначе казано – в тела на ангели, те не седели на тронове и не били увенчани с венците на славата.

Удивеният Исая пита своя спътник за причината на тази липса и получава отговор, че праведниците няма да получат венците и троновете на славата, докато Христос не слезе на земята (Възнесението на Исая, 9:12).

Старозаветният пророк вижда също така одежди, тронове и венци, приготвени за тези, които ще повярват в Христос и в неговия кръст. Те чакат вярващите на седмото небе (Възнесението на Исая, 9:26).

След това Исая чува гласа на Всевишния и вижда Великия ангел Христос, на когото Всевишният заповядва да слезе на земята. Христос слиза неузнаваем през седемте небета на земята, където царува владиката на земния свят. На стражите на всяко небе Христос казва условна дума, за да мине. Понеже на всяко небе той приема подобие, полагащо се на това небе, никой, включително и князете на земния свят не го разпознават (Възнесението на Исая, 9:29).

Исая вижда девственица от рода на Давид на име Мария. Христос се спуска в нея и тя забременява. Нейният жених, дърводелецът Йосиф, който също е от рода на правидника Давид, се оказва, разбира се, недоволен от подобно развитие на събитията. Светият дух му обяснява насила каква е същността на нещата.

Но Христос, както помним, е само предвечен ангел, изпълнителна власт на Бога, негов Любимец, слязъл на земята. Странно би било да се роди, дори и от девственица. В един прекрасен миг, след два месеца бременност, Христос просто се озовава във вид на младенец редом с Дева Мария, която запазва своята девственост. За конспирация той бозае от гърдите ѝ.

Едва когато след разпятието Исус се възнася на небето, небесните ангели го разпознават и когато преминава през небетата, спира като асансьор, а те го славят.

Видението на християнина Исая съдържа също така впечатляваща подробност, свързана с явяването на Христос от гроба. Според Исая Христос ще излезе от него на раменете на архангел Гавраил и архангел Михаил, пред очите на всичките дванадесет апостоли, които той ще изпрати по света:

„И те ще учат всеки народ и на всеки език за възкресението на Любимеца и за това, че тези, които повярват в кръста, ще се спасят, и за Неговото възнесение на седмото небе, от което е слязъл“ (Възнесението на Исая, 3:18).

Както вече казахме, „Възнесението на Исая“ в съвременния му вид се дели на две части: самото „Възнесение“ и предходни събития. Досега говорихме за „Възнесението“.

Но най-интересното в него са описаните на арамейски или на древноеврейски език предходни събития, които обикновено се наричат „Мъченичество на Исая“. Както не е трудно да се досетим, тези предходни събития са разказ за мъченическата смърт на пророка, който фигурира в текста под името „Исая“. Този пророк предсказал идването на Исус и бил умъртвен от нечестив юдейски цар, който в текста фигурира под името „Манасия“.

Мъченичеството на Исая протекло така. В края на своето управление праведният цар Езекия повикал своя син Манасия и своя пророк Исая и им предал написани думи „за ангелския съд и за унищожаването на този свят, за одеянията на светците и за тяхното успение, за Преображението, за преследванията и за възнесението на Любимеца“ (Възнесението на Исая, 1:5).

Но нечестивият Манасия не се вслушал в тези думи, за което Исая знаел предварително. Като пророк той предсказал още преди това от името на Господ, че Манасия ще бъде последовател на Велиал, а не негов (Възнесението на Исая, 1:9).

Точно така станало. Когато Манасия се възцарил в Ерусалим, Исая трябвало да избяга в пустинята заедно с други пророци, „които вярват във възнесението на небето“ (Възнесението на Исая, 2:10). „Всичките бяха облечени в зебло и всичките бяха пророци... И се хранеха само с диви треви“ (Възнесението на Исая, 2:10-11). Тези пророци вегани, облечени със зебло и вярващи във възнесението в небето, живеели в планините на пустинята.

Но Велиал, владетелят на този свят, бил много сърдит на Исая заради пророчеството за Христос. Затова чрез самарянския пророк Белхира обвинил Исая в безчестие – въобразявал си, че стои над Мойсей. Обвинението си Белхира обосновал със солидна теологична база.

„Исая казва: виждал съм повече от пророк Мойсей. Защото Мойсей казва: „никой човек не може да види Господ и да остане жив“. А Исая казва: „Виждал съм Господ и вижте, жив съм“. Знай, царю, че по това се познават лъжепророците“ – заявява Белхира (Възнесението на Исая, 3:7–10).

Фактически Белхира обвинява Исая в прелъстяване на Израил. Заради това обвинение нечестивият цар Манасия, служител на Велиал, разрязал пророк Исая с трион на две половини.

Но преди мъченическата си кончина Исая успял да предскаже Второто пришествие.

Той съобщил, че то ще стане по време на управлението на Велиал.

