ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ – ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ, АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Завършекът на Марк не е единствената загадка на Новия завет.

За още една подобна загадка може да се смята завършекът на „Деянията на апостолите“. „Деянията“, както вече казахме, са написани от същия автор, който е написал Евангелието от Лука. Става въпрос за диптих. В първата част на диптиха се разказва за Исус Христос, а във втората – за апостол Павел.

За Исус Христос спътникът на Павел – нашият условен Лука – разказва как той проповядвал в Юдея, вършел чудеса, бил заловен от римските власти и по искане на евреите разпънат. За апостол Павел Лука разказва как проповядвал по целия свят, вършел чудеса и бил заловен от римските власти по подбудителство на юдеите, които искали смъртта му.

По-късното християнско предание смятало Павел за мъченик, екзекутиран в Рим по заповед на Нерон.

Лука имал като че ли всички основания – и литературни, и теологични, и исторически – да направи двата тома абсолютно симетрични по събития. Исус проповядвал и бил екзекутиран, Павел проповядвал и бил екзекутиран. Даже е някак си неприлично ученикът да не последва учителя си.

Но завършекът на „Деянията на апостолите“ изглежда съвсем иначе. Павел отишъл в Рим и „с пълно дръзновение“ поучавал „за Господа Исуса Христа без да му забранява някой“ (Деяния, 28:31).

И това съвсем не е случаен завършек. Ние сме свикнали – и някак си приемаме това за нормално – да смятаме Римската империя за враждебна на християнството. Но в „Деянията на апостолите“ всичко е обратно: там римляните постоянно защитават апостол Павел от „юдеите“!

Когато в „Деянията на апостолите“ Павел се връща към края на своята кариера в Ерусалим, „азийските юдеи“ го нападат, викайки: „Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място“ (Деяния, 21:28).

Възниква всеобщо сбиване. Намесват се римските войски и задържат Павел, като го спасяват от разярената тълпа. Докато водят Павел в крепостта, „множеството“ го следва и вика „смърт“ (Деяния, 21:36).

Лесно е да видим, че хората, които се опитват да убият Павел, не са представители на официалното духовенство. Тук става дума за познатата ни от Псевдоклиментините типична за тези години богословска дискусия, водеща се между групите на миленаристите направо на стълбите на Храма с използване на дупчещи и режещи предмети. И с Павел/Симан Влъхвата тази дискусия я водят истинските ученици на Исус. Те обвиняват Павел в това, в което го обвиняват Яков и Петър: „учи против народа и закона“.

Римският хилядник Лисий е настроен първоначално доста сурово към Павел. Първият му въпрос към него е: „Не си ли оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?“ (Деяния, 21:38) Ясно е, че това начало на разговора не обещава нищо добро за Павел.

Но след като Павел му казва, че е римски гражданин, отношението на римлянина се променя коренно. „С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него“ (Деяния, 22:28).

Бил ли е Павел римски гражданин или се хвалел, това е под въпрос. Но така или иначе, след като Лисий се отказал да го накаже, срещу него бил организиран заговор. Племенникът на Павел, като отишъл при римляните, им съобщил, че четиридесет души се готвят да нападнат Павел по време на разглеждането на делото и са се заклели „да не ядат нито да пият, додето не го убият“ (Деяния, 23:21).

Отново тези заговорници не биха могли да бъдат лоялни на властта юдеи. В тях пак виждаме портрета на сикариите, още повече че клетвата „да не се яде и да не се пие“ (тоест да не се яде месо и да не се пие вино до изпълнението на обета) била доста типична за юдейските джихадисти [1].

Хилядникът Лисий се отнесъл към това предупреждение сериозно и имало защо: та нали именно по това време в Юдея бушувала епидемия от убийства, първа жертва на които станал първосвещеникът Йонатан. Сикариите ходели по Ерусалим, убивайки колаборационистите, религиозни шайки палели села в името на бога и убивали тези, които не искали да се борят заедно с тях за свободата, а по цяла Юдея бродели „измамници и прелъстители, които под маската на божествено вдъхновение се стремели към преврат и метежи“ [2].

Затова Лисий предприема извънредни мерки за опазване на Павел. Той го изпраща в Кесария при прокуратора Феликс под защитата на двеста воини, седемдесет конника и двеста копиеносци (Деяния, 23:23). Този изключителен ескорт показва добре колко далече е стигнала ерозията на римската власт в страната, напълнила се с „измамници и разбойници“.

В Кесария прокураторът Феликс, като хилядника Лисий, проявява към Павел необикновено внимание. „След няколко дни Феликс“ идва „с жена си Друзилия, която е юдейка“ и го „слуша за вярата в Христа Исуса“ (Деяния, 24:24). Това прилича много на историята със Симон Влъхвата, който, според Йосиф Флавий, убедил юдейката Друзила да се омъжи за римлянина.

Нещо повече, ние помним с какви доводи Симон убедил Друзила. Защото основно препятствие за брака на Друзила с Феликс бил юдейският закон, а Павел твърдял, че законът е вече отменен.

Между другото, за алчния и презиращия юдеите прокуратор Павел бил безценен подарък даже и без този матримониален бонус.

Страната около Феликс се разпадала. В Ерусалим царяло двувластие, в селските райони палели „цели села“ и даже в Кесария, столицата на Феликс, юдеите и гърците се колели един друг. Павел, който учел, че за Христос няма значение дали си елин или юдей, бил на този фон желан персонаж. Той бил всъщност онзи „мирен есей“, за когото говорят Плиний Старши и Йосиф Флавий.

С тази разлика само, че този „мирен есей“ нямал никаква нужда да се крие от римските власти някъде си край бреговете на Мъртво море. Напротив, на него му се налагало да се крие от обитателите на Мъртво море под крилото на римските власти.

По такъв начин съдбата на Павел – вторият Христос – се оказва в „Деянията на апостолите“ удивително паралелна със съдбата на първия Христос.

Кулминацията на двата текста е появата на главните им герои в Ерусалим. В „Евангелието от Лука“ евреите обръщат гръб на Исус Христос, в „Деянията на апостолите“ евреите нападат апостол Павел. В „Евангелието от Лука“ евреите искат от римляните Христос да бъде екзекутиран, в „Деянията на апостолите“ евреите искат от римляните апостол Павел да бъде убит.

Разликата е в това, че прокураторът Понтий Пилат се огънал пред нечестивите юдеи и екзекутирал Христос, а прокураторът Феликс не се огънал пред евреите. Авторът на „Деянията“ сравнява натрапчиво Павел с Христос.

Какво става с Павел по-нататък? Тук нашите сведения се разминават.

Авторът на „Деянията“ го изобразява като страдалец, живеещ незаслужено в заточение. Феликс разговаря често с него, надявайки се, че „ще получи пари от Павел“ (Деяния, 24:26), но в края на краищата, понеже иска „да спечели благоволението на юдеите“, го оставя затворен (Деяния, 24:27).

След две години приемник на Феликс става Фест. Римският лоялист и фарисей Йосиф Флавий характеризира Фест като користолюбив и жесток управник, но авторът на „Деянията“ се отнася към Фест много добре. Той е справедлив човек, който би искал да освободи Павел, но не може. Работата се състои в това, че Павел моли да бъде съден от императорски съд и Фест го изпраща в Рим.

Иначе казано, според Лука, Павел се намирал в Кесария под нещо като домашен арест, а за Рим заминал заради случайно юридическо стечение на обстоятелствата.

„Псевдоклиментините“ рисуват друга картина. Според тях Симон Влъхвата проповядвал в Кесария напълно свободно, докато да се разправи с него не се явил упълномощеният от Яков апостол Петър по прякор Бирйона (Терориста). Формално Петър Терориста отишъл там за богословска дискусия, но богословските дискусии, осъществявани от хора с подобни подбудители, често имат латентен изход. А и четиридесетте души, които се заклели „да не ядат и да не пият“, докато не убият Павел, били на лице. Възможно е те да са съпровождали отиващия да дискутира Петър Терориста като група за подкрепа.

Иначе казано, би могло Павел да е избягал от Кесария в Рим заради сикариите, ръководени от Петър.

Така или иначе, след пристигането си в Рим Павел получил пълна свобода. „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой“ (Деяния, 28:30–31).

Ако се позамислим, това е удивителен завършек. Излиза, че най-близкият ученик на Павел или не знае, че са екзекутирали учителя му в Рим, или не иска да говори за това. Но по времето на Нерон християните били преследвани в Рим и апостол Петър – същият, за когото имаме основания да предполагаме, че е влизал в конфликти с Павел и в Антиохия, и в Кесария, и в Рим – наистина заплатил по време на тези преследвания с живота си.

Така че - кой е бил екзекутиран? Нима само апостол Петър?

А в такъв случай кой му е издействал това? Дали не е апостол Павел?

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisenman. James brother of Jesus, p. 420.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 4.

(Следва)