АЛЕКСАНДР РАДИШЧЕВ – „БУНТОВНИК ПО-ЛОШ ОТ ПУГАЧОВ“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Произведението на Радишчев „Пътуване от Петербург за Москва“ така изплашило властта, че един век след първия тираж не се издавало в Русия свободно.

ОТ ПАЖ – СТУДЕНТ В ЛАЙПЦИГ

Александр Николаевич Радишчев е роден на 20 август 1749 година в Пензенски уезд в състоятелно дворянско семейство. Детските му години били весели и безгрижни. Бъдещият литератор имал шестима братя и четири сестри.

На седем години малкият Саша бил изпратен да живее при роднини в Москва, а когато навършил тринадесет, постъпил в петербургския Пажески корпус (придворно и военно учебно заведение – бел. П. Н.). Етикетът и придворните нрави не били по душата на Радишчев. Но се учел дотолкова прилежно, че заради изключителните му успехи го изпратили в Лайпцигския университет, за да продължи да учи чужди езици, морална философия, римска история, а „най-вече естествено и всенародно право“. В Германия бъдещият писател прекарал пет години.

Когато Радишчев се върнал с другарите си от Лайпциг в родината, те били преизпълнени с най-искрени патриотични чувства: на трона седяла Екатерина II, просветен и деятелен монарх. Но след сблъсъка със суровата действителност възторзите им от управлението на Екатерина значително помръкнали.

СЛУЖБА

В Петербург младият, образован и въодушевен Радишчев започнал своята кариера с длъжността протоколчик на Сената, където видял в цялата ѝ пълнота основата на държавата с нейните чиновници и първи от руските писатели описал същността ѝ: „Те мислят и не рядко с основание, че за постигане на целите им е необходимо благоразположението на всеки, който има дори и най-малко отношение към въпроса им; и за постигането на това употребяват нежности, угодничество, ласкателства, подаръци, нагаждане и всичко, което може да си помисли човек, не само към този, от когото изпълнението на молбата им зависи, но и към всичките му приближени, както и към секретаря му, към секретаря на неговия секретар, ако има такъв, към писарите, стражите, лакеите, любовниците, пък ако има и куче, няма да пропуснат и него“.

На двадесет и шест години Радишчев се оженил. Негова съпруга станала Анна Василевна Рубановская. Родителите на Рубановская се съпротивляват дълго на този брак, надявайки се да намерят за дъщеря си по-перспективен спътник. Но любовните взаимоотношения на начинаещия писател и младата Анна стигнали толкова далече, че семейството ѝ трябвало да се предаде.

През 1777 година Александр Николаевич заема длъжността асесор (или разширено: колежки асесор - граждански чин в царска Русия, по това време отговарящ на майор от пехотата – бел. П. Н.) и е заседател в Комерц колегията (централно ръководство, занимаващо се с търговията – бел. П. Н.). Към новата си работа той се отнасял с цялата си отговорност и започнал да попълва своите знания, свързани с търговските дела. Радишчев изучил добре историята на търговията и руското законодателство за търговията, предполагайки, че това ще му бъде полезно за новата длъжност.

След три години той поел длъжността помощник-началник на Петербургската митница. По време на службата му там в неговото семейство се случило нещастие: през 1783 година след тежко раждане починала съпругата му Анна. На тридесет и четири години Александр Николаевич останал с четири деца на ръце. Но не оставил службата. През 1785 година Радишчев получил за прилежния си труд от ръцете на Екатерина императорския орден Свети княз Владимир четвърта степен.

“ПЪТУВАНЕ ОТ ПЕТЕРБУРГ ЗА МОСКВА“

През този период писателят вече започва да работи над главното произведение на своя живот – „Пътуване от Петербург за Москва“, в което замисля да разкаже за устройството на живота в тогавашна Русия. Като нямал възможност да повлияе на околната действителност с дело, избрал друго „оръжие“ – словото.

А. Н. Радишчев печата „Пътуването“ в домашната си типография

Радишчев писал „Пътуване от Петербург за Москва“ почти девет години. Но след завършването на произведението се сблъскал с проблем – всички отказвали да печатат текста. За типографиите той изглеждал прекалено опасен. Тогава авторът, като се възползвал от указ, който разрешавал на частни лица да се занимават с издателска дейност, купил печатарска машина и запретнал ръкави.

Едновременно с това кариерата на Радишчев достигнала своя връх. През пролетта на 1790 година той бил назначен за началник на Петербургската митница. А месец след това издал „Пътуването“. Иначе казано, ценностите на свободата се оказали по-важни от висините на кариерата.

Напечатаният напълно законно ръкопис на „Пътуването“ се разграбил в Петербург бързо. Няколко екземпляра били дадени в книжарницата на Зотов на „Невски проспект“, няколко книги Радишчев изпратил на свои приятели. Не се знае какъв именно екземпляр е попаднал в ръцете на Екатерина, но – като разтворила книгата, императрицата се ядосала много. Името на автора го нямало на книгата. Доста бързо обаче го намерили.

На 30 юни 1790 година във вилата на Радишчев дошли стражари. Писателят бил арестуван и отведен при оберкоменданта на Петербург. След това го откарали окован в Петропавловската крепост, където го разпитвал Степан Иванович Шешковский, началникът на Тайната експедиция към Сената (политическа полиция по това време в Русия – бел. П. Н.).

На 24 юли авторът на „Пътуването“ бил осъден – екзекуция чрез обезглавяване. Повече от един месец Радишчев очаквал изпълнението на присъдата, но на 4 септември Екатерина, в чест на сключения мир с Швеция, свързвайки милосърдието с правосъдието, заменила екзекуцията със заточение в Сибир.

С осъдения писател за Илимски острог заминала Елизавета Рубановская, по-малката сестра на починалата му съпруга. По време на заточението Александр Николаевич и Елизавета Василевна се сближили и се оженили. В Сибир им се родили три деца.

РАДИШЧЕВ: „ПОТОМСТВОТО ЩЕ ОТМЪСТИ ЗА МЕНЕ“

Сериозни промени в живота на Радишчев настъпили след като през ноември 1796 година починала Екатерина II. Новият император Павел Петрович, желаейки да отмени колкото се може повече решения на майка си, почти веднага след нейната кончина подписал указ за отмяна на заточението. На писателя било разрешено да живее в родовото му имение в Калужка област. В Петербург все така не можел да се върне. По пътя за дома Радишчев отново бил сполетян от беда: в Тоболск, като се простудила, починала Елизавета Василевна. Останал без вярната си спътница, Александр Николаевич, съкрушен, отново се оказал сам с децата си.

А. Н. Радишчев. Художник В. Н. Гаврилов, 1950 г.

Управлението на Павел не било дълго. Той бил убит от заговорници. След него през 1801 година дошъл Александр I. Новият император амнистирал напълно Радишчев, връщайки му чина и дворянското звание.

В Петербург старият приятел на писателя, граф Александр Воронцов, препоръчал да го приемат на служба в Законодателната комисия. Радишчев бил крайно въодушевен: най-сетне ще може да приложи своите идеи на законодателно равнище. Обаче свободолюбивите проекти на Александр Николаевич предизвикали силния гняв на ръководителя на Комисията, граф Пьотр Завадовский, който започнал да го плаши с ново заточение в Сибир.

Потиснат и разочарован, Радишчев бил дотолкова потресен, че решил да се самоубие. Сутринта на 11 септември 1802 година той изпил чаша с царска вода (смес от концентрирана азотна и солна киселина, която по-големият му син използвал за чистене на еполетите си – бел. П. Н.), след което опитал да пререже гърлото си с бръснач. Близките му хора успели да го спрат и да извикат лекар. Но напразно. След няколко часа през нощта на 12 септември писателят починал. Малко преди смъртта си той казал: „Потомството ще отмъсти за мене“.