ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Законите на рицарската чест били общоприети през XI век. Двеста години по-късно, който се опитвал да живее според тях, вече предизвиквал насмешки.
Малкият Улрих се родил в не много знатно дворянско семейство. На дванадесет години го дали за паж на придворна дама. В дома ѝ момчето било повече привлечено от библиотеката, където погълнало жадно всичките налични рицарски романи. Потресли го разказите за крал Артур, написани от Кретиен дьо Троа. През 1227 година младият Улрих бил посветен в рицар и се опитал да живее по законите на честта, измислени преди няколко века. Подробни свидетелства за живота на фон Лихтенщайн не са се запазили, но мнозина смятат, че написаната от него в първо лице книга „Служене на дамите“ е автобиографична.
Героят на книгата, а значи и самият Улрих, се спречква с всеки срещнат рицар в името на своята Прекрасна дама. По време на едно пътешествие от Венеция за Виена Улрих успял да строши по време на постоянни сблъсъци триста и седем копия. С всеки свой съперник по време на турнирите фон Лихтенщайн искал да излиза на единоборство три пъти, предизвиквайки недоволството на тези, за които схватките на въоръжените конници вече се били превърнали в шоу или спорт. По каприза на Прекрасната дама Улрих постъпвал и съвсем екстравагантно. Веднъж тръгнал на пътешествие, преоблякъл се в костюм на Венера (в книгата не се казва как е изглеждала тази одежда). Друг път пресякъл Австрия, изобразявайки крал Артур, а свитата си облякъл като рицарите от Кръглата маса. И всичко това, за да целуне ръката на Прекрасната дама.
Явно това усърдие направило на дамата съответното впечатление. Улрих се оженил за Перхта фон Вайценщайн, която му родила четири деца. Въпреки своите чудачества той преуспял в кариерата си, заемайки постовете на сенешал, маршал и съдия. Но не това го прославило. Като станал на петдесет и пет години, фон Лихтенщайн започнал да пише и написал две книги: „Служене на дамите“ и „Книга на дамите“. И най-малкото щеше да бъде, ако просто беше описал в тези книги своя живот. Но тай ги издал за назидание на потомството, учейки младите хора да живеят по вече отмиращите рицарски закони. Книгите на Улрих съдържали доста несръчни стихове, макар че авторът се смятал за велик поет и последен германски минезингер. Всичко това предизвикало у неговите читатели и съвременници насмешки и никой не се отнасял сериозно към поетическите поучения на престарелия рицар.
Най-вероятно, когато е замислял своя Дон Кихот, великият Сервантес не е знаел за Улрих фон Лихтенщайн. Въпреки това литературният герой прилича по много неща на истинския рицар, като изключим времето, душевното заболяване и страстта към съчинителство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.