„Велиал, великият господар, царят на земния свят... ще слезе от небесата в облика на човек, на беззаконен цар, убиец на своята майка“ (Възнесението на Исая, 4:2).

Велиал ще управлява „три години, седем месеца и двадесет и седем дена“, след което Господ ще дойде със своите ангели и с войската на светците от седмото небе и ще хвърли Велиал и войската му в Геената (Възнесението на Исая, 4:14).

Преследването в дните на Велиал ще бъде ужасно. Той ще убие няколко апостоли. Ще накара много мъченици да се отрекат от Христос и да почитат вместо Христос него; мнозина ще избягат в пустинята, но всичко ще свърши добре, защото светците, които ще бъдат убити, ще дойдат от небето заедно с Господ и ще носят одеждите, които засега се пазят за тях на седмото небе, иначе казано – специално направените за тях астрални тела.

„И ще има възкресение и съд в тези дни, и Любимецът ще изригне огън от устата си и огънят ще изпепели всички нечестивци“ (Възнесението на Исая, 4:18). Заради това пророчество цар Манасия разразял Исая като дъска.

Тук трябва да напомним, че фанатичните секти, умеещи да се качват на небето, не пишели абстрактни текстове. Техните инструкции били конкретни като „Манифеста на комунистическата партия“. Техните пророчества служели на конкретната цел за мобилизация и организиране на масите. Но когато тези пророчества не се оправдавали, осъществяването им се отлагало за неопределено бъдеще.

Кога трябвало да стане Второто пришествие според версията на Исая?

Да се вгледаме внимателно.

Първо, нашият Исая се изобразява там като мъченик, убит от юдейски цар. Той не е екзекутиран от римски проконсул, не от Веспасиан, не от Синедриона. Убил го цар на Юдея, който в „Мъченичеството“ се среща с прозвището „Манасия“.

Формално последен цар на Юдея бил Ирод Антипа II (същият, който си разменял шеги с апостол Павел), но властта му била вече напълно виртуална. Друго нещо е баща му, Ирод Агрипа I, управлявал от 41 до 44 година.

Той бил последният цар на Юдея, който имал сериозни пълномощия. Според Йосиф Флавий Ирод Агрипа преследвал сериозно пророците от „четвъртата секта“. Според „Деянията на апостолите“ той гонел последователите на Исус и даже „убил Яков, брата на Йоан, с меч“ (Деяния, 12:2).

Ако се имаме предвид някого под името Манасия, това е по-скоро именно Ирод Агрипа [3].

Второ, общината на пророците, проповядващи Исус, се изобразява в този Апокалипсис като община на пророци, живеещи в пустинята, хранещи се с дървесни плодове, носещи власеница и вярващи във възкачването на небето. На практика пред нас е автентично описание на Кумран. Подобно описание е невъзможно след Юдейската война. Християните след Павел през I-II в. не бягали в пустинята и не се хранели с треви. Идентична е даже причината, поради която бягат в пустинята Исая и авторите на „Устава на общината“: те се отделят от нечестивите хора (Възнесението на Исая, 2:7; 1QS V:1).

Трето, особено ударение в нашия текст се поставя върху това, че Исая може да се качва на небето и да вижда там Господ. Това е главната особеност на кумранската секта. Нейният основател Енох се качил на небето и видял там Словото Господне. Именно в това нечестивият пророк Белхира уличава Исая. Той го упреква, че претендира да е повече от Мойсей.

Тук, трябва да кажем, Белхира прави грешка – и много сериозна. Работата е в това, че старозаветният Исая наистина е виждал Господ. „Видях Господа седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма“ – гласят знаменитите редове от истинския Исая (Исая. 6:1). Именно затова нашият автор е избрал този псевдоним: „Всеки може да прочете, че Исая наистина е виждал Бога. Това лишавало аргументите на опонента му от сила“ – отбелязва Робърт Хол [4].

Лесно е да забележим, че авторът на „Мъченичествата на Исая“ спазва юдейския закон и порицава беззаконието, царящо в Ерусалим. Но освен това той твърди, че този свят се управлява от Велиал.

Тази черта е важна, защото ортодоксалният юдаизъм не познава съперник на Господ. Господството на Велиал над този свят започва от Кумран. Именно основоположникът на Кумран пророк Енох се сетил да нарече враговете на сектата Врагове на Господ и да посочи семейството на Ирод като Паднали ангели, чифтосващи се с човешки дъщери. „Авторът на „Възнесението на Исая“ е бил член на [кумранската] секта“ – твърди още през 1953 г. Дийвид Флъсър [5].

Кога, според предсказанието, вложено в устата на кумранския пророк, екзекутиран в началото на 40-те години, ще настъпи Второто пришествие?

То ще стане по време на поредното въплъщение на Велиал в римски император, убиец на майка си.

Единственият в историята на Рим император, убил майка си, е Нерон, който управлява от 54 до 68 година. Нещо повече, нашият „Исая“ предрича, че Велиал ще убие един или няколко апостоли: „Някои от дванадесетте ще бъдат предадени в неговите ръце“ (Възнесението на Исая, 4:4). Към II век това пророчество, меко казано, е остаряло: никой от дванадесетте просто не е вече жив.

„Исая“ твърди, че Второто пришествие ще настъпи 1335 дена след началото на царстването на Велиал. Това, от една страна, ни вкарва малко в задънена улица, защото Нерон убил майка си през 59 година, а апостол Павел екзекутирал вероятно не по-рано от 64 година. Но, от друга страна, това може да бъде обяснено с факта, че числото 1335 има сакрален характер и е взето направо от Даниил, 12:12.

По всяка вероятност Второто пришествие е определено от „Исая“ да се случи по време на Пасхата през 57 година, а след това е подлагано на постоянни ъпдейти.

Какво станало през 57 година в Юдея?

Не станало никакво Второ пришествие.

Но именно около това време в Юдея започва тотален терор от страна на сикариите [6]. Именно от този момент те започнали да колят хората направо на стъпалата на храма и „се появяваха също така с пълно въоръжение във враждебни им села, грабеха ги и ги изгаряха“ [7].

Точно тогава – възможно именно по време на Пасхата през 57 г. - някакъв египетски пророк свикал евреите на Елеонския хълм, където трябвало да се появи Месията [8]. А скоро след разгрома на „египтянина“ сред юдеите се явил още един пророк, който ги повел в пустинята, обещавайки им, както пише Йосиф Флавий, Спасение, иначе казано на арамейски – Йешуа [9].

Без ни най-малко да съчувстваме на корумпираните римски прокуратори, все пак сме длъжни да отбележим, че задачата им не била лека.

В Юдея започвало двувластие. Страната се изплъзвала фактически от контрола на римляните. Терористи колели хората посред бял ден. Техните пророци извеждали хората на Елеонския хълм или в пустинята, за да им явят някакво (или някакъв) Йешуа.

Терористите очаквали Месия от дома на Давид. Те се наричали праведници или светци. Техният основател, Цадок/Енох, обещал на враговете им: „Ще бъдете предадени в ръцете на праведните; те ще прережат гърлата ви и ще ви убият, и няма да имат състрадание към вас“ (1 Енох, 19:69).

И ето че по това време, в съответствие със сенатусконсулта, на римските прокуратори неизвестно защо им се налагало да се борят не с терористите от „четвъртата секта“, а с мирните християни.

Тези християни също чакали Йешуа. Този Йешуа също трябвало до дойде на Елеонския хълм (Деяния, 9:11). Този Йешуа също наричал своите последователи праведници и светци. Този Йешуа трябвало, според „Възнесението на Исая“, „да изригне огън от устата си и той да изпепели всички нечестивци“ (Възнесението на Исая, 4:18). Всеки, който се противи на учениците му, трябвало „да бъде убит“ (Откровение, 11:5).

Но за разлика от терористите от „четвъртата секта“, този Йешуа бил изключително мирен пророк. Законът срещу неговите последователи бил приет от Сената за няма и нищо.

Този закон бил приет неизвестно защо вместо закон срещу терористите сикарии.

Можем само да си представим колко трудно е било за прокураторите Феликс и Фест да се ориентират в разновидностите на Йешуа.

БЕЛЕЖКИ

1. Всички цитати от „Възнесението на Исая“ са по: Martyrdom and Ascention of Isaiah, a new translation and introduction by M. A. Knibb, в: James H. Charlesworth. The Old Testament Pseudepigrapha, vol 2, Doubleday, New York, 1985.

2. За превода на думата „Белхира“ виж Ginzberg. The Legends of the Jews: From Moses to Esther, Philadelphia, vol. 6, 1909, p. 373.

3. Интересно е, че в кумранските текстове (а по-специално в коментарите на пророк Наум) управляващият по това време юдейски цар също се нарича нечестивия Манасия и коментарите предричат гибел и на него, и на всичките му жени и деца, което по дифиниция не може да се отнася за историческия Манасия (4Q169).

4. Robert G. Hall. The Ascension of Isaiah: Community Situation, Date, and Place in Early Christianity, Journal of Biblical Literature, Vol. 109, No. 2 (Summer, 1990), p. 295.

5. D. Flusser. The Apocryphal Book of «Ascensio Isaiae» and the Dead Sea Sect, Israel Exploration Journal, vol. 3, No. 1 (1953), p. 30–47.

6. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 8, 5.

7. Пак там.

8. Пак там, 20, 8, 6.

9. Пак там, 20, 8, 10.

(Следва)