ОКОВИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ БРАК

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как по това време са се регулирали съпружеските отношения?

ДУХОВЕН КОНСЕРВАТИЗЪМ СРЕЩУ ДЕМОГРАФИЯ

Високите представи за съюза на двама души и негласните брачни правила са живи и днес. Но с развитието на обществените отношения в Европа през XII век хората постепенно се отдръпвали от общоприетите канони на семейния живот. Юридическите рамки обаче, в които се намирали съпрузите след сключването на брака, имали физически и морален ипостас.

Съпрузи

Традициите на полигамните отношения не отстъпвали, макар че църковните дейци се борели с тях според възможностите си. Но епохата диктувала своите условия, а и историческите корени на това явление били доста здрави и дълбоки. Античността и белокосата германска древност приемали и одобрявали подобни отношения. И въпросът не е само в разпуснатостта на жените и похотта на мъжете. Демографските показатели се колебаели, променяло се и равнището на продължителността на живота: човекът се замислял за увеличаване на потомството.

Много владетели, опирайки се на своя авторитет и на властта си, можели лесно да организират условия за смяна на сексуалните партньори. Аристокрацията запазила подобни традиции до края на XIII век. Обичаите на скандинавското общество позволявали на благородниците да осъществяват връзки с няколко жени и да имат от тях законни деца, които изобщо не били ограничавани в правото си на наследство. Това ставало без съответните санкции на Църквата. Бракът „по датски маниер“ (more danico) бил чисто нормандска и саксонска практика. Спомнете си за Вилхелм Завоевателя, който изобщо не се тревожел от произхода си и без проблеми повел борба за английския престол. А европейските монарси през XII-XIII век не можели да имат законни връзки със своите любовници и фаворитки. Римският папа бил против.

Рицар и дама

Църковната организация се борела също така и с проблема, засягащ брака между роднини. Свещениците изобщо не знаели за израждането на потомството, а и не винаги можели да забранят изгодните династични съюзи. От Ранното Средновековие имало ограничение до седмо коляно. Църквата не допускала по никакъв начин инцест и препятствала сключването на брак между кумове, вдовци и вдовици с роднинска връзка. Но на практика много заинтересувани и властващи чисто и просто се откупвали.

След Четвъртия Латерански събор през 1215 година правилата се променили – църковните дейци установили забрана на брака с роднини до четвърто коляно. Това обаче не означава, че правилото не продължавало да се нарушава. Разрешенията се купували, а местните свещенослужители трябвало да бъдат убедени, че за родството с партньора не се знае нищо. Постепенно заради това била привлечена и съдебната практика – започнали специални разследвания.

ГАРАНЦИИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Етапите след сключването на брачния съюз имали своите тънкости. Преди всичко имуществени. Бащата на омъжилата се госпожица предавал в ръцете на своя новоизпечен зет зестра, която често включвала скъпоценности, земя или рента. Той се интересувал от материалното положение на съпруга, защото давал най-скъпата „стока“, която имал. Естествено, ценностите, които жената донасяла със себе си, се демонстрирали с особено усърдие и гордост. Съвсем не винаги дамата се заселвала в дома на своя съпруг, но когато мъжът получел зестрата, именно той започвал да се разпорежда с цялото имущество. В случай на откровено разточителство от страна на съпруга възниквали сериозни конфликти и караници между родовете. Смъртта на главата на новото семейство променяла статута на зестрата – тя преминавала в ръцете на съпругата или се връщала в родовото ѝ гнездо.

Влюбени

На свой ред семейството на съпруга в случай, че съпругата почине, давало на нейните роднини така наречения „вдовишки дяла“ – 30-50% от своите спестявания. Разбира се, не всички семейства можели да гарантират подобно значимо изплащане. Тогава въпросът минавал под контрола на Църквата: тя следяла внимателно семейството да търси активно финанси и ценности. При такива условия било крайно сложно да се избегнат машинациите и разприте.

Семейство Йорк и семейство Ланкастър

Не можем да кажем, че жените били в дадения случай безпомощни и беззащитни. Трябва да имаме предвид цялата семейна коалиция: баща ѝ, братята и чичовците ѝ, които изобщо нямали намерение да бъдат правени на глупаци и при даден случай можели да напомнят за задълженията на страните. Кончината на съпруга при всички случаи гарантирала на „стопанката на къщата“ законна третина от имуществото. Безусловно, имало примери и за бедствено положение на вдовици, които оставали без пукната пара и покровителство. Но поради силата на традициите и правилата на обществото на европейското Средновековие, подобни явления били рядкост.

Съпрузи

Равноправие на половете гарантирала смъртта. По време на панихидата никой не поставял акцент върху статута и положението в семейството приживе. От пола на мъртвите не се интересувал никой. Семействата само поръчвали заупокойни служби и се съревновавали по благочестие. Естествено, църковните дейци подкрепяли тази позиция, защото от нея се правели добри пари.

Ако съдим по средновековните източници, брачните връзки се управлявали от трезва сметка. Жарките и страстни отношения оставали в литературното задкулисие и в сладкия стил на поезията от XIII-XIV век